Определение № 51042 от 15.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51042 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110130952 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 388944/27.11.2025 г. от ответника С* о* с искане за изменение на постановеното по делото решение № 20889/17.11.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника такива за адвокатски хонорар.

Молителят е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца за производството по делото адвокатски хонорар в размер на 1700 лв.

Твърди, че същият е несъразмерен с фактическата и правна сложност на спора и с извършената от пълномощника работа в производството по делото.

Ищецът ЗК „Аксиом“ АД е подал отговор, с който оспорва изложените в молбата доводи.

За да се произнесе по искането съдът съобрази следното:

С постановеното по делото решение № 20889/17.11.2025 г. е разгледал възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат, приел е същото за неоснователно и е присъдил в полза на ищеца по делото претендираните в пълен размер от 1700 лв.

Искането за намаляването им е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е допустимо, но неоснователно, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се отхвърли. При произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК съдът намира, че по делото не се констатират основания за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските.

Действително съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, /сега Наредба № 1/9.07. 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.)/ минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на 1 извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съобразявайки високия материален интерес по делото, от една страна, а от друга – обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира, че възнаграждението от 1700 лева за положения труд е справедливо и обосновано по размер, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Следва да се посочи, че възнаграждението съответства на минималния размер, предвид и в горепосочената наредба, която съгласно решението на СЕС може да служи единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждение. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 4889 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че определеното по делото възнаграждение за адвокат е обективно и справедливо, доколкото делото не разкрива найниска фактическа и правна сложност, което да обуславя възнаграждение под минималния размер.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С* о* за изменение на решение № 20889/17.11.2025 г., постановено по гр. д. № 30952/2024 г. на СРС, 178 състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2