Решение № 318 от 16.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Смолян, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500419 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 133/27.06.2024 г. по гр. д. № 6/2024 г. Мадански районен съд е признал за установено, че „Викторио“ ЕООД дължи на „Ивкомет“ ООД следните суми: лихви за забава в общо размер от 176, 11 лева по Фактура № *** за периода от 01.12.2022 г. до 18.04.2023 г. и лихва върху остатъка от главницата за периода от 19.04.2023 г. до 28.08.2023 г. и лихва за забава в размер на 71, 10 лева по Фактура *** за периода от 01.01.2023 г. до 28.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 288/2023 г. по описа на РС – Мадан; ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 750 лева – разноски по гр. д. № 6/2024 г. и сумата от 48, 79 лева – разноски по ч. гр. д. № 288/2023 г. на РС – Мадан.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Викторио“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М. О., с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е необосновано.

Във въззивната жалба се сочи, че районният съд правилно е констатирал, че не са ангажирани доказателства от ищеца процесните фактури да са връчени на ответника преди подаване на заявление за издаване заповед 1 за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но неправилно е приел, че това обстоятелство е ирелевантно за предмета на делото, доколкото в случая била приложима разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ.

Сочи се в жалбата, че ищецът не е ангажирал доказателства какви търговски отношения са съществували между страните и каква е била практиката по извършването на доставките и изплащането им. Твърди се, че ищецът не е установил наличие на валидна облигационна връзка между страните и не са представени доказателства кои лица са получили касовите бонове и по какъв начин фактурите са били връчени на управителя на ответното дружество. Твърди се, че за да възникна забава на плащане е необходимо да има достоверна дата на фактурата, тя да е надлежно подписана от двете страни на посочената в нея дата и да е подписано, че вещта се приема и от този момент ответникът би изпаднал в забава. Твърди се, че от съдържанието на фактурите не може да се направи какъвто и да е било извод, че в тях са обективирани видове и количества горива, заредени с приложените към исковата молба касови бонове; доставката на горива може да е била заплащана в брой и този касов бон да е бил приложен повторно, доколкото липсва справка за съдържанието на фактурата. Сочи се, че е следвало доставчика да уведоми ответника какви доставки са включени във фактурата и каква е крайната стойност на задължението. Ответникът твърди, че фактурата от 31.12.2022 г. не е получил преди да узнае за издадената заповед, което е отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ответника.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът „Ив-комет“ ООД, чрез пълномощник адв. К. И., с който се оспорва въззивната жалба и са прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и постановено в съответствие със закона и доказателствата по делото.

Твърди се в отговора, че фискалните бонове за стоки, предмет на процесните фактури, са били издадени за периода съответно от 21.11.2022 г. до 29.11.2022 г. и от 01.12.2022 г. до 05.12.2022 г., когато са предадени и стоките – т.е. към 01.12.2022 г., съответно към 01.01.2023 г., стоките, предмет на договора за покупко-продажба, са били предадени на ответника, вземанията на ищеца са били изискуеми, а ответникът е изпаднал в забава.

Сочи се в отговора, че по делото са представени касовите бонове, както са описани в процесните фактури; приет е по делото като доказателство списък с лицата по всяка от фактурите, които са извършили зареждане на течни горива и на които са отразени номерата на издадените фискални бонове, получени в момента на зареждането, които номера съвпадат с тези по фактурите. Сочи се, че ответното дружество не оспорва, че посочените лица в списъка не са негови служители/работници; не твърди, че същите не са 2 представили фискалния бон или че са извършили плащането в брой. Понататък се развиват доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл. 327 от ТЗ. Допълва се, че дори ответникът да твърди, че не знае дали е издадена фактура, то от получените бонове може да установи сумата на своето задължение, както и момента на възникването. Според ищецът купувачът е уведомен за закупените горива чрез издадените касови бонове, предоставени срещу подпис на лицата, закупили горива. от името на ответното дружество; задължението възниква към момента на издаване на документите – касови бонове, удостоверяващи както самата продажба, така и получената стока/горива.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му. О. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание. От пълномощникът му адв. К. И. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

Ищецът претендира заплащане на лихви по две фактури, от датата следваща издаването на фактурите, до плащането на задължението по тези фактури. Твърди се, че фактурите отразяват задължението за заплащане стойността на закупени от ответното дружество горива и други от бензиностанция на ищцовото дружество.

