Решение № 451 от 11.10.2023, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№451 гр. Плевен 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА

КРЪСТЕВА при секретаря Цветанка Дачева, в присъствието на прокурора Иван

Шарков, като разгледа докладваното от съдия

Кръстева адм.дело № 319 по описа на АдмСПлн за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 2в, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№2400/24.04.2023 г. подадена от П.Т.Л. с ЕГН **********,***, против Държавен фонд „Земеделие“ гр. София и Върховен административен съд на Р България, гр. София.

В исковата молба се твърди, че в резултат на административен акт Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/580 от 17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, издаден от ДФЗ при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския съюз, свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на стопанствата по мярка 112, и на постановено от втория ответник Решение №5435/25.04.2018 г. на ВАС на РБ при съществено нарушение на правото на Европейския съюз, с което решение жалбата против този административен акт е отхвърлена, на ищеца са причинени вреди.

Посочват се конкретните норми от правото на ЕС, които са нарушени:

Чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията, приложим и действащ към момента на одобряване на проекта и подписване на Договор №15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с Приложение ІІ, т.“А“, и чл. 5, §1 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията във вр. с Приложение ІV, т.1, б.“в“, както и

Чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, който е бил в сила при издаване на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/580 от 17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, във вр.с Приложение V, т.“А“, и чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, във вр. с Приложение VІ, т. 1 , буква „в“.

Твърди се, че нарушението е извършено, като посочените ответници са тълкували и приложили неправилно нормите на правото на ЕС и са изчислили икономическия размер на стопанството на ищеца за 2016 г. не на база пълни 12 месеца от стопанската година 2015-2016 г., а само на база 292 дни от текущата стопанска година, като от това за ищеца са последвали посочените в исковата молба вреди:

24446 лв. пропуснати ползи от отказаното второ плащане по проекта;

1378 лв. деловодни разноски пред АдмС – Плевен, посочени в Решение № 105/16.03.2017 г. по описа на АдмСПлн;

10 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в усещане за несправедливост и безизходица, породени от недостиг на финансови средства вследствие на спрения проект, непрестанен стрес и депресивно състояние, довели до разпадане на брака на ищеца.

Иска се от съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в общ размер на 35824 лв. за претърпените материални и нематериални вреди, в размерите посочени по-горе.

Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В открито съдебно заседание по съществото на спора ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора от адв. Р.Р.. Поддържа се предявената искова молба.

Ответникът ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Р България, гр.София, не се представлява в заседанието по съществото на спора. Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт Д. Оспорва се искът, излагат се доводи за неоснователността му. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д. Ф. „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ГР.СОФИЯ се представлява от юрисконсулт Л. Х. Оспорва иска и излага в писмени бележки доводите за неоснователността му. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Плевен изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в исковата молба.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се разгледа по реда на АПК съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 3 от АПК, според които по реда на Глава единадесета от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В случая искът е предявен от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките на проведени производства от орган на изпълнителната власт и от орган в структурата на съдебната власт са били нарушени защитени от правото на ЕС негови права по чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията, приложим и действащ към момента на одобряване на проекта и подписване на Договор №15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с Приложение ІІ, т.“А“, и чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията във вр. с Приложение ІV, т.1, подт.“в“, както и по чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, който е бил в сила при издаване на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/580 от 17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, във вр.с Приложение V, т.“А“, и чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, във вр. с Приложение VІ, т. 1 , буква „в“, поради което същият е допустим.

По основателността на претенцията на ищеца за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при дейност на ответниците, съдът съобрази следното:

С исковата молба се твърди, че от ответниците е допуснато нарушение на посочени четири норми на правото на ЕС.

Според ищеца ДФЗ е допуснал нарушение на нормите на ЕС, като директорът на ОД на ДФЗ – Плевен е издал индивидуален административен акт, обективиран в Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/580/17.08.2016 г. от Държавен фонд „Земеделие", с който се отхвърлят плащанията по проект на ищеца по мярка 112 на основание извършена проверка на 19.07.2016 г. Твърди се и че Върховен административен съд е нарушил директно нормите, произтичащи от вторичното право на Европейския съюз, които дефинират икономическия размер на стопанствата, начина и периода за изчисляването им, като е постановил Решение №5435/25.04.2018 г. по адм. дело № 4990/2017 г., с което посоченият по-горе административен акт е потвърден.

