Решение № 4974 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4974 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. С. при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100501928 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение от 20089122/01.05.2023г., постановено по гр. д. № 21678/2009г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в, с което са отхвърлени, предявените от дружеството срещу Б.Т.К. (починал след ход на устни състезания и преди решението) искове за главница и за цена на ТЕ за периода 02.2005г.-04.2008г., дължимо за периода 01.04.2005г.-31.10.2008г. обезщетение за забава в плащането на задължения за ТЕ.

Сочи се неправилност на изводите на СРС, че поради негодност на топлинните разпределители върху радиаторите се стига до неоснователност на исковете. Сочи, че те не са средство за търговско измерване и освен това са собственост на потребителите, които отговарят за тяхната годност.

Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

От конституираните след решението наследници Н. К., И. К. и К. Т. на починалия първоначален ответник не са постъпили отговори на жалбата с изключение на Н. К. чрез особен представител. В постъпилия от нея отговор се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението. В съдебно заседание трите въззиваеми оспорват жалбата, претендират разноски.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

1

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

За да отхвърли исковете СРС е счел за недоказано от страна на ищеца количеството топлинна енергия, което е доставил до процесния имот в предявения период, както и че неговата стойност съвпада с исковата претенция за главница. Счел е, че ищецът е следвало да докаже, че средствата за търговско измерване и уредите за дялово разпределение, монтирани в жилището на ответника, са били изправни и годни за извършване на необходимите и присъщи им отчитания на количеството преминала през тях топлинна енергия за битови нужди. Счетено е, че от СТЕ от 17.07.2010г. и 01.02.2010г. се установява, че монтираните в недвижимия имот топлинни разпределители са били негодни да отчитат потребеното в имота количество топлинна енергия.

По делото няма спор, че Б.К. (починал и заместен във въззивното дело) е потребител на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период с абонатен номер 300541. Собствеността не се оспорва в подадения от Б.К. отговор на иска, в който оспорванията са насочени към липса на доказателства за реалното ползвано количество ТЕ.

Оспорванията свързани с валидност на договора между ЕС и ТЛП-извършвало дяловото разпределение са ирелевантни доколкото за основателността на исковете е достатъчно да се докаже, че дяловото разпределение в сградата е извършено съобразно нормативните изисквания за периода.

От дружеството извършило дяловото разпределение са представени документи с подпис на ответника за „клиент“ за извършен отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорването на тези документи не е доказано. Пред въззивния съд не са поддържани тези оспорвания и исканията по чл. 193 ГПК. Няма и искания свързани с разпределение на доказателствената тежест. От тези документи се установява, че още през 2006г. единия индивидуален разпределител е повреден (посочено е, че не се четат показанията му), както и че единият водомер е с нечетливи показания. Затова и за сезон 2005-2006г. е начислена енергия по максимален специфичен разход – видно и от изричното посочване на това обстоятелство в издадената изравнителна сметка. От документа за отчет от 2008г. също се установява повреден индивидуален разпределител с номер 2169, но за този сезон няма данни да е начислявана ТЕ по максимален специфичен разход въпреки, че е уведомен, че трябва да го смени (установено от разпита на И. К.-понастоящем въззиваема, разпитана пред СРС като свидетел, която изрично сочи, че са били уведомени при отчетите за необходимостта от подмяна). Това всъщност е в негова полза-според изравнителната сметка за този уред е посочено нулево показание и не е посочен между абонатите с повредени уреди или неосигурен достъп.

Представени са и съответните сертификати за изпитване на индивидуалните разпределители за допускането им до употреба и писмо от закритата вече изпълнителна агенция „Сертификация“, според което тези сертификати, издадени в чужбина са надлежно признати у нас.

Повредите в уредите са установени с допълнителната СТЕ на в.л. Б. и тройна СТЕ. Те обаче са ирелевантни и не следва да се кредитират, защото не е съобразена нормативната уредба, според която изправността на измервателните уреди в имотите на потребителите е тяхна грижа и противно на изводите на СРС е задължение на 2 потребителите да ги поддържат в изправност, доколкото тяхно е задължението да ги монтират, съгласно изрична норма на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и Наредба 16-334/2007г. (чл.

52, ал. 7 отм., но действала за процесния период). Изправността на индивидуалните уреди (независимо дали топломери/индивидуални разпределители и водомери) е в тежест на потребителите, включително и като техни собственици съгласно чл. 140, ал.

4 ЗЕ.

Ето защо единствено относима към делото е СТЕ на вещото лице Брестлиев, която следва да се кредитира.

Реален отчет (посещение от служители на ТЛП и снемане на данните от уредите) е доказано и от разпита на И. К. пред първата инстанция-тя е потвърдила, че са извършвани отчети и са били уведомени за нуждата от подмяна („…при отчитането след края на отоплителния сезон“; „на телефоните, които ни оставяха при проверките на топломерите…“). По тази причина СГС намира недоказано и оспорване на документите за отчет и съответно кредитира и СТЕ на в.л. Брестлиев, изготвено по тях и изравнителните сметки и се доказва, че ползваната в имота за процесния период ТЕ е правилно определена съгласно нормативната уредба.

Направено е възражение за погасителна давност, което е частично основателно.

