Определение № 712 от 05.08.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Разград, 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане №2080/04.07.2025г. по ч. гр. д. №1194/2025г. по описа на РС-Разград, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. А. за заплащане на сумите: 804.95лв. главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, 231.36лв. договорна лихва от 10.08.23г. до 05.08.24г. и законна лихва от 138.20лв. от 05.08.24г. до 26.06.25г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно.

Твърди,че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК,като по този начин е нарушил съдопроизводствените правила. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. А. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 804.95лв.– главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 231.361лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.08.23г. до 05.08.24г. ; 256лв.– възнаграждение за допълнителна услуга Фаст; 288лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Флекси ; 400лв. такса за забава повече от 90дни, начислена еднократно на 09.09.23г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ******, както и деловодни разноски в размер на 1

42.37лв.– платена държавна такса, 180лв.– юрисконсултско възнаграждение и 80лв.юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи.

С разпореждане №2021/30.06.2025г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да поясни определени факти и обстоятелства относно извършените от длъжника плащания-по дата и размер, и за погасяване на кои задължения са осчетоводени същите.

С молба вх.№6582/04.07.2025г. заявителят е посочил, че извършените плащания са в общ размер от 1644.53лв.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че закупуването на допълнителни услуги представлява неравноправно договорени условия от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор, относно неяснота при определянето на ГПР, вкл. е констатирал и наличието на неравноправни каузи. Съобразил е наличните данни за заплатените до момента от длъжника 1644.53лв. и чистата главница от 1200лв., при съобразяване на разпоредбата на чл.23 ЗПК е приел за недължими претендираните като главница и лихви суми.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /чл.7 ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410 ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 2

ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл.

10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1020лв./480лв. за услугата Фаст и 580лв. за услугата Флекси/ при уговорен ГПР 48.91% върху главница от 1200 лева, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва.

Невключването на допълнителните услуги в ГПР води като последица неяснота на определянето му, което е основание за нищожността му. ГПР не е величина,която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в ЗПК,който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО, като начинът на определянето му е точно разписан и не търпи отклонение от хармонизираните правила. Неправилното посочване на ГПР в договора за кредит се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда,които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,освен това,което потребителят е получил по него.

В заключение неправилното изключване на разходи по кредита от ГПР, винаги и всякога води до определяне на неправилен ГПР, а оттам и до нищожност на договора съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил съгласно чл.23 ЗПК, т.е. остатъчната главница, като съобрази направените от длъжника плащания от 1644.53лв., които в случая напълно я покриват.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2080/04.07.2025г. по ч.гр.д. №1194/2025г. по описа на РСРазград в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. А. за заплащане на сумите: 804.95лв. главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, 231.36лв. договорна лихва от 10.08.23г. до 05.08.24г. и законна лихва от 138.20лв. от 05.08.24г. до 26.06.25г.

В останалата част, като необжалвано разпореждането е влязло в сила.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Разград, 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане №2080/04.07.2025г. по ч. гр. д. №1194/2025г. по описа на РС-Разград, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. А. за заплащане на сумите: 804.95лв. главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, 231.36лв. договорна лихва от 10.08.23г. до 05.08.24г. и законна лихва от 138.20лв. от 05.08.24г. до 26.06.25г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно.

Твърди,че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК,като по този начин е нарушил съдопроизводствените правила. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. А. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 804.95лв.– главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 231.361лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.08.23г. до 05.08.24г. ; 256лв.– възнаграждение за допълнителна услуга Фаст; 288лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Флекси ; 400лв. такса за забава повече от 90дни, начислена еднократно на 09.09.23г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ******, както и деловодни разноски в размер на 1

42.37лв.– платена държавна такса, 180лв.– юрисконсултско възнаграждение и 80лв.юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи.

С разпореждане №2021/30.06.2025г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да поясни определени факти и обстоятелства относно извършените от длъжника плащания-по дата и размер, и за погасяване на кои задължения са осчетоводени същите.

С молба вх.№6582/04.07.2025г. заявителят е посочил, че извършените плащания са в общ размер от 1644.53лв.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че закупуването на допълнителни услуги представлява неравноправно договорени условия от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор, относно неяснота при определянето на ГПР, вкл. е констатирал и наличието на неравноправни каузи. Съобразил е наличните данни за заплатените до момента от длъжника 1644.53лв. и чистата главница от 1200лв., при съобразяване на разпоредбата на чл.23 ЗПК е приел за недължими претендираните като главница и лихви суми.

Разпечатката съдържа 54 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fc472a7-fdb9-4478-bee2-3cc964f66b0e