Решение № 1155 от 18.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501213 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. С. П., ЕГН********** и А. Я. Т., ЕГН**********, срещу Решение №1193/10.04.2023г. по гр.д. №1265/2022г. на ВРС, 52-ри състав, с което са осъдени П. Д.а и А. Т. да преустанови, всяка от тях, неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране в уширението пред собствените на ищците по делото Г. Ж. Н., ЕГН**********, и П. А. А., ЕГН**********, обекти – гараж №1 с идентификатор №*** и гараж №2 с идентификатор №***, построени в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатори №*** и №*** по КК и КР на гр.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп. директор на АГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „1-ва“ № 147, с които действия всяка от ответниците нарушава правото на ищците на нормално ползване на горепосочените гаражи, както и са осъдени ответниците за разноски пред ВРС според резултата от делото.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо, с оглед произнасяне свръхпетитум – осъждане на ответниците да не паркират в уширението пред собствените на ищците гаражи №1 и №2, а в исковата молба било отправно искане за осъждане на ответниците да не паркират пред самите 1 собствени на ищците гаражи №1 и №2. Евентуално се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, защото е основано на двете СТЕ, но същите са базирани на неотносима, към момента на построяване на жилищната сграда, правна регламентация. Освен това двата гаража не се ползвали като такива, а А. Т. паркирала встрани от гаражите, без да им пречи. Заедно с това няма пречка да съществуват „сдвоени паркоместа“, както и собствениците да се уговарят да се паркира пред гаражите в сградата, каквато уговорка в случая е била постигната. По тези причини се моли за обезсилване решението на ВРС или за отмяна на решението на ВРС и за отхвърляне на предявените искове. В о.с.з. поддържа твърденията и исканията си до съда, претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите депозират отговор, с който оспорват жалбата, а доводите в нея считат за необосновани. Считат решението за правилно и обосновано, за което излагат съображения. В о.с.з. поддържат твърденията и исканията си до съда, претендират и разноски.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.109 от ЗС на Г. Ж. Н., ЕГН**********, и П. А. А., ЕГН**********, за осъждане на П. С. П., ЕГН********** и на А. Я. Т., ЕГН**********, да преустанови, всяка от тях, неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране в пространството (на един до четири метра отстояние (УМ от 08.06.2022г.)) пред собствените на ищците по делото Г. Ж.

Н., ЕГН**********, и П. А. А., ЕГН**********, обекти – гараж №1 с идентификатор №*** и гараж №2 с идентификатор

№***, построени в сграда с идентификатор

***, разположена в ПИ с идентификатори №*** и

№*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп. директор на АГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „1-ва“ № 147, с които действия всяка от ответниците нарушава правото на ищците на нормално ползване на горепосочените гаражи.

В исковата молба и уточняващите такива от 26.05.2022 г. и 08.06.2022 г. ищците излагат, че са съсобственици в СИО на гараж № 1 с идентификатор *** с площ 22.54 кв. м., а гараж № 2 с идентификатор *** е собственост на ищцата Г. Н., придобит от последната по дарение, като двата гаража са построени в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ *** и ПИ ***, находяща се на адрес: гр. Варна, ***. Ищците сочат още, че са собственици и на два апартамента в процесната сграда, в която се намират горепосочените гаражи, и че в дворното място на същата няма обособени 2 паркоместа. Заявяват, че ответницата П. П. е собственик на апартамент № 3 в сградата, съгласно НА № 107, том III, рег. № 2805, дело № 337 от 2021 г., а втората ответница А. Т. е собственик на апартамент № 5, съгласно НА № 76, том II, рег. № 1739, дело № 197 от 2021 г.

Ищците твърдят, че двете ответници извършват неправомерно действия, които ограничават правото им на собственост, като паркират в пространството пред гаражите на ищците автомобилите си, съответно първата ответница - леки автомобили „Фиат“, модел 500, с ДК № В 7565 ТА, и „Хонда“, модел ЦРВ, с ДК В 5712 ТХ, и втората ответница – лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № В 0378 РМ. Сочат, че ответниците паркират на различно място, според това коя от тях се прибере първа и с кой автомобил; понякога спират непосредствено пред входа на гаражите им, на около 1 м отстояние, друг път – на 3-4 м от тях, но независимо на какво конкретно разстояние паркират от гаражите, те стават неизползваеми, тъй като до тях няма нормален достъп от пътя. Въпреки многократните обаждания на тел. 112 с цел освобождаване на достъпа до гаражите до настоящия момент ответниците продължават с описаното тяхно поведение.

По същество ищците молят за за осъждане на всяка от ответниците да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране в зоната пред гаражи № 1 и гараж № 2, както и в подхода към тях, както и за съдебно-деловодни разноски. В о.с.з. поддържат твърденията и исканията си до съда.

В срока по чл.131 ГПК ответниците П. С. П. и А. Т. депозират писмен отговор, с който оспорва допустимостта на предявените от П. А. искане, поради липса на собственост у него по отношение на двата гаража.

Евентуално считат исковете по чл.109 от ЗС за неоснователни, поради недоказаност на предпоставките им. Считат за неясно дали посочените от ищците действия продължават и към настоящия момент или са преустановени. Отделно заявяват, че при придобИ.е на собствеността върху гараж № 1 ищцата Г. Н. се уговорила с продавача Чипилски, че той и/или ответниците ще могат да ползват като паркомясто с площ от 12 кв.м. обособеното встрани от входа на гараж №2 пространство. А за разпределение на ползването на ПИ №*** отв. Д.а и Т. предявили и иск по чл.32, ал.2 от ЗС срещу останалите съсобственици в сградата, изградена в поземления имот.По същество молят за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържат възраженията и исканията си до съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към него. Няма изводими от въззивната жалба възражения за погрешно възприета от ВРС фактичска обстановка, а доводите са за конкретно сочени нарушения на процесуалния и 3 материалния закон, което потвърждава приложимостта на института за случая.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е средствто за защита на правото на собственост на ищеца срещу всяка форма на пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на собственост, което пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.

С предявяването му се цели възведеното неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, конкретно съпоставено с правата на ищеца и конкретно към момента на делото. Когато това въздействие, към момента на разглеждане на спора, не препятства упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем, то същото не се приема за съставомерно по чл.109 от ЗС в отношенията с ищеца, дори и само по себе си да е неправомерно. И обратното – дори да не нарушава специална правна норма, ако с поведението на ответника се накърнява собствеността на ищеца в нормативно предвидените й предели и обем и му се създават пречки за използване на собствената му вещ, по-големи от обикновените, то искът по чл.109 от ЗС е основателен.

От изложената правна същност на негаторния иск следва, че в тежест на ищците по него е да докажат по делото: правото им на собтвеност върху техния имот, придобито на сочените основания (лично и/или в СИО); осъществяването от ответниците на сочените действия и/или бездействия (в случая праркиране на автомобилите им в пространството, предназначено за номралното и нормативно предвидено ползване на гаражите на ищците); без да е налице правно основание за поведението; което накърнява, препятства или затруднява да бъде упражнявана в пълния обем собствеността на ищците; и което поведение на ответниците продължава да е налице и към исковата молба.

В процесуална тежест на ответниците е да докажат позитивните факти, на които основават възраженията си – липса на процесуална или материална легитимация на ищците; наличие на основание за извършване на действията на ответниците и за запазване на актуалното състояние, като резултат от тях; действия на ответниците, които са от естество да не накърняват правомощията на ищците, произтичащи от собствеността им върху вещта им (паркиране, така че не се накърнява ползването от ищците на техните гаражи).

При разрешаване на тези въпроси първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни, правилни и съответни на смисъла и на целта на закона, въз основа на правилно установена фактическа обстановка по делото, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд 4 препраща към тях. В тази връзка следва да се посочи, че процесуалната дейност на въззивния съд не съставлява повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение, поради което втората инстанция не дължи повтаряне на коректно извършените процесуални действия на първата, а само надгражда върху тях (в този смисъл и мотивите по т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо и в изпълнение на задължението да даде разрешение по възведените пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира, че изводимите от въззивната жалба оплаквания са относно: 1/допустимостта на решението на ВРС, съобразно с въведения от ищците предмет на разглеждане (произнасяне „свърхпетитум“ или не); 2/ правилността на решението, с оглед на кредитиране на двете СТЕ, базирани на актуална, но неотносима към момента на построяване на процесната сграда нормативна регламентация; 3/ наличие на право (уговорка) в полза на ответниците за паркиране в зоната пред или до гаражите на ищците; 4/ наличие или липса на правна пречка за съществуване на „сдвоени паркоместа“ и на уговорка да се паркира пред гаражи на други лица ; 5/ релевантност към иска по чл.109 от ЗС на ползването на един от обектите на ищците не по предназначение. По тях настоящият състав намира следното:

По допустимостта: Трайно прието в съдебната практика е разбирането, че исковете се индивидуализират надлежно с техните страни, заявеното искане за защита и относимите и съответни на последното фактически твърдения, които елементи са предвидени в чл.127, ал.1, т.2, т.4 и т.5 ГПК като абсолютни изисквания за редовност на исковата молба. При определяне на спорното право следва да се отчита както фактическият му състав, така и неговите особености. Тъй като съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно поведение, което му пречи да упражнява правата си, въпросното неоснователно поведение може да има различни проявни форми и характер, в това число действия или бездействия, заместими или незаместими, оценими в пари или не, и други. Ето защо когато предмет на предявения иск по чл.109 от ЗС е отричане правото на ответниците да извършват фактичски действия, те се индивидуализират доколкото естеството им прави възможно това.