Съгласно практиката на СЕС и конкретно според приетото в т. 29 и т.

30 от Решение на Съда (голям състав) от 26 януари

2010 година по дело C-118/08 (Transportes Urbanos Servicios Generales SAL срещу Administración del Estado) (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo) принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът.

Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия:

- предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти;

- нарушението на тази норма да е достатъчно съществено;

- да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

В настоящото производство, за да се ангажира отговорността на ответниците, следва да се докажат горните предпоставки, твърдяните факти и обстоятелства, както и причинно-следствената връзка между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер.

Условията следва да са налице кумулативно и липсата на някое от тях води до отпадане отговорността на ответниците.

Т.е. отговорността на държавата се реализира при доказано достатъчно съществено нарушение на право на ищеца, произтичащо директно от правна норма на Съюза, но не и преразглеждане на административни актове и съдебни решения, на които се твърди, че се дължи вредата.

Следователно, съдебният акт на единия ответник, с който е отхвърлена жалба против административния акт на другия ответник, е влязъл в сила и правилността на двата акта не подлежи на проверка в настоящото исково производство, нито установените факти, на които са основани тези актове.

Настоящото производство има друга цел, изразяваща се в проверка за допуснати от административния орган и съда достатъчно съществени нарушения на правни норми на правото на ЕС, които пряко предоставят права на ищеца, за причинени пряко от тези нарушения вреди и техния размер, който подлежи на обезщетяване.

По твърдението за наличие на нарушени от ВАС и от ДФЗ правни норми на правото на ЕС, които пряко предоставят права на ищеца, съдът счита за установено следното:

Първата посочена като нарушена норма е тази на чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията, приложим и действащ към момента на одобряване на проекта и подписване на Договор №15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с Приложение ІІ, т.“А“.

Разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства (отм., в сила от 01.01.2015 г.), който е бил действащ към датата на сключване на договора от ищеца и ответника ДФЗ гласи:

„Икономическият размер на стопанството се определя въз основа на общия стандартен производствен обем на стопанството. Той се изразява в евро. Методът за изчисляване на икономическия размер на стопанството и класовете по икономически размер са посочени в приложение II.“.

Съгласно

Приложение ІІ, т.“А“ „Икономическият размер на стопанството се определя в зависимост от общия стандартен производствен обем, изразен в евро.“.

С регламента се въвежда „Типология на Общността за земеделски стопанства", наричана „типологията", която представлява единна класификация на стопанствата в Общността съобразно техния тип по технико-икономическа насоченост и икономически размер, която да се използва за представяне по класове на типовете земеделско производство и икономическите размери на данните, събрани по време на изследванията на Общността на структурите на земеделските стопанства и чрез Системата за земеделска счетоводна информация.

Очевидно е, че разпоредбата на чл. 3 и т.“А“ от Приложение ІІ от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията, не предоставят пряко никакви права на частноправните субекти, което е логично, като се има предвид, че целта на регламента е установяване на правила за прилагане на типологията на Общността, която следва да се прилага към отчетните стопанства, като се използват счетоводните данни, събрани чрез Системата за земеделска счетоводна информация на Общността, като се използват стандартни производствени обеми по продукти. Стандартните производствени обеми от своя страна се основават на средните стойности за референтен период от пет години, които се предвижда редовно да се актуализират за отчитане на икономическите тенденции, така че типологията да запази своето значение.

Следователно неоснователно е твърдението на ищеца, че е налице нарушение от страна на ответниците на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година във вр. с т.“А“ Приложение ІІ, която правна норма на Съюза пряко да предоставя права на частноправния субект.

На първо място нормата не предоставя пряко права на частноправния субект, а освен това не са налице никакви доказателства, че който и да е от двамата ответници са допуснали някакво нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година.

Относно нарушението на чл. 5, §1 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията във вр. с Приложение ІV, т.1, подт.“в“.