Решение № 68 от 17.02.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Габрово, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210100554 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК подаден от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.

53Е, вх. В срещу Р. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 1.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Предявен е иск съдът да осъди ответника да му заплати:

- сумата 46,10 лв. - неизплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.04.2023 г. до 05.10.2023 г.;;

- сумата 160,00 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 05.10.2023 г.;

- сумата 160,00 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 05.10.2023 г.;

- сумата 64,81 лева - лихва за забава, дължима от 06.04.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всички вземания от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Като основание за претенцията си ищецът сочи сключен между него и ответника Договор за потребителски кредит № 40016205791/21.03.2023г.

Относно претендираните суми съдът е отхвърлил заявлението на ищеца за 1 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр дело № 1857/2023 г. на РС-Габрово.

2. От страна на ответника:

Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба. В реализация на правата си по чл. 143, ал. 2 от ГПК оспорва иска като неоснователен.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

По делото е приет като доказателство Договор за потребителски кредит № 40016205791/21.03.2023г. /неоспорен от ответника/, видно от който между страните от датата на подписването му е възникнало облигационно отношение във връзка с предоставяне на ответника на кредит в размер на 400 лева. Договорът е сключен при следните параметри:

1. Сума на кредита: 400,00 лв.;

2. Срок на кредита: 7 месеца;

3. Размер на месечната вноска по кредита: 63,74 лева;

4. Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 5-то число на месеца;

5. Годишен процент на разходите (ГПР): 46.94%:

6. Годишен лихвен процент: 40,70%;

7. Лихвен процент на ден: 0,11%;

8. Общо дължима сума по кредита: 446,10 лв.

В договора е договорено също предоставяне от ищеца на ответника на допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” срещу задължение за заплащане на възнаграждение за всяка една от тях в размер на по 160 лева.

Съгласно т.15 от Общите условия (ОУ) на ответника, при които е подписан договорът, всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст” получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст” и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ищеца, а клиентът закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси" получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответни изисквания описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2.- и чл. 15.2.3. от ОУ.

Дължимото възнаграждение за двете услуги се заплаща на равни части към месечната погасителна вноска – по 45,72 лева.

Не е предмет на спор, че кредитната сума в размер на 400 лева е предоставена на ответника.

2. От правна страна:

Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална 2 дейност. Ответникът в отношенията си по процесния договор има качеството на потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед горното, по сключения договор са приложими разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните изискванията на закона, за да бъде действителен.

С доклада по делото на ищеца е разпределена тежестта на доказване, че сключеният договор съответства на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуга от разстояние /ЗПФУР/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в обхвата на действие на който попада процесният договор за паричен заем, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посоченият в договора годишен процента на разходите /ГПР/ – 46.94% е изчислен в нарушение на изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, която разпоредба изисква годишният процент на разходите да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид...). С оглед посочената разпоредба ГПР на разходите следва да бъде изчислен, като бъдат отчетени и разходите на потребителя за възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, които са разходи на ответника във връзка с отпуснатия кредит. При изчислявяне на ГПР на разходите чрез използване на достъпните базирани в интернет калкулатори, с отчитане на посочените разходи по кредита, резултатът е ГПР много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, а именно 984,04 %.

Едновременно с това отразяването в договора на значително по-нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът съгласно чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Главницата по кредита в размер на 400 лева е присъдена на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 807/30.11.2023 г. по ч.гр дело № 1857/2023 г. на РС-Габрово, а претенциите предмет на настоящото дело, касаещи лихви и други разходи по кредита следва да бъдат отхвърлени, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

ІІІ. Относно разноските:

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по 3 производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответника, но такива от него не са направени, не се и претендират.

Разноските направени от ищеца следва да останат в негова тежест.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск за осъждане на Р. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 1 да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В:

- сумата 46,10 лв. - неизплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.04.2023 г. до 05.10.2023 г.;;

- сумата 160,00 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 05.10.2023 г.;

- сумата 160,00 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 05.10.2023 г.;

- сумата 64,81 лева - лихва за забава, дължима от 06.04.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всички вземания от датата на подаване на заявлението по ч.гр дело № 1857/2023 г. на РС-Габрово до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 4