С оглед на процесния период отношенията между страните се уреждат от ЗЕ и ОУ на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и ОУ, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР и ОУ, одобрени с Решение № ОУ001/07.01.2008г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2008г., в сила от 14.01.2008г. (аналогични разпоредби на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2005г. и чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002г.), плащането на месечните суми за дължима ТЕ се извършва в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок, след датата на издаването на съобщението за дължимата сума. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния.

Предвид изложеното задълженията за периода м. 02.2005г.-м. 10.2005г. вкл. са погасени по давност. От СТЕ се установява, че стойността на ТЕ за периода м.02.2005г.-30.04.2005г. е 333,17 лева. Тя е погасена по давност. За периода от. м.05.2005 до м.09.2005г. е ползвана само ТЕ за БГВ. От изравнителната сметка за същият период е видно, че реално ползваната ТЕ е 156,92 лева, която също е погасена по давност. Погасено е и вземането за м.10.2005г. от 57,05 лева. Сумата за „мощност“ за период м. 02.2005г.-м. 10.2005г. (включена като главница в размера на иска) възлиза на 103,95 лева и също е погасена по давност. Общо погасени по давност са 651,09 лева. Върху вземанията за този период не се дължат и мораторни лихви, които съобразявайки СЧЕ са в размер на 373,88 лева. За тези суми исковете за главница и изтекла преди делото мораторна лихва са неоснователни и правилно отхвърлени. В останалите им части за периода м.11.2005г.-м.04.2008г. исковете са основателни, като дължимата главница е в размер на 3690,35 лева , а мораторната лихва е в размер на 780,81 лева. Решението с което са отхвърлени до тези размери е неправилно и следва да се отмени, а исковете да се уважат.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

3

Тъй като първоначалния ответник е починал в хода на делото се налага отмяна на решението изцяло в частта му по разноските (отговорността следва да се преразпредели между страните с оглед на квотите в наследството на тримата новоконституирани въззиваеми наследници, които са по 1/3 и да се съобрази с крайния резултат по спора.

При уважени 81 % от размера на исковете ищецът има право на същият процент от доказаните разноски, които за въззивното дело са 89,04 лева за въззивната жалба;

364,50 лева за особения представител на Н. О. К.; 81,00 лева за юрисконсултско възнаграждение (съобразно уважената част от жалбата при справедлив размер от 100,00 лева);

За първа инстанция ищецът има право на разноски за държавна такса от 89,04 лева; за вещи лица 526,50 лева и 81,00 лева за юрисконсултско възнаграждение За заповедното дело ищецът има право на разноски в размер на 89,04 лева за държавна такса и 81,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Общо дължимите на ищеца разноски са 1401,12 лева, като въззиваемите следва да се осъдят за по 1/3 част от сумата или за по 467,04 лева.

В първата инстанция Б.Р. е доказал разноски от 450,00 лева за адвокат и 250,00 лева за вещи лица, като при 19 % отхвърлени искове на въззиваемите като негови наследници следва да се присъдят по 1/3 от сумата 133,00 лева или по 44,33 лева.

Ново-конституираните наследници на първоначалния ответник не доказват разноски за въззивното производство. Претендираните от тях разходи за самолетни билети и таксиметров превоз и нотариално заверено пълномощно (при достатъчна обикновена писмена форма) не съставляват разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. По смисъла на закона се обезщетяват разноски за заплатени държавни такси, вещи лица, съдебни удостоверения, за изготвяне на преписи от книжа и др. подобни, които трябва са необходими за самото съдебно производство - за разглеждане на делото и за събиране на доказателства и адвокатска защита, а претендираните не са такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20089122/01.05.2023г., постановено по гр. д. № 21678/2009г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени до размер на сумите 3690,35 лева – главница (представляваща цена на ТЕ за периода м.11.2005г.-м.04.2008г.) и 780,81 лева, (мораторно обезщетение за забава за периода 01.01.2006г.-31.10.2008г.), предявените от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 СРЕЩУ Б.Т.К. с ЕГН **********, (починал преди решението, но след устни състезания и заместен при условията на чл.227 ГПК от законните си наследници: Н. О. К. с ЕГН **********, И. Б. К./Х./ с ЕГН ********** и К. Б. Т. с ЕГН **********), искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ за установяване на дължимост на цена на доставена в периода м.11.2005г.-м.04.2008г. в имот – апартамент № 4 в гр. София, ж.к. **** с абонатен номер 300541 топлинна енергия и мораторно обезщетение върху нея за периода 01.01.2006г.- 31.10.2008г.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. О. К. с ЕГН **********, с адрес в гр.

София, ж.к. ****; И. Б. К. /Х./ с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул. **** и К. Б.

4

Т. с ЕГН ********** с адрес в село Студена, ул. ****, общ. Перник, обл. Перник,в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса ответник Б.Т.К. с ЕГН **********, ДЪЛЖАТ разделно при равни квоти по 1/3 част НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 и адрес в гр. София, ул. „Ястребец“23Б следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 42094/2008 г. на СРС: 3690,35 лева – главница, представляваща цена на ТЕ за периода м.11.2005г.-м.04.2008г. доставена в имот – апартамент № 4 в гр. София, ж.к. **** с абонатен номер 300541, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 04.12.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, и 780,81 лева - мораторно обезщетение за забава за периода 01.01.2006г.-31.10.2008г.