Решение № 1516 от 23.04.2025, Софийски районен съд

Мотиви към решение № 1516 от 23.04.2025 г. по НОХД № 15723 /2024 г. на СРС, НО, 16 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № ЗМ 11400/2023 г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 52744/2023 г. на СРП срещу А. С. К. за това, че на 14.12.2023г. около 19:20 часа, в гр. София, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с рег. № +++, по бул.

„Цар Борис III“, с посока на движение, от бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“, като в района на кръстовището, образувано от бул. „Цар Борис III“ и ул. „Мъглен“, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

- чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство, категория „В“ в населено място 50 км. в час“, - чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата...“, като се е движил със скорост от 71,88 км. в час и не е пропуснал пресичащата пътното платно на бул. „Цар Борис III“, от ляво на дясно спрямо движението на автомобила му, непълнолетна пешеходка Н. Е. А. – на 14 годишна възраст, в следствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил на Н. Е. А., средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяваща се в:

Счупване на дясна раменна кост на две места, което е реализирало критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“;

Счупване на дясна тибия (голям пищял), в областта на глезенния израстък с изкълчване на глезенна става, както и счупване на дясна фибула (малък пищял) в горния й край което е реализирало критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК.

В разпоредителното заседание по делото, съдът е преценил, че са налице всички предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК и липсват пречки за разглеждане на делото по реда на Глава XXVIII от НПК, поради което и делото е разгледано по диференцираната процедура.

В последното съдебно заседание, Софийска районна прокуратура, редовно призована, се представлява от прокурор А., която поддържа обвинението. Прокурорът намира, че са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, като намира, че от показанията на св. хх се установява механизма на ПТП. Прокурорът се позовава и на заключенията на СМЕ и САТЕ, които счита, че следва да бъдат кредитирани. От заключението на САТЕ, анализирало и наличния видеозапис от камера в района на ПТП, прокурорът извежда и скоростта на движение на автомобила на обвиняемия.

Представителят на СРП счита, че част от дадените от обв. К. обяснения са недостоверни, включително и за навлизането му в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.

Въз основа на горното намира за доказана вината на обвиняемия и моли същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Пледира за определяне на наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, съобразявайки следните смекчаващи обстоятелства – добри характеристични данни, оказано съдействие на органите на разследването, както и навлизането на пешеходката на пътното платно при червен сигнал на светофарната уредба за 1 нея. Моли и за възлагане на разноските по делото в тежест на обвиняемия.

Защитникът на обвиняемия К. – адв. Х., пледира за оправдаването му, с оглед липсата на достатъчно категорични доказателства за неговата вина. Счита, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, доколкото пешеходката е предприела неправилно пресичане на пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба и появата й пред автомобила на обвиняемия е била напълно неочаквана и непредвидима.

Сочи, че според вещото лице, изготвило САТЕ, скоростта на движение на автомобила не е категорично установена. Освен това изтъква, че с оглед мястото на удара и пресичането на пешеходката през почти цялото пътно платно на бул. Цар Борис III на забранителен сигнал на светофарната уредба, скоростта на движение на автомобила не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка защитникът намира, че и при движение с разрешената скорост от 50 км./час ударът би бил непредотвратим, доколкото водачът е възприел пешеходката едва в момента на удара. Поради недоказаност от обективна и субективна страна на повдигнатото обвинение срещу обвиняемия К., защитата пледира за неговото оправдаване.

Обвиняемият А. К., редовно призован, се явява лично в съдебните заседания, като се възползва от правото си да даде обяснения, в които признава, че лично е управлявал автомобила в посока от УМБАЛСМП „Пирогов“ към ж.к. Красно село, в лявата лента на своята посока за движение, при което е ударил пресичащата пътното платно на бул. Цар Борис III пешеходка. Посочва, че той е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като е бил включил на втора предавка и скоростта му на движение не била висока. Споделя и, че е било вечерта, около 19:15-19:30 часа, без дневна светлина, при слабо улично осветление и умерен дъжд. Описва как е възприел пешеходката в момента на удара или секунда преди това и незабавно е натиснал спирачките. Разказва и за случилото се след ПТП, как е спрял автомобила и е проверил състоянието на пострадалата, за идването на екип на ЦСМП и откарването на пострадалата в „Пирогов“.

В хода на съдебните прения обвиняемият К. заявява, че се изцяло се придържа към изложението на своя защитник и няма какво да добави.

В последната си дума А. К. моли да бъде оправдан.

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, съдът, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият А. С. К. е с ЕГН **********, хх. Той бил правоспособен водач, с валидно СУМПС за категория В към декември 2023 г.

На 14.12.2023 г. около 19:20 часа в гр. София обв. А. С. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с peг. № +++, по бул.

„Цар Борис III“, с посока на движение, от бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ към бул.

„Гоце Делчев“. Обв. К. се движел към кръстовището с ул. „Мъглен“ в дясното пътно платно, което било съставено от две пътни ленти, всяка с ширина по 3,70 м., разделени помежду си с единична непрекъсната осева линия. Пътното платно било с настилка от павета, мокро от валящ дъжд с осветяване от фарове на къси светлини и от слабо улично осветление.

Максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък на бул. „Цар Борис III“ била 50 км./час, без допълнително поставени табели В26 въвеждащи различна максимална скорост на движение.

Приближавайки към кръстовището с ул. „Мъглен“, където върху платното за движение била разположена пешеходна пътека, обв. К. се движел с управлявания от него л.а. „Алфа Ромео“ със скорост 71,88 кв./ч., като автомобилът навлязъл в кръстовището точно в момента на подаване на жълт сигнал на светофарната уредба, обозначаващ преходен 2 режим от разрешителен (зелен сигнал) към забранителен (червен сигнал) за неговата посока на движение - направо. Обв. К. в този момент се движел в лявата пътна лента от двете в неговата посока на движение.

По същото време пострадалата свидетЕ. Н. Е. А., на 14 години, се намирала в района на същото кръстовище на бул. „Цар Борис III“ и ул. „Софийски герой“ /естествено продължение на ул. „Мъглен“/ и предприела пресичане на платното за движение на бул.

„Цар Борис III“, като навлязла в кръстовището на червен /забранителен/ сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на пешеходци. При стъпването на пешеходната пътека на пострадалата А. лекият автомобил „Алфа Ромео“ се намирал на разстояние от около 91,90 м. преди пешеходната пътека.

Пешеходката се придвижвала със скорост на движение 6,1 км/ч., като пресякла двете пътни ленти на булеварда в посока Център и продължила движението си към ул. „Мъглен“, от ляво на дясно съобразно посоката на движение на автомобила на обвиняемия.

На няколко метра преди удара, обвиняемият К. възприел пострадалата А. и предприел аварийно спиране, но с оглед скоростта му на движение, дължината на опасната зона била значително по-голяма от зоната на видимост, поради което той не успял своевременно да спре и настъпил удар с предната дясна част на купето на автомобила в дясната част на тялото на пешеходката. След удара пешеходката прелетяла напред по посока движението на автомобила и тялото й паднало на около 23 метра от мястото на удара, на платното на бул.

„Цар Борис III“ в района на следващата пешеходна пътека, след пресичане на ул. Мъглен.

В следствие на удара пострадалата А. получила счупване на дясна раменна кост на две места, както и счупване на дясна тибия (голям пищял), в областта на глезенния израстък с изкълчване на глезенна става и счупване на дясна фибула (малък пищял) в горния й край.

Тя била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където й била оказана медицинска помощ.

Очевидци на ПТП станали св. Г. и П. Г., които се намирали в автомобил, движещ се по ул. Мъглен и чакащ на светофара за ляв завой по бул. „Цар Борис III“ в посока Център.

Като се приближила до пострадалата, св. П. Г. осъзнала, че това е нейната племенница и незабавно уведомила майката на пострадалата – св. Б. Г..

Обвиняемият К. останал на мястото на инцидента до идването на екип на ЦСМП и на СДВР, като бил извършен и оглед на местопроизшествието, били иззети и видеозаписи от камера на Столична община. Извършената му на място проба с техническо средство за употреба на алкохол дала отрицателен резултат, но той отказал да бъде изпробван с Дръг тест за употреба на наркотични вещества. По-късно същата вечер К. дал кръв и урина за изследване във ВМА, като съгласно заключението на СХЕ, в кръвта и урината му не са установени алкохол или наркотични вещества.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани на съдебното и на досъдебното производство и приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства, съдържащи се в обясненията в хода на съдебното следствие дадени от А. К., показанията на свидетелите Н.

А., Б. Г., П. Г., Е. Г. и Н. А., заключенията на назначените в ДП съдебномедицинска експертиза, токсикохимична експертиза, авто-техническа експертиза /включително и защитата на експертизата от вещите лица П. В. и Т. Т. в съдебно заседание/; веществени доказателства - диск, съдържащ запис от видеокамера на процесното произшествие, диск с информация за извършени медицински манипулации на Н. А., писмени доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие, медицински документи, справка за съдимост на обвиняемия, справка АИС-КАТ, талон и протокол за медицинско изследване и др.

3

Съдът изгради фактическите си констатации в резултат на цялостен анализ на доказателствените материали съгласно изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК. Именно въз основа на съвкупния анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и експертизи съдът прие за установени датата и мястото на настъпване на произшествието, механизма на причиняване на телесните увреждания на Н. А. и вида на същите.

Показанията на пострадалата при ПТП – св. А., не послужиха на съда за установяване на съществени елементи от механизма на деянието, доколкото същата заявява липса на спомен за случилото се преди и след удара. Но от нейните показания се извежда датата и мястото на предприетото от нея пресичане, посоката й на движение, както и преди всичко причинените й телесни увреждания и периода на възстановяване. По същия начин и показанията на майката на пострадалата – св. Б. Г., не съдържат съществени факти от предмета на доказване по делото, доколкото тя е пристигнала на мястото на инцидента след деянието. Но и в нейните показания се съдържа потвърждение относно точното място на инцидента и телесните увреждания на дъщеря й. твърденията на двете свидетелки относно нараняванията на Н. А. намират опора и в представената по делото медицинска документация за лечението й, но преди всичко и в заключението на СМЕ, която е изследвала в пълнота направените образни изследвания на пострадалата и издадените й документи от лечението.