Протокол № 87 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 87 гр. Варна, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900580 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА А. Н. Я., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано заедно от изпълнителните директори В. В.ов И. и В. В. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по Общия исков ред като граждански спор.

СЪДЪТ на основание чл. 143 ГПК приканва ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и ответникът да вземе становище, и да посочи, и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата 1 молба.

В тази връзка и във връзка с проекта за доклад, СЪДЪТ докладва молба вх. № 286/06.01.2026г. от ищцата, с която се иска да бъде изменен проекта за доклад по делото. Препис от молбата е връчена на ответното дружество на 16.01.2026г.

Адв. В.: Запознат съм с молбата чрез ЕПЕП.

Адв. Р.: Поддържаме предявените искове.

Възраженията ни срещу проекта на доклад са следните: Възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е преклудирано, поради което не следва да се включва в доклада, по него не следва да се разпределя доказателствена тежест, съответно да се допускат доказателства.

Съображенията ми в тази насока са в две групи.

На първо място считаме, че депозираният по делото отговор на искова молба е след срока по 131. В деловодната система на съда е отразено, че той е постъпил на 28.11.2025г. в 8,46 ч., а срокът за отговор е изтекъл на 27.11.2025г.

Общоизвестно е, че ЕПЕП позволява съвсем точна и коректна регистрация на входиране на документи и датата, и часа на входирането на тези документи в системата, поне до този момент, аз не констатирам да е свързано с някакви недостатъци. И щом в системата е отразено, че отговорът на исковата молба е подаден на 28.11.2025г. сутринта, значи и процесуалното действие е извършено след срока. Излишно е да пояснявам, че при електронния обмен на информация часът на постъпване съответства на часа на изпращане на документа и няма как те да се разминават.

На второ и самостоятелно основание считам, че възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не може да бъде разглеждано в процеса, тъй като в самия отговор на искова молба липсват, отсъстват каквито и да е фактически твърдения за конкретно поведение на ищцата, с което тя да е допринесла до вредоносния резултат. Бланкетно е посочено, че тя е нарушила правилата за движение по пътищата, които даже също не са конкретизирани, което по никакъв начин не може да се приравни в наведено надлежно в процеса фактическо твърдение за целите на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно в срока по 131 от ГПК на практика възражение за съпричиняване на вредоносния резултат въобще не е въвеждано. Всякакъв опит такова да бъде въведено в първото открито по делото заседание при отсъствие на каквито и да е твърдени факти, на които то се основава, по пътя на конкретизиране и уточняване, е също процесуално недопустимо, защото могат да бъдат допълвани и конкретизирани само наведени в процеса твърдения, на които се основава възражението за съпричиняване. Затова и моля, Вашия доклад в тези части, които касаят обстоятелствата, с които сте приели, че има депозиран отговор, че е релевирано в процеса възражение за съпричиняване, в частта относно разпределение на доказателствената тежест, и съответно доказателства, които 2 следва страната да ангажира и се допускат във връзка с това ненаведено възражение, не могат да бъдат приети, а съответно докладът коригиран във всяка една от частите му, да не ги изреждам.

Искам да отбележа и че съм допуснал техническа грешка по отношение на датата, от която претендираме законна лихва за забава. Уточнявам, че претендираме лихвата от 06.12.2022г. когато застрахователят е бил уведомен и моля в тази връзка да бъде извършена корекция в доклада. Претендираме лихва от датата на депозиране на заявлението пред застрахователя.

Адв. В.: Поддържам отговора на исковата молба. По отношение на доклада, на стр.5 има техническа грешка, по отношение датата на претендираната законна лихва, отбелязана на 06.03. Датата е 06.12.2022г. На тази дата именно е депозирана претенцията пред представляваното от мен дружество. Претенцията пред нас е депозирана на 06.12.2022г.

По отношение на наведените възражения относно това, че отговорът на исковата молба е извън срока, аз не мога да взема становище относно това, дали действително е извън срока, но дори и Съдът да счете, че отговорът е подаден извън срока, аз не считам, че възражението за наличие на съпричиняване е преклудирано, доколкото правя такова и в първото по ред съдебно заседание. Твърдим наличие на съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение на чл. 113 т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Още повече, че след запознаване с материалите по наказателното производство се установява, че ударът е в дясната странична част на пътя между пешеходката и процесния автомобил, т.е. след като същият вече е навлязъл в пешеходната пътека. Това ни дава основание да наведем тези твърдения за наличие на съпричиняване. Твърдим, че ищцата е навлязла внезапно на пешеходната пътека и то след като автомобилът вече е бил върху нея, на първо място. На второ място считаме, че тя е имала също възможност да избегне удара. В тази връзка ще имаме и въпрос към автотехническата експертиза, ако допуснете такава.

Твърденията ни по т.1 на чл. 113 от ЗДвП са за това, че пешеходката внезапно е излязла на пътното платно без да се огледа и без да съобрази, че пътното превозно средство е било вече върху пешеходната пътека.

По чл. 113, т.2 от ЗДвП в условията на евентуалност твърдя, че същата е спряла върху пешеходната пътека без да има причина за това.

По чл. 114 от ЗДвП в условията на евентуалност твърдя, че не е имала видимост, тъй като излиза внезапно и пресича при ограничена видимост.

По доклада нямам други уточнения.

Адв. Р. /реплика/: Ищецът може да въвежда нови факти по твърдението за съпричиняване, защото това е конкретиката на спора в момента между страните. В първото открито съдебно заседание единствено и само в хипотезата на 147, т.е. ако те са в категорията на новонастъпилите и новооткритите. Фактите около настъпване на конкретния пътен инцидент не 3 са такива и са били добре известни на застрахователя, или той е могъл да ги установи още в етапа на отправяне и разглеждане на претенцията за доброволно уреждане на спора, което е императивна процедура, разписана в Кодекса за застраховане, която в случая е пунктуално спазена. Ако за 3 месеца време, в което законодателят е дал на застрахователя с всички процесуални възможности за достъп до наказателното дело, до доказателствата, които са били ангажирани, при все, че има приключил спор, по който има пределна яснота за това как е настъпил механизмът на увреждането и въобще пътният инцидент, аз лично не считам, че въобще е имало процесуална възможност и право Съдът да дава такава възможност, констатирайки порока в отговора, той да бъде отстраняван. Защото тук липсват каквито и да е възражения. Не може да игнорираме етапа на размяна на книжа между страните и всичко да започне от нула, на етап първо открито съдебно заседание. Затова аз лично считам, че след като не сме изправени в хипотезата и на 147, то това възражение следва да се приеме за такова, което не е наведено своевременно в процеса, с всичките процесуални последици от това. Ще се позова само на три решения, именно в тази връзка: Решение № 98/2016г. на ВКС по т.д. № 1499/15г. на Първо търговско; Решение № 66/01.06.2017г. на ВСК по т.д. № 650/2016г., на Първо търговско; Решение № 61/13.07.2022 на ВКС по т.д. № 237/2021г. на Първо търговско отделение. Практиката в тази насока е напълно последователна и никога не се е променяла.

Адв. В.: Ответното дружество не е страна в наказателното производство.

Същото няма как да се запознае с материалите по разследването.

Единственият документ от наказателното производство, който е представен пред дружеството, това е присъдата, т.е. одобреното споразумение.

Единствено след приобщаване на материалите по наказателното дело по настоящото производство, тогава ответната страна в крайна сметка може да се запознае с тях и да наведе доводи относно възражението, което прави. Не е и на по-ранен етап, предходен такъв.

Адв. Р.: И това не е вярно. Защото Съдът добре познава Кодекса за застраховане дава съответните възможности още на етап досъдебно производство на всяко едно застрахователно дружество да се запознава с материалите по ДП по определения процесуален ред. Това, че някой не си е упражнил тези права, не му дава някакво процесуално предимство в процеса.

По отношение претендираната от нас лихва, поради допусната техническа грешка, моля да бъде допусната корекция в проектодоклада, като уточнявам, че претендираме лихвата от 06.12.2022г., когато застрахователя е бил уведомен. Моля в тази връзка да бъде извършена корекция в доклада.

СЪДЪТ, по така направените възражения от двете страни по делото намира следното:

По отношение на депозирания отговор на искова молба, същият е изпратен до съда чрез ЕПЕП, като датата на подаване е 27.11.2025г. в 19:41:08 4 часа. Съобщението е получено от ЗК „Лев Инс“ АД на дата 27.10.2025г. и съдът констатира, че депозираният отговорът е подаден в срока по ГПК.

По отношение на възражението за съпричиняване, СЪДЪТ намира, че същото следва да бъде разгледано. Направено е такова в отговора на исковата молба. Въпреки, че не е конкретизирано, Съдът е дал указания на страната, че следва да направи това в 7-дневен срок от получаването на определението с писмена молба, с препис за насрещната страна, като не е указал последици при непосочването на тази конкретика, поради което намира, че в днешно съдебно заседание Съдът може да приеме за редовни уточненията, направени от страна на ответното дружество.

С оглед на горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад, обективиран в Определение №1865 /18.12.2025 г., като допълва същия с поясненията от страна на ответното дружество, направени в днешно съдебно заседание, а именно по отношение на възражението за съпричиняване, че пешеходката е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 113, т.1 и т.2, както и по чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП, а именно изкочила е внезапно на пешеходната пътека, като не се е огледала и не е съобразила преминаващите МПС-та и поточно МПС-то е било вече върху пешеходната пътека, когато тя е предприела нерегламентираното пресичане. В условията на евентуалност е спряла без необходимост на платното за движение и в условията на евентуалност е пресякла платното при ограничена видимост.

По отношение на разпределението на доказателствената тежест също трябва да бъде допълнен доклада, като в тази връзка СЪДЪТ указва на ответната страна, че следва да докаже конкретните си твърдения по възражението си за съпричиняване, посочени по-горе, както и че именно с това си поведение пострадалата е допринесла за настъпване на своето увреждане.

Допуска корекция в докладва по отношение на претендираната законна лихва за забава върху сумите за неимуществени и имуществени вреди, като законната лихва следва да се счита, че се претендира от 06.12.2022г., датата, на която ищецът е уведомил застрахователя до окончателното изплащане на задължението.

СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 ГПК предоставя възможност на страните по делото да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия: