Решение № 4618 от 09.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4618 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20265330103882 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Д. Т. против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за обезпечен потребителски кредит № **** г., сключен между страните, като противоречащ на принципа на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, заобикалящ материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ****г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от 800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 45 % и ГПР – 57,47 %, със срок до **** г., разсрочен на 20 седмични вноски. Твърди, че съгласно чл.6, ал.1 от договора страните са споразумели, че същият ще бъде обезпечен с поръчител или двама поръчители, които отговарят на подробно посочените в исковата молба условия за размер на осигурителния доход, за липса на други заемни правоотношения, по които е налице неизпълнение, за липса на кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“.

Било предвидено, че договорът за поръчителство следвало да се подпише в срок до шест дни от сключване на кредитния договор при падеж на първа погасителна вноска на седми ден от сключване на договора при договорен падеж. В случай на неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на поръчителство на основание чл.7, ал.5 кредитополучателят дължал неустойка в размер на 441,19 лв. в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните срок за предоставяне на обезпечение. Твърди, че към договора за кредит е подписано приложение № 4 - "Споразумение за консолидиране на плащания № ****", в което било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за обезпечение размерът на всички плащания по договора за кредит и неустойка се консолидират и се изплащат разсрочено на 20 вноски, всяка в размер на 67 лв. Поддържа основание за недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради 1 това че посоченият ГПР в договора не отговарял на реално приложения между страните, доколкото в него била включена единствено възнаградителната лихва.

Твърди, че в ГПР следвало да се включи неустойката за непредоставяне на обезпечение, а това не било сторено. Излага доводи, че били поставени неизпълними изисквания към заемополучателя, по който начин кредитодателят си е гарантирал допълнителна печалба, която следвало да бъде включена в размера на ГПР. Поддържа, че уговорената неустойка представлявала скрита печалба, с която кредиторът се обогатил допълнително. Позовава се на чл.7, ап.7 от договора, съгласно която клауза неустойката не била включена в ГПР. По този начин се заобикаляли изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, което водело до порок в процесния договор. Предвид изложеното предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва фактическите твърдения за наличие на договорна връзка между страните въз основа на процесния договор за кредит. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като поддържа, че недействителността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Било налице спазване на всички изисквания по отношение на формирането на годишния процент на разходите, като както в договора, така и в стандартния европейски формуляр било ясно посочено какъв е размерът на ГПР и как е формиран същият. Размерът на уговорения ГПР от 57,47 % отговарял на законовото изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка се дължала едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, който бил шест дни от сключване на договора, поради което било невъзможно включването в ГПР. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена, като клаузата била ясна и разбираема. Същата била уговорена като санкция за неизпълнение на договорно задължение, за което кредиторът осигурил достатъчно дълъг срок от 7 дни. Посочва, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информация за което е получила още със стандартния европейски формуляр. Поддържа, че чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя при недостатъчно изгодни за него условия. Сочи, че потребителят е сключвал множество договори с подобно съдържание, поради което същият е бил наясно с условията на конкретния кредитен продукт. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски; прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Намира, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., а именно материална затрудненост на ищцата, поради което не следвало да се присъжда адвокатско хонорар в полза на процесуалния представител на страната.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания 2 за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения установителен иск само на изложените в исковата молба основания.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните е сключен на 02.07.2025 г. договор за обезпечен потребителски кредит № ***** г., по силата на който кредиторът предоставил на потребителя заемни средства в размер на 800 лв., при фиксиран лихвен процент от 45 % и ГПР от 57,47 %, която заемна сума следвало да се върне на 20 седмични погасителни вноски, съгласно погасителния план. Страните сключили и споразумение за консолидиране на плащания № ******г., съгласно което заемополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 441,19 лв., за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се дължи на падежните дати по кредитния договор, ведно с главницата и лихвата. В чл.6, ал.1 от договора за кредит са посочените условията, на които следва да отговарят поръчителите, които са зададени кумулативно, а именно: 1/при един поръчител – осигурителен доход при размер на кредита до 2000 лв., в размер не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на кредита, а при кредит над 2000 лв. – осигурителен доход не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата; 2/при двама поръчители, размер на осигурителния доход на всеки един от тях при размер на кредита до 2000 лв. - не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на кредита, а при отпуснат кредит над 2000 лв. – осигурителен доход на всеки от поръчителите не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната; 3/да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица; 4/ да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитори или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5/ да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължение за последните 12 месеца, предхождащи сключване на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 6/при отказ от поръчителите да представят съгласие за проверка на осигурителните им доходи в НОИ, удостоверяването на осигурителния им доход се доказва пред кредитора с представяне на служебна бележка от работодателя или друг документ, удостоверяващ размера на получавания доход;

7/договорът за поръчителство следва да се сключи в срок от 6 дни от сключване на договора за кредит, при падеж на първата погасителна вноска на 7-ми ден от сключване на настоящия договор. Съгласно чл.7, ал.5 от договора, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение или ако обезпечението не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение в размер на 441,19 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните срок за предоставяне на обезпечение. Тази сума не е включена при изчисляване на посочения в договора за заем ГПР, доколкото ответникът навежда изрично подобни твърдения в писмения отговор. Това обстоятелство е отделено за безспорно с доклада на съда.

3

По същество на правния спор:

При така установените безспорни фактически обстоятелства, спорът между страните е правен и се концентрира около това дали неустойката в размер на 441,19 лв. следва да се включи в ГПР.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.