Решение № 1078 от 24.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 424/2025
- Вид
- Решение № 1078
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 24.02.2025
- Състав
- Стела Кацарова, Мария Валентинова Атанасова, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1078 гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100500424 по описа за 2025 година установи следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалби на длъжника А. О. В.-А., подадени срещу Постановление от 03.10.2024 г., с което е отказано да се прекратят изпълнително дело № 20138590400132 и изпълнително дело № 20128590400221 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859. Жалбоподателят поддържа, че по делата липсват годни искания от кредиторите за извършване на действия по принудително изпълнение, липсват внесени такси за извършване на действия по принудително изпълнение, липсва осъществяване на годни изпълнителни действия. Излагат се съображения за това, че изпълнителните дела не се водят в съответствие с изискванията за това. Поддържа се, че дори и по почин на ЧСИ да са изпращани запорни съобщения, то при връщане на съобщения, че длъжникът няма разкрити банкови сметки, няма извършено годно изпълнително действие. Предвид изложеното жалбоподателката иска от съда да бъде отменено постановлението на ЧСИ С.С., съдържащо отказ да се прекратят изпълнително дело № 20138590400132 и изпълнително дело № 20128590400221.
Взискателят по изпълнително дело № 20128590400221 – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, счита жалбата за недопустима, а евентуално за неоснователна.
Твърди, че съдът не може да контролира дали съдебният изпълнител води делото в съответствие с изискванията за това. Поддържа, че вземането по изпълнителното дело е придобито въз основа на договор за цесия, сключен с „Райфайзенбанк България” ЕАД. Излага съображения, че за прекъсване на давността и избягване на перемпцията по изпълнителното дело не е необходимо предприетото изпълнително действие да е успешно. Твърди, че след приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. са извършвани валидни действия, прекъснали перемпционния срок. Твърди, че взискателят периодично е 1 искал извършването на справки и изпълнителни действия, поради което не е налице пасивно поведение на кредитора. Поддържа, че дори и да е настъпила по-рано перемпция, то новопостъпилата молба не позволява да се прекрати изпълнителното производство. Предвид изложеното моли жалбата на длъжника да се остави без уважение. Претендира разноски.
От взискателя по изпълнително дело № 20138590400132 по описа на ЧСИ С.С. – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, не е постъпило становище по жалбата, въпреки че на 06.11.2024 г. е получен препис от същата.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.С. излага, че жалбите са неоснователни и следва да се оставят без уважение. ЧСИ С.С. сочи, че изпълнително дело № 20128590400221 е образувано срещу А. О. В. по молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 21418/2012 г. на СРС, 64 състав, докато изпълнително дело № 20138590400132 е образувано срещу А. О. В. и солидарния длъжник Т.М.Т. по молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 16988/2013 г. на СРС, 45 състав. Съдебният изпълнител сочи, че с постановление от 15.05.2013 г. изпълнително дело № 20138590400132 е присъединено по отношение на солидарния длъжник А. О. В. към изпълнително дело № 20128590400221. ЧСИ посочва, че последно на 16.07.2024 г. по двете изпълнителни дела е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Твърди, че на 02.12.2015 г. по изпълнително дело № 20138590400132 е конституиран нов взискател, като във връзка с молба от 10.03.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, който запор се изпълнява ежемесечно. Твърди, че на 08.02.2017 г. по изпълнително дело № 20138590400132 е конституирано като взискател „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, а на 18.09.2014 г. по изпълнително дело № 20128590400221 е конституирано като взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложените преписи от изпълнително дело № 20128590400221 и изпълнително дело № 20138590400132 по описа на ЧСИ С.С., намира следното:
Жалбите са процесуално допустими. Същите са подадени в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол.
От представения препис от изпълнително дело № 20128590400221 по описа на ЧСИ С.С. се установява следното:
В полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 17.05.2012 г. е издаден по ч.гр.д. № 21418/2012 г. на СРС, 64 състав, изпълнителен лист, видно от който А. О.
В. е осъдена да заплати на банката: сумата от 5 595,88 лева, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 19.03.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 27.04.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 792,85 лева, представляващи редовна лихва за периода 20.04.2011 г. – 04.04.2012 г., сумата от 209,89 лева, представляващи наказателна лихва за периода 20.05.2011 г. – 26.04.2012 г., сумата от 468,97 лева, представляващи разноски по делото.
Производството по изпълнително дело № 20128590400221 по описа на ЧСИ С.С. е образувано въз основа на молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД с вх. № 01650/08.06.2012 г. С молбата е поискано да се съберат сумите по изпълнителния лист от 17.05.2012 г. Поискано е също така да се наложи запор върху банковите сметки и 2 трудовото възнаграждение на А. О. В.. Освен това ЧСИ С.С. е упълномощена по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
На 17.07.2012 г. на М.М.А. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Лицето М.М.А. е поело задължението да предаде получените книжа на длъжника А. О. В..
На 27.06.2012 г. от ЧСИ С.С. е изпратено съобщение до „Райфайзенбанк България” ЕАД за запориране на сметките на длъжника А. О. В.. На 06.07.2012 г. е изпратен отговор от „Райфайзенбанк България” ЕАД, че запорът е наложен.
На 11.09.2012 г., 11.10.2012 г., 18.12.2012 г., 14.03.2013 г. по сметката на ЧСИ С.С. са постъпвали от длъжника А. О. В. доброволни частични погашения, с основание на вноските изпълнително дело № 221/2012 г.
На 06.06.2013 г. е изпратено съобщение до работодателя на длъжника – „Димана” АД, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.
О. В. във връзка с приетите за събиране задължения по изпълнително дело № 20128590400221 и изпълнително дело № 20138590400132 по описа на ЧСИ С.С..
На 22.07.2013 г., 16.08.2013 г., 18.09.2013 г., 17.10.2013 г., 20.11.2013 г., 14.12.2013 г., 18.02.2014 г., 24.03.2014 г., 15.04.2014 г., 17.09.2014 г., 21.10.2014 г., 18.11.2014 г., 12.12.2014 г., 19.01.2015 г., 20.02.2015 г., 20.03.2015 г., 22.04.2015 г., 20.05.2015 г., 18.06.2015 г., 20.07.2015 г., 19.08.2015 г., 23.09.2015 г., 23.10.2015 г., 20.11.2015 г., 21.12.2015 г., 20.01.2016 г., 18.02.2016 г., 24.03.2016 г., 19.04.2016 г. работодателят „Димана” АД е превеждал по сметка на ЧСИ С.С. направените удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника А. О. В.. В основанието на платежните нареждания са посочени изпълнително дело № 20128590400221 и изпълнително дело № 20138590400132.
На 18.09.2014 г. по изпълнително дело № 20128590400221 е подадена молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за конституиране му по делото в качеството на взискател поради сключен договор за цесия. С молбата цесионерът е упълномощил ЧСИ С.С. да действа по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
На 25.09.2014 г. е постъпила молба и от „Райфайзенбанк България” ЕАД, с която е съобщено на ЧСИ, че е сключен с „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД договор за цесия на вземанията към длъжника А. О. В. по изпълнително дело № 221/2012 г.
На 13.10.2014 г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за представяне на обратна разписка, удостоверяваща връчване на А. О. В. на препис от уведомлението за извършената цесия.
На 30.12.2016 г. от ЧСИ С.С. е изпратено съобщение до „Сосиете Женерал Експрес Банк” АД за запориране на банковите сметки на длъжника А. О. В..
На 31.07.2017 г. е депозирана молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за извършване на справка за разкрити банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор при наличие на такива. Към молбата е представен и документ за заплатена такса към ЧСИ.
На 06.11.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД. На 07.11.2018 г. съгласно печат на банката е наложен запор на банковата сметка на длъжника А. О. В..
На 14.03.2019 г. е депозирана молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за извършване на справка за сключени трудови договори, движимо или недвижимо имуществото, банкови сметки на длъжника, като при наличие на такива да 3 се предприемат действия по принудително изпълнение. Отправена е молба ЧСИ да уточни дължимите такси.
На 02.11.2020 г. е изпратено съобщение до „Банка ДСК” ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника А. О. В..
На 27.09.2021 г. е постъпила молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за извършване на справки за банкови сметки на длъжника и налагане на запори при откриване на такива. Отправена е молба ЧСИ да уточни дължимите такси.
На 27.09.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД.
Същото е получено на 13.10.2022 г. от „Юробанк България” АД, като банката е удостоверила, че длъжникът няма разкрити сметки.
На 11.03.2024 г. е депозирана молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за извършване на справка за разкрити банкови сметки и сключени трудови договори, както и за налагане на запор при наличие на положителен резултат от справките. Приложен е и документ за внесени такси към ЧСИ.
На 16.07.2024 г. е изпратено до „Централна кооперативна банка” АД запорно съобщение, като същото е получено на 17.07.2024 г. Банката е удостоверила, че длъжникът няма разкрити сметки.
От представения препис от изпълнително дело № 20138590400132 по описа на ЧСИ С.С. се установява следното:
В полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 23.04.2013 г. е издаден по ч.гр.д. № 16988/2013 г. на СРС, 45 състав, изпълнителен лист, видно от който А. О. В. и Т.М.Т. са осъдени да заплатят солидарно на банката: сумата от 6 911,50 лева, представляващи главница по договор за банков кредит от 28.05.2008 г., сумата от 1 941,16 лева, представляващи редовна лихва за периода 05.05.2011 г. – 06.03.2013 г., сумата от 447,54 лева, представляващи наказателна лихва за периода 05.05.2011 г. – 16.04.2013 г., законна лихва върху главницата, считано от 17.04.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 605 лева, представляващи разноски по делото.
Производството по изпълнително дело № 20138590400132 по описа на ЧСИ С.С. е образувано въз основа на молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД с вх. № 01764/15.05.2013 г. С молбата е поискано да се съберат сумите по изпълнителния лист от 23.04.2013 г., както и да се присъедини образуваното дело към изпълнително дело № 221/2012 г. Освен това ЧСИ С.С. е упълномощена по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Със свое постановление /без дата/ ЧСИ С.С. е присъединила изпълнително дело № 20138590400132 към изпълнително дело № 20128590400221 по отношение на длъжника А. О. В..
На 12.06.2013 г. на М.М.А. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Лицето М.М.А. е поело задължението да предаде получените книжа на длъжника А. О. В..
На 06.06.2013 г. от ЧСИ С.С. е изпратено съобщение до „Райфайзенбанк България” ЕАД за запориране на сметките на длъжниците А. О. В. и Т.М.Т.. На 24.06.2013 г. е получен отговор от „Райфайзенбанк България” ЕАД, че запорите са наложени.
По делото е приложено запорно съобщение до „Димана” АД от 06.06.2013 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника А. О. В..
Видно от материалите по изпълнително дело № 20138590400132 на 17.01.2014 4 г., 20.05.2014 г., 17.06.2014 г., 17.07.2014 г., 13.08.2014 г. работодателят „Димана” АД е превеждал по сметка на ЧСИ С.С. направените удръжки от трудовото възнаграждение на А. О. В.. В основанието на платежните нареждания са посочени изпълнително дело № 20128590400221 и изпълнително дело № 20138590400132.