Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 01.09.2023, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 130/2023
Вид
Решение № 212
Подписан
01.09.2023
В сила
10.10.2023
Състав
Димитринка Емилова Купринджийска

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 258, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Исперих, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100130 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№ 10323/16.12.2022 г. по вх.регистър на РС - Т. от „М.“ ЕООД, гр.Т., представлявано от И. П. В., действаща чрез адв.П. К. Ч. от АК - Т., срещу „С.

22“ ЕООД, с.С., представлявано от С. М. А., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 6926.40 лева, представляваща главница по договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението, както и сторените разноски в настоящото производство и в производствата по обезпечение на бъдещ иск и по налагането му.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за изработка от 03.10.2022 г., съгласно който ищецът е следвало да изпълни метална покривна конструкция на сграда на обща стойност 20 202.00 лв. без ДДС (24242.00 лв. с ДДС). Договорено било авансово плащане, за което била издадена фактура № 58/03.10.2022 г., което било заплатено от ответното дружество. До 01.11.2022 г. ищецът изпълнил задълженията си по договора и съставил фактура № 66 за окончателно плащане по договора на стойност 6926.40 лв., но сумата не била заплатена от ответника и до настоящия момент, въпреки многократни покани и обещания. В тази връзка ищцовото дружество било предприело действия по предварително обезпечение на бъдещ иск срещу длъжника и поискало налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника до размера на вземането. Съдът допуснал това обезпечение и запорът бил наложен. Към момента на подаване на исковата молба задължението по фактурата не било платено.

С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящата искова молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв.П. К.

1

Ч., която поддържа исковата молба и излага допълнителни подробни съображения, включително и в хода на устните състезания.

В срока за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът представя такъв, чрез адв.Р. К. от АК - Разград, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва иска по основание и размер. Отрича подписването на договора от 03.10.2022 г., като твърди, че договорката е устна и е била за поставяне на метална конструкция и монтиране на панели върху нея на обща стойност 10 000.00 лв., а не на стойност 20202.00 лв. без ДДС. Заплатената авансово сума от 17 316.00 лв. е в резултат на променени едностранно условия от страна на ищеца. Счита, че не дължи никакви суми на ищеца, тъй като същият не е изпълнил цялата поръчка, от което дружеството е претърпяло загуби на стойност 5800.00 лв.

Оспорват договора за изработка от 03.10.2022 г., тъй като същият не е подписван от тях. Оспорват представената фактура 0000000066/01.11.2022 г. като недължима сума. Оспорват факта, че до 01.11.2022 г. ищецът е изпълнил възложената работа. Отричат да са обещавали плащане на претендираната сума, тъй като са заявили категорично, че не я дължат. Отричат да са отказвали получаване на писма от ищеца. Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В случай на уважаване на иска прави възражение за прихващане до размера на по-малката сума, със сумата, вложена за ремонт за отстраняване на неправилното и неточно изпълнение 5800.00 лв. Претендират и за сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв.Р. К., който счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Излага подробни съображения в хода на устните състезания. По отношение на възражението за прихващане до размера на по-малката сума, със сумата, вложена за ремонт за отстраняване на неправилното и неточно изпълнение на поръчката - 5800.00 лв., същото е оттеглено изрично с писмена молба вх.№ 1824/31.05.2023 г., с която е оттеглено и искането за назначаване на съдебнотехническа и оценъчна експертиза. Със същата молба ответникът заявява, че не оспорва представените извлечения от електронната кореспонденция между страните, фактура от 06.10.2022 г., както и пълномощното на Б. В.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: През есента на 2022 г. управителят на ответното дружество С. М. А. е посетил производствено хале на ищцовото дружество в гр.Т., където е осъществил контакт със св.Б. В. – съпруг на управителя на „М.“ ЕООД И. В. и нейн пълномощник в качеството й на управител. В разговор между двамата С. А. е обяснил, че иска да бъде изработена метална конструкция на покрив на административна сграда на дружеството в с.С.. Св.Б. В. посетил на място сградата, огледал я, след което обсъдили със С. А. как точно искал да бъде изработена металната конструкция. За обекта не бил изготвен проект. В последствие св.Владев изготвил оферта за количеството метал, което ще е необходимо за изготвяне на металната конструкция и след приемането й от страна на ответното дружество, на 03.10.2022 г. същото е изпратило по електронна поща, от ел.адрес на С. А., данните си за съставяне на договор. С електронно писмо от същата дата ищцовото дружество е изпратило на електронния адрес на С. А.

Договор за изработка от 03.10.2022 г. и фактура № 58/03.10.2022 г. за авансово плащане по Договор за изработка от 03.10.2022 г. в размер на 17 316.00 лв.

С ново електронно писмо от 03.10.2022 г. ответното дружество е 2 уведомило ищеца, че е объркало адреса на дружеството и е посочило нов адрес.

С електронно писмо от 04.10.2022 г. ищцовото дружество е изпратило на ответното коригирани договор за изработка и фактура № 58/03.10.2022 г., в които е отразен новия адрес на ответника. На същия ден ответното дружество е изпратило отговор с нов мейл на ищеца, с който му благодари, за направените корекции.

