Решение № 260527 от 11.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №

260527 гр.Пловдив, 11. 12.

2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Стефанова

ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова

Силвия

Алексова

Секретар Петя Цонкова като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 1448/2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.

Постъпила е въззивна жалба от Д.М.З., ЕГН- **********,***, чрез адв. П.Т., съдебен адрес ***, против Решение № 722/27.02.2020г., постановено по гр.д.№ 18512/2018г.на Районен съд –Пловдив, III гр.с., с което признато за установено по отношение на него, че Д.Г.Ч., е собственик на основание преработване по чл. 94 и 95 от ЗС и е осъден да му предаде движима вещ - едноетажно метално хале, нанесена в КККР като сграда с ИД № *** по плана на гр.

Пловдив, разположена в поземлен имот с ИД № *** с административен адрес гр. П., ул. ***, както и е осъден да му заплати на сумата от 879,70 лв., представляваща съдебно деловодни разноски пред Районен съд. Моли решението да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д.Г.Ч.,

ЕГН: **********, адрес-***, чрез адв. Л.К., съдебен адрес ***, депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред

Районен съд – Пловдив от Д.Г.Ч. против Д.Г.Ч. е заведена искова молба /с писмени уточнения на л.20 и л.28, неразделна част към нея/, с която посочва, че ищецът през 1992 г. е придобил правото на собственост по отношение на метално хале, понастоящем заснето като сграда с ИД № *** по плана на гр. Пловдив, с административен адрес- ул. ***, което хале било монтирано от него в ПИ с ИД № ***. Халето било построено от ищеца в качеството му на ЕТ „Челси – Д.Ч.” с негови материали. Ч. поддържа, че процесното хале било движима вещ. Изтъква, че вещта била заведена като актив в счетоводството на едноличния търговец. Фирмата на ЕТ била заличена на основание § 5, ал.1 от ПЗР на ЗТР на 01.01.2012 г., като правоприемник на активите и пасивите било физическото лице – ищец.

Посочва, че с Договор за наем от 07.11.2005 г. предоставил халето на наемателя А.

Т. Т. за срок от 10 години, като след изтичане на срока на договора наемателят предал вещта на ответника. Поддържа, че ответникът осъществява държане процесната вещ и отказва да я върне на ищеца без правно основание. Претендира ответникът да бъде осъден да предаде процесното хале на ищеца.

Към исковата молба прилага Договор за наем от 07.11.2005г., сключен между Ч. и Т., скица на ПИ, скица на сграда, удостоверение, изд. от „ИО“ за заличаване от 01.01.2012г. на ЕТ „Челси –Д.Ч.“ и Писмо от 31.03.2017г., изпратено от Община –Пловдив, Дирекция „МДТ“ до Д.Ч. относно декларирани данни за обект „преместваемо, сглобяемо, метално хале“, находящо се в гр. П., ул. ***, Декларация по чл. 16, ал.2 ПЗР на ЗУТ и счетоводна справка за завеждане на актив.

Ответникът Д.М.З. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал Писмен отговор за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като намира, че съгласно тях ищецът претендирал да е собственик на метална конструкция, послужила за изграждането на сграда с ИД № ***, построена в ПИ с адрес- гр. П., ул. ***. Застъпва, че в недвижимия имот била построена сграда, която обаче била недвижим имот, както и че в имота не се намирала описаната в исковата молба движима вещ. Оспорва да владее или да държи движими вещи, собственост на ищеца. Твърди, че е собственик на недвижимия имот - металното хале, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

В хода на производството е са приети, изготвените от в.л.В. Р. заключения на Основна СТЕ за пазарната стойност на металното хале и Допълнителна СТЕ по въпросите дали процесното хале представлява строеж по см. на ЗУТ, дали е прикрепено към земята, дали представлява сграда и евентуално, ако бъде демонтирана металната конструкция дали ще се наруши целостта му.

Разпитани са и допуснатите свидетели Х. Г. и св.А. Т. /за ищеца/ и св. Г. К. /за ответника/.

Районният съд, за да уважи предявения иск, излага основни съображения, че по отношение на основните спорни въпроси затова какъв е характерът на вещта, предаването на чието владение се иска с исковата молба – движима или недвижима вещ; както и налице ли е идентичност между вещта, претендирана с исковата молба, вещта реално находяща се в имот с ИД

№ *** и притежаваща собствен ИД № *** и вещта, владяна от ответника, отговор дава неоспореното от страните заключение на Допълнителната техническа експертиза, изготвено от вещото лице Р. От същото се установява, че вещта с ИД № *** представлява метално хале, едноетажно, без вътрешни прегради с размери 8 м х 30 м = 240 m2 и височина 4 м.

Конструкцията му се състои от метални носещи вертикални стълбове, монтирани в терена, най-вероятно закрепени с анкерни болтове върху нарочно изпълнени бетонови стъпки, хоризонтални метални елементи, стъпили върху вертикалните стълбове и 11 бр. покривни метални ферми, покрити с компрометирана ламарина. Оградните стени са изпълнени с ламаринени панелни елементи - стар модел. В последствие стената по дългата източна фасада допълнително е изградена с тухли, като е запазена основната конструкция на халето. При изграждането подът е на земята, в последствие е изпълнена бетонова настилка.

