Определение № 1297 от 11.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 279/2025
- Вид
- Определение № 1297
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- Галина Чавдарова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.134 · Закон за гражданското въздухоплаване
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1297 гр. Варна, 11.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500279 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 1 и чл.410 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, срещу заповед №6236/06.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. №14068 по описа за 2024 година на ВРС, в частта на присъдените разноски за адв.възнаграждение.
В частната жалба се навеждат доводи за необходимостта от предварително провеждане на рекламационно производство по ЗГВ като задължителна предпоставка за упражняване правото на иск. Позовава се на тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, която разпоредба била съответна на чл.134 ЗГВ, и двете имали за цел да регламентират предварителна процедура по предявяване и разглеждане на претенции срещу въздушния превозвач. Счита, че законодателят не е имал намерение да ограничи обхвата на гл.11 от ЗГВ, а същите следвало да намерят допълващо регламента приложение. Излага, че заявителят не е предявил рекламация пред превозвача, с което е възпрепятствал последния да разгледа претенцията в двумесечния срок, нито е отправил покана за добр.изпълнение, заедно с предоставянето на разумен срок, с което жалбоподателят бил лишен от възможността да извърши доброволно плащане. Счита, че с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски.
Навежда възражение и спрямо размера на претендираното адв.възнаграждение, което било прекомерно, като се позовава и на решение на СЕС. Поради това моли за обезсилване на заповедта в частта, в която е присъдена сума за направени разноски за адв.възнаграждение от 480лв.
От насрещната страна Й. П. Б. от ********** в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който счита частната жалба за неоснователна.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител , срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. №14068/2024г. на Варненски районен съд, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №6236/06.11.2024г., с която е осъден длъжникът БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД да заплати на кредитора Й. П.
Б., сумата от 250евро, представляваща неизплатено обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет №FB6746 по направление АнталияВарна с разписание за 20.10.24г. , на осн. чл.7, б.а вр. с чл.1, б.в от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, ведно със законната лихва, както и сумата от 21,25лв-д.т. и 480лв-адв.възнаграждение.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
Или съобразявайки тези законови постановки съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника. Безспорно е установено, че длъжникът е признал вземането по заповедта, като е изплатил присъденото обезщетение за закъснял полет в рамките на срока за възражение. На следващо място от данните по делото не може да се изведе извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), които нямат задължителен характер, но са изготвени с цел постигане на общо разбиране и правилно прилагане на
Регламент (ЕО) № 261/2004 в целия ЕС, пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач, като следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача / т.8.1./.
Комисията препоръчва още въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца и да не се налагат ограничения по отношение на използването на един от официалните езици на ЕС.
От своя страна разпоредбата на чл.7, пар.3 от Регламента предвижда, че обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.
Или с оглед на гореизложеното следва да се възприеме тълкуването, че изпълнението на задължението на превозвача се предпоставя от активното поведение на пътника по сезиране на превозвача с надлежна претенция и съответно предоставяне на всички необходими данни във връзка с избрания от него начин на плащане. В случая нито се твърди, нито се представят доказателства за това пътникът да е сезирал превозвача с отправяне на претенция и да е оказал необходимото съдействие по предоставяне на данни 2 относно начина на плащане. Съответно липсват и твърдения, че длъжникът е отказал да изпълни доброволно задължението си.
При липсата на отправено извънсъдебно изявление до длъжника и неоказано съдействие от кредитора не може да се направи извод, че с извънпроцесуалното си поведение превозвачът е застрашил правата на кредитора, което би обусловило необходимостта от търсене на съдебна защита. След като не се установява, че с поведението си длъжникът е станал причина за съдебно предявяване на процесното вземане, то настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК и разноските в производството следва да бъдат възложени върху кредитора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед №6236/06.11.24г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №14068 по описа за 2024 година на ВРС, в частта, с която е осъден длъжникът БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, да заплати на кредитора Й. П. Б., ЕГН **********, с адрес **********, ***************, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3