С преводно нареждане от 06.10.2022 г. ответното дружество е превело по банкова сметка на ищеца сумата по фактура № 58/03.10.2022 г. в размер на 17 316.00 лв.

След извършения превод, ищцовото дружество закупило металните профили и след разкрояването им, работници на ищцовото дружество, между които свидетелите И. И. и Й. Й., започнали работа по изработване на металната конструкция на административната сграда в с.С.. Работата продължила близо три седмици, като в този период управителят на ответното дружество често присъствал на строителния обект, обсъждал с работниците отделни детайли от конструкцията, правел корекции и одобрявал периодично извършеното до момента. В този период св.Бончо Владев също идвал на обекта, макар и по-рядко, като С. А. не му е отправял критики или забележки по работата на работниците му.

В хода на изготвяне на металната покривна конструкция между С. А. и св.Б.В. бил проведен разговор и за поставяне на сандвич-панелите на покрива.

Св.В. заявил, че ищцовото дружество може да постави и панелите. С. А. поръчал панелите от Т., след като св.Владев му изчислил размерите, и след доставянето им работници на ищцовото дружество ги разкроили.

При завършване на работата по металната конструкция на 26.10.2022 г. ищцовото дружество изпратило електронно писмо на ответника на ел.адрес, на който се извършвала кореспонденцията по размяна на документи по договора от 03.10.2022 г., с което е предявило за плащане фактура № 64/26.10.2022 г. за сумата от 6 926.40 лв. с основание окончателно плащане по договор за изработка от 03.10.2022 г. По-късно на същия ден е изпратен ново електронно писмо, с приложен договор от 26.10.2022 г., в което е пояснено, че във връзка с приключване на работата по предходния договор работниците са отстранени от обекта. След окончателното плащане по предходния договор и подписването на новия за монтаж на панелите от страна на ответника, ищецът заявява готовност работниците му да започнат отново работа на обекта.

На 31.10.2022 г. ищцовото дружество уведомява ответното с електронно писмо, че фактура № 64/26.10.2022 г. е анулирана и молят да не бъде осчетоводявана, тъй като през следващия месец ще издадат нова.

На 01.11.2022 г. ищецът изпраща на ответника чрез електронно писмо фактура № 66/01.11.2022 г. за сумата от 6 926.40 лв. с основание окончателно плащане по договор за изработка от 03.10.2022 г.

Тъй като не било постигнато съгласие по договора за монтаж на панелите между ищеца и ответника, работници на ответното дружество, между които и свидетелите Х. Х. и М. Х. монтирали същите.

Към датата на завеждане на исковата молба и към момента на приключване на съдебното дирене ответникът не е извършил плащане по фактура № 66/01.11.2022 г.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1307.06 лева, от които 277.06 лв. за държавна такса, 3

30.00 лв. транспортни разходи за адвокат и 1000.00 лева за възнаграждение на адвокат.

В хода на обезпечителното производство ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1323.52 лв., от които 40.00 лв. държавна такса, 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, 68.52 лв. разноски за налагане на запор пред ЧСИ, 400.00 лв. адвокатско възнаграждение по изп.дело, 400.00 лв. адвокатско възнаграждение по обжалване с частна жалба на определение по ч.гр.д. № 145/2022 г. на РС – Т., 15.00 лв. държавна такса за обжалване с частна жалба по ч.гр.д. № 145/2022 г. на РС – Т..

Ответникът е направи съдебни и деловодни разноски в размер на 1300.00 лв., от които 300.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск за неизпълнение на договорно задължение, имащ своето правно основание при посочените по-горе обстоятелства в разпоредбата чл. 79, във вр. с чл. 258, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – осъдителен иск за защита на правото на изпълнителя по договор за изработка да получи първоначално дължимото – възнаграждение за изработеното, съобразно уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и има интерес от него (в случая заплащане на дължима цена), заедно с обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва.

Разгледан по същество искът е основателен.

Не се спори между страните, а и от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства безпротиворечиво се установи, че между двете дружества са водени преговори – първоначално устно, а след това и в писмен вид чрез размяна на електронни писма, в резултат на които е постигната договореност за изработване от страна на ищеца на метална покривна конструкция на административна сграда на ответника в с.С..

Безспорен е и факта, че работници на ищцовото дружество са работили на обекта в продължение на три седмици, в резултат на което металната покривна конструкция е била изградена, но сандвич – панелите не са поставени от ищеца.

Спорните моменти в настоящото производство са относно предмета и цената на договора и дали ищцовото дружество е изпълнило изцяло и точно възложеното с договора. Ищецът твърди, че постигнатите договорености между страните са обективирани в представения по делото в писмен вид договор за изработка от 03.10.2022 г. Обстоятелството, че не е подписан се дължало на поведението на ответника, но същевременно ищецът счита, че договорът е сключен и поражда своето действие, позовавайки се на разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), предвид обстоятелството, че цялата кореспонденция между страните по повод на договора е водена именно по електронен път. В тази връзка представя на хартиен носител електронните писма и прикачените към тях документи (данни, договори, фактури), които са разменени между двете дружества при сключването на процесния договор.