Към исковата молба са представени фактура *** и Фактура *** г., както и са представени фискалните бонове, описани във фактурите и дали основание за тяхното издаване.

Във фискалните бонове са фиксирани дати, продадения продукт, единична и обща цена, както и купувач – ответното дружество „Викторио“ ЕООД. Във фискалните бонове срещу дължима сума е посочено „Банка“.

В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът не е изпращал процесните фактури на ответното дружество или покана за плащане, поради което към датата на подаване на заявлението лихви не са били дължими.

Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 303а ал. 3 от ТЗ.

Други възражения в отговора на исковата молба не са направени, поради което не подлежат на обсъждане доводите във въззивната жалба, касаещи възражения, че не е установено между ищеца и ответника да е възникнала облигационна връзка на продажба и забава, не е установена каква е била практиката на доставки и заплащане между двете страни; фактурата следва да е подписана от двете страни; от съдържанието на фактурите не може да се направи извод, че в тях са обективирани видове и количества горива, 3 заредени с приложените касови бонове; доставката може да е била заплащана и в брой. Тези възражения не са направени в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, поради което са настъпили последиците на чл. 133 от ГПК и след изтичане на срока за отговор възражения, които не са залегнали в отговора на исковата молба, не могат да бъдат предмет на разглеждане. Не се твърди във възивната жалба, както и не се ангажират доказателства, че непосочването на тези възражения в срока за отговор на исковата молба се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Единственото възражения в отговора на исковата молба е, че ищецът не е изпратил на ответника процесните фактури и не го е поканил да плати.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че фактура *** е осчетоводена в ответното дружество на 31.12.2022 г., фактурата е включена в Дневник за покупки за период декември 2022 г., данните са подадени към НАП с уведомление от 16.01.2023 г.

Поради това по отношение фактура *** се опровергават твърденията на ответника, че не е получена преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /29.08.2023 г./.

Фактура *** г. е осчетоводена на 24.08.2023 г., включена е в Дневник за покупки за период август 2023 г. и уведомление към НАП е подадено на 14.09.2023 г.

Както се посочи по-горе, получаването на стоките по фактури *** и *** г. не е оспорено от ответника в отговора на исковата молба, а и се установява от приложените към исковата молба фискални бонове, описани по всяка от фактурите.

В случая се касае за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ал.

1, във вр. с чл. 286 ал. 1 от ТЗ, поради което намира приложение специалното правило на чл. 327 ал. 1 от ТЗ – купувачът е длъжен да плати цената при получаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. Ответникът не ангажира каквито и да е доказателства, че в случая е уговорен някакъв друг срок на плащане.

Неоснователно е позоваването от ответната страна на разпоредбата на чл. 303а ал. 3 от ТЗ, тъй като нормата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ е специална норма, регламентираща именно търговските продажби и срока за плащане при тези търговски продажби.

Фискалните бонове, неоспорени в отговора на исковата молба, установяват по безспорен начин датите на получаване на стоките по процесните две фактури, от които дати ответникът дължи заплащане на цената на получените стоки. В случая се претендира забава от дата на издаване на фактурите.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят 4 следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ 133/27.06.2024 г. по гр. д. № 6/2024 г. на Мадански районен съд.

ОСЪЖДА „ВИКТОРИО“ ЕООД, ЕИК 120562136, гр. Рудозем, ул.

„Стадиона“ № 2, да заплати на „ИВ-КОМЕТ“ ООД, ЕИК 12053970, гр.

Чепеларе, ул. „Васил Дечев“ № 7, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5