Решение № 43 от 16.01.2020, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 43 / 16.01.2020 година, гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар

Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 3000 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Предявени са на 07.10.2019 г. от Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***; против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. е полагал труд като мл. инспектор/ ст.полицай при РПУ- Хасково към ОДМВР – Хасково, като според Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил държавен служител. За това им правоотношение приложими били следните норми - чл. 176, чл. 187 ал. 1, ал.З, ал.5 т.2 и ал.9, чл. 178 ал.1 т.З; както и следните нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които - при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предишната Наредба № 8121з-407 от 2014 г., изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31 ал.2. В следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана щяла да е и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), респ. чл.9 ал.2 от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това било основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия период.

За периода

07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като полагал 9 или 10 такива смени месечно. Той положил общо 2312 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 2 642 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 330 часа, които работодателят- ответник не му заплатил и следвало да бъде допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно месечно възнаграждение - около 660 лв. през 2016 г. и 2017 г., 800 лв. през 2018 г., завишено с 10 % през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца се намирали при ответника и в РПУ- Хасково, предявеният главен иск с правно основание чл. 178 ал.1 т. 3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен размер 1 980 лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна експертиза по делото.

За периода 07.10.2016 г. - 01.01.2017 г. ищецът положил 360 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент ставали 411 часа или 51 часа извънреден труд, за които задължението на ответника било в размер на 306 лв.

За периода 01.01.2017 г. - 01.01.2018 г. ищецът положил 656 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент ставали 749 часа или 93 часа извънреден труд, за които задължението на ответника било в размер на 558 лв.

За периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. –

904 часа нощен труд, 1033 часа приравнени и нови 129 часа извънреден труд, като задължението на ответника било в размер на 774 лв.

За периода 01.01.2019 г. - 07.10.2019 г. положените часове нощен труд били 392 часа, които приравнени към дневния такъв били 448 часа или нови 56 часа извънреден труд, за които ответникът дължал възнаграждение в размер на 336 лв.

Или за целия исков период ищецът положил общо 2 312 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 2 642 часа или 330 часа извънреден труд, за които работодателят-ответник му дължал допълнително възнаграждение в размер на 1 980 лв.

Ответникът дължал и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми, от момента в който са станали изискуеми, а именно в общ размер на 247,63 лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на тримесечен период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период, или както следва:

- За периода м.10 - м.12.2016 г. - на

30.01.2017 г. с дължима лихва до момента на депозиране на исковата молба в съда от 42,37 лв.

- За периода м.01 - м.03.2017 г. – на

30.04.2017 г. с дължима лихва от 38,47 лв.

- За периода м.04 - м.06.2017 г. – на

30.07.2017 г. с дължима лихва от 34,53 лв.

- За периода м.07 - м.09.2017 г. – на

30.10.2017 г. с дължима лихва от 30,54 лв.

- За периода м.10 - м.12.2017 г. – на

30.01.2018 г. с дължима лихва от 26,56 лв.

- За периода м.01 - м.03.2018 г. - на

30.04.2018 г. с дължима лихва от 21,07 лв.

- За периода м.04 - м.06.2018 г. - на

30.07.2018 г. с дължима лихва от 17,40 лв.

- За периода м.07 – м.09.2018 г. – на

30.10.2018 г. с дължима лихва от 13,70 лв.

- За периода м.10 – м.12.2018 г. – на

30.01.2019 г. с дължима лихва от 9,99 лв.

- За периода м.01 – м.03.2019 г. – на

30.04.2019 г. с дължима лихва от 9,13 лв.

- За периода м.04 – м.06.2019 г. – на

30.07.2019 г. с дължима лихва от 3,87 лв.

Общият размер на дължимата сума по предявения акцесорен иск била в размер на 247,63 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.01.2017 г. до датата на подаване на иска в съда.

Предвид изложеното, в т.ч. след изменението на исковете по негово искане в открито съдебно заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати за главница сумата от 2 415,31 лв. за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. и за обезщетение за забава сумата от 316,78 лв. за периода от 30.01.2017 г. до датата на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, като заемал длъжността „ст. полицай“ през процесния период и до момента. Неоснователни били твърденията му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи или заповеди, в изпълнението на които е положил претендирания незаплатен му извънреден труд. Ищецът не сочел доказателства за иска си, в нарушение на чл.154 от ГПК. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до натрупване на допълни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали – чл.179 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Ето защо, искането за експертиза следвало да се отхвърли. Уважаването на процесния иск щяло да постави ищеца в привилегировано положение, в сравнение с другите държавни служители и с работещите по трудово правоотношение, доколкото за положения труд от 22 до 6 ч, реално щели да му се изплатят две възнаграждения. Искът бил недоказан по основание и размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани, като иска отхвърлянето им изцяло. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт, в т.ч. и в депозирана в заседанието писмена защита, като прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

По искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, при проверка в РУ-Хасково, според предоставени му графици за нощни смени и положен нощен труд, че през периода октомври 2016 г . – октомври 2019 г. ищецът е положил 2 416 часа нощен труд за процесния период. Същевременно, при проверка в счетоводството на ОДМВР-Хасково се представили платежни бележки за същия период, издадени на името на ищеца за начислени му трудови възнаграждения, в т.ч. начислен и платен нощен труд, възлизащ на 2 438 часа нощен труд за процесния период. Налице била разлика от 22 часа нощен труд, заплатена на ищеца по 0,25 лв. на час. Вещото лице дава в заключението си два варианта на поставената му задача.

Според първия вариант: 2 416 часа нощен труд за процесния период, положен според графиците в 302 броя нощни смени, преизчислен с коефициент 1,143, възлизал на 2 761,488 часа дневен труд; с извънреден труд от 345,488 часа, възлизащ на 2 397,03 лв. бруто и 2 157,32 нето.

Дължимото обезщетение за забава за периода 30.01.2017 г. – 07.10.2019 г. върху брутната главница възлиза на сумата от 311,99 лв., а върху нетната главница – сумата от 280,79 лв.

Според втория вариант: 2 438 часа нощен труд за процесния период, положен според платежните бележки в 304,75 броя нощни смени, преизчислен с коефициент 1,143, възлизал на 2 786,634 часа дневен труд; с извънреден труд от 348,634 часа, възлизащ на 2 415,07 лв. или 2 415,31 лв. бруто и 2 173,56 нето. Дължимото обезщетение за забава за периода 30.01.2017 г. – 07.10.2019 г. върху брутната главница възлиза на сумата от 316,78 лв., а върху нетната главница – сумата от 285,15 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове: