Решение № 25 от 24.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Стара Загора, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500728 по описа за 2022 година

Производството е на осн. чл.267- 269 от ГПК във вр. с чл.61 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.16 от ЗЗЖ.

Въззивното дело е било образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 11250/18.10.2022г. от ищеца- пълнолетната българска гражданка З. П. Ж. от с.Т., ***, против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 456/03.10.2022г. по гр.д.

№ 3280/2021г. по описа на PC- гр.К., ***, с което са били напълно отхвърлени облигационните й искове против ответника- публичноправния субект Община- гр.П.б., ***, за сумата от общо 612, 40 лв. главница за парично обезщетение за извършени от нея ветеринарно- медицински манипулации върху намерено куче, без чип, за която твърди, че с нея неоснователно се е била обогатили за нейна сметка. Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на доводите си. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Считат, че атакуваното първоинстанционно Решение на РС било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, немотивирано и при пълна доказаност на отхвърлените искови претенции.

Моли настоящия въззивен ОС да отмени изцяло това отхвърлително първоинстанционното Решение, и да постанови ново, с което да уважи изцяло всички нейни искови претенции, като изцяло основателни, доказани и законосъобразни по основание и по размер. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е предварителната й писмена Защита 1 по делото. Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител, и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор от ответника- въззиваем Община- гр.П.б., ***. Въззиваемият не се е явила лично или чрез процесуален представител, и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Предеставил е предварителна писмена защита, в която оспорва изложените във в.жалба на ищцата оплаквания, счита че не били налице твърдените в нея нарушения в материалните и в процесуалните закони в атакуваното Решение на РСКазанлък, счита че това Решение било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, постановено при пълно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което моли в.жалба да бъде отхвърлена, като се потвърди изцяло негативното първоинстанционно Решение на РСКазанлък, със законните последици. В този смисъл е предварителната й писмена Защита по делото.

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото от РС заключение на съдебната ветеринарно- медицинска експертиза, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото :

Видно от мотивите на атакуваното от ищцата изцяло негативно за нея първоинстанционно Решение на РС- гр.К., ***, в същото са обсъждани подробно всички събрани писмени и гласни доказаталства, както и заключението на ветеринарно- медицинската експертиза по делото, като първоинстанционния съд за да отхвърли предявеният иск е приел за безспорно установено, че процесното животно/куче/ е живеело на улицата, без надзор, не е било чипирано, поради което не било безспорно установено, че в процесния период то е било безстопанствено, който фактически и правен извод на РС противоречи на посочената наредба, както и на безспорно установеното по делото обстоятелство, че същото е било без надзор на обществено място/улица/, което и самият съд е посочил в мотивите си. В мотивите си РС действително посочва легалната дифиниция на понятието „безстопанствено животно” от смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 4/01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Р.България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, според която това е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. И при наличните събрани по надлежине процесуален ред доказателства първоинстанционният съд е следвало да приеме, че процесното куче е безстопанствено, понеже липсата на собственик на животното, който да бъде задължен да полага грижи за него се формира от мястото на което е било намерено, неговото състояние, липсата на каишка, друг външен белег, както и липсата на други 2 доказателства за собствеността му. Като без никакво правно значение за възникване правото на собственост е неговата регистрация или липса на такава, а издаването на паспорт и поставянето на чип са мерки насочени към идентификация на кучето във връзка с административно регистрационния режим, но непоставянето на чип не е основание да се приеме, че животното не е безстопанствено, какъвто е неправилния извод на РС.

Практически PC е обсъждал непредявен пред него правен иск, понеже з а да отхвърли исковата претенция той е приел, че в настоящия случай липсвали твърдения, че изпълнението на задълженията на ответника Община- П.б., *** от ищцата без пълномощие е било оправдано, тъй като е било предотвратено настъпването на вреди в правната й сфера, като препраща към търсене на отговорност на Общината по реда на гл.11 от АПК или по ЗОДОВ. Макар, че видно от исковата молба, в същата липсва няма твърдения за понесени от ищцовата страна/въззивницата/ вреди, а единствено за направени разходи за лечението и храненето на процесното животно, което обосновава и претенцията по чл.61 от ЗЗД.

В тази връзка РС неправилно е приел, че липсвали доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да водят до фактическия и правен извод, дали е било наистина необходимо съдействието на въззиваемата/ответна/ Община- П.б. за оказване спешна помощ на кучето Чарли, като неправилно РС е приел, че Община- П.б. е реагирала своевременно на подадения сигнал, въпреки безспорно установения факт по делото, че кучето Чарли дори не е било чипирано.

Нормативното изискване за надзора над животните, включително и върху безстопанствените кучета по чл.47, ал.З, изр.2 от ЗЗЖ носи местната Община, поради което при постъпване на сигналите от въззивницата/ищца/ Община- П.б. е следвало да предприеме действия по изпълнение на законовите си задължения по ЗЗЖ, предприемайки незабавни мерки за осигуряване на ветеренаро-медицинска помощ по силата на чл.16, ал.2 от З З Ж след получаване на първия сигнал от 25.08.2021г. и втория такъв от 03.09.2021г. Като нито пред РС, нито сега пред ОС не са били представени какавито и да са писмени и/или гласни доказателства Общината да е била изпълнил тези свои законови задължения своевременно или със закъснение.

Очевидно първият сигнал на въззивницата/ищца/ за намереното болно животно е от 25.08.2021г., проверката на служители на ответната Община са по съвсем друг повод/проверка за паспорти и чипове на отглежданите от Ж. домашни любимци/- видно от категоричните и непротиворечиви показания на разпитаните пред РС свидетели М., Я. и Х./осигурени от Общината/, и тя е била извършена повече от седмица след подаването на сигнала. Поради което и предвид състоянието на животното, Общината не е действала своевременно, което е принудило въззивницата/ищца/ спешно да започне сама лечението на кучето.

Не се установи и доказа от доказателствата по делото н еправилния фактически и правен извод на РС, че Община- П.б. била поставена в 3 невъзможност да изпълни задължението си по чл.47 от ЗЗЖ, поради неоказано съдействие от страна на молителката- ищца/въззивницата/. Не са доказани пред РС приетите за безспорни от него изводи, че служителите на Община- П.б. били извършили своевременно проверка, при която кучето не било открито на мястото, посочено в сигнала, тъй като животното вече било пребивавало в дома на ищцата, а при проверка на място в дома на ищцата същата не им била предала конкретното куче. Напротив- никой от разпитаните 3 бр. свидетели не е потвърдил, че извършената на 03.09.2021г. проверка е била по повод подадените от въззивницата/ищца/ сигнали или на мястото, на което се сочи, че животното е било намерено. Безспорно всички 3 бр. сочени от Общината видетели заявяват категорично, че проверката е за установяване наличието на паспорти и чипове на отглежданите от ищцата животни, като датата на проверката/03.09.2021г./ съвпада с датата на депозирането на втория сигнал от Ж., за претендираните от нея пред Общината разходи за лечение на кучето до този момент.

Безспорно въззивницата/ищца/ не е била упълномощавана по какъвто и да било начин да извършва фактически и правни действия от името и за сметка на Община- П.б. и в подадените до Общината сигнали въззивницата/ищца/ ясно и недвусмислено е заявила на въззиваемия/ответник/, че желае Общината да поеме разходите по лечението на безстопанственото животно и тъй като ответникът е бездействал, това я е принудило да се заеме с воденето на чужда работа без пълномощие, което е било и единствения начин да се спаси живота на процесното бездомно куче, което съгласно заключението на вещото лице пред РС е било с рана в напреднал стадий на развитие, и със съмнителна до неблагоприятна прогноза за здравословното му състояние. Видно от приетата без оспорване от никоя от страните по делото съдебна ветеринарно- медицинска експертиза, проведеното лечение на кучето е било необходимо и навременно, проведеното лечение на животното е било неотложно, поради което РС е следвало да приеме, че предприетата дейност, за която отговорност е носила Община- П.б., е осъществена изцяло в неин интерес, понеже първоначалното състояние на бездомното животно/отворената гнойна рана/ и по- късното заболяване/от орхид/ са наложили кастрацията на кучето, като всички те са били от спешен характер.

Съгласно приетите по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите и най- вече видно от заключението на СВМЕ пред РС, в процесния случай работата е била водена уместно, тъй като гражданката е завела кучето във Ветеринарна амбулатория „Вивавет”- гр.К., ***, а не при св.Х.Я.Х./ветеринарен лекар/, който имал договор с Община- П.б., понеже към момента на намиране на болното животно/24.08.2021г./ св.Х. все още не е имал сключен договор с Община- П.б.. Още повече, че редовите жители на Община- П.б. не са длъжни и не могат да знаят кой ветеринарен специалист има сключен договор с местната Община, за да потърсят именно него при нужда. Още повече, че въззивницата/ищца/ няма претенции за пътни разходи 4 от местоживеенето си в с.Т., *** до гр.К., *** и обратно, а само за разходи, направени с оглед спешното лечение на сериозно болното животно. Самите разходи за лечението са безцспорно, документалро и законосъобразно доказани с приетите по делото на РС писмени документи, като заключението на вещого лице по делото е, че извършените разходи са относими към проведеното лечение и цените са актуални и съпоставими към извършените манипулации.

Напълно ирелевантно за конкретния правен спор по делото е безспорното обстоятелство, че въззивницата/ищц/ отглежда и други свои домашни любимци в дома си, което обстоятелство също е коментирано и мотивирано от РС при постановяване на атакуваното първоинстанционно Решение. Безспорните предприети от въззивницата/ищца/ спешни действия по първоначалното лечение и обгрижване на намереното животно, говорят за личната й отговорност и готовността й да помогне на болно животно, но по никакъв начин не водят до отпадане на отговорността и задълженията на Община- П.б., вменени и със закон в такива случай.

Въззивният съд счита, че воденето на чужда работа без пълномощие е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване/възлагане/, като гестията представлява юридически факт от категорията на юридическите постъпки. Правоотношението, което се поражда при наличие на всички елементи е двустранно и сложно, и за да е налице водене на чужда работа без пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа/правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Поради което заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от общия закон/ЗЗД/.