Входната врата по южната фасада е двукрила метална. Налице е вътрешна врата по източната фасада.

Наличен е отвор по западната фасада без монтирана врата. Таванът представлява покривна конструкция, образувана от металните ферми и покрита с ламарина.

Халето е без В и К и без ел. захранване, в последствие било включено ел. захранване от ответника.

В тази връзка, Районният съд мотивира, че на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ халето с ИД *** не представлява строеж. Съгласно чл. 56 от ЗУТ - процесното метално хале е преместваем обект и не е трайно прикрепено към земята, тоест същото представлява движима вещ. Заключението на вещото лице изцяло кореспондира на констатациите, обективирани в представеното като доказателство по делото Писмо с изх. № 17 СР 163 / 31.05.2017 г. на Община - Пловдив, поради което е и кредитирано. Районният съд се е позовал и на трайна съдебна практика на ВКС, че идентичност между претендирани от различни лица движими/недвижими вещи се установява посредством изслушването на съдебно техническа експертиза /Решение № 121 /14.06.2016 г., по гр. д. № 6282 от 2015 на ВКС, I г.о., Решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364 от 2009 г. на ВКС, I г. о., Решение №

112 /15.01.2013 г., по гр.дело № 777 по описа за 2011 година на ВКС, II г.о./.

При тази изясненост досежно характеристиката на вещта, Районният съд квалифицира, че следва намерят приложение чл. 94 и чл. 95 от ЗС, според които разпоредби - лице, което построи/преработи за своя сметка нова вещ със собствени материали, става собственик на новоизработената вещ. При направения анализ на доказателствата са кредитирани показанията на свидетеля Х. Г., който разказал как преди много години ищецът в процесния недвижим имот набрал строителна бригада, която от негово име и за негова сметка, с осигурени от него материали, построила процесното хале. Предвид на това, Районният съд е наложил извод, че ищецът е станал собственик на процесната вещ на претендираното от него правно основание, а именно преработване на притежавани от него материали. Като косвени индиции са преценени и приложените към исковата молба писмени документи - Договор за наем, писмо изх. № 17 СР 163 / 31.05.2017 г. на Община Пловдив, декларация по чл. 16, ал.2 ПЗР на ЗУТ, счетоводна справка за завеждане на актив.

Действително, тези документи не са установили пряко конкретно придобивно основание в полза на ищеца, но те са едно свидетелство, че правото му на собственост върху процесната вещ не е било оспорвано през годините, нито от граждани, нито от общинската администрация, поради което и Районният съд счита документите като допълнителен аргумент за кредитиране показанията на св. Х.

Г.. По делото не е съществувал спор, че построяването е станало от името и за сметка не на ищеца в качеството му на ФЛ, а от името и за сметка на ЕТ „Челси-Д.Ч.“. В този смисъл е и представената счетоводна справка за завеждане на актив. Доколкото ЕТ не представлява правен субект, различен от самото ФЛ, то в такъв случай е установена активната материална легитимация на ищеца.

Позовава се на Решение № 231 от 25.03.2010 г. по т.д. № 226/2009 г. на ВКС и на Решение № 80/26.07.2012 г., търг. дело № 287 по описа за 2011 на ВКС, I т.о.

С построяването на процесната вещ не е станала собственост на собственика на ПИ *** по силата на приращението, доколкото съгласно изричната законова разпоредба на чл. 92 ЗС, за да намери приложение този институт, вещта следва да е трайно прикрепена към недвижимия имот.

Районният съд изтъква, че по делото е нямало спор, че ответникът владее метално хале с ИД № ***, а и това се е установило от приложения като доказателство Договор за наем, затова че на 07.11.2005 г. ищецът отдал под наем процесната вещ на св. Т.. От показанията на св. Т. се е установило, че същият е преотдал под наем имота на ответника и неговия баща, като същите поели заплащането на уговорената наеман цена спрямо ответника. Заплащането на наема продължило до края на 2015 г. За периода от януари 2016 г. до датата на подаване на исковата молба нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства за налични облигационни отношения между ищеца и ответника, по силата на които ответникът да притежава правото да продължи установената фактическа власт върху процесното хале.

По отношение на възражението на ответника за придобиване на процесната вещ по давност, Районният съд аргументира, че доколкото се е установило, че процесната вещ е движима и доколкото в отговора не са описани твърдения ответникът да е придобил владението на правно основание годно да го направи собственик /в които случаи владението би било добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС/, то приложимо е правилото на чл. 80, ал.1 от ЗС за придобиване правото на собственост върху движима вещ по давност чрез 5 годишно недобросъвестно давностно владение. Наложен е извод, че не са налице предпоставките за придобиване на чужда движима вещ чрез недобросъвестно владение, а именно - упражняване на фактическа власт върху чуждата движима вещ; фактическата власт да е под формата на владение, а не на държане; владението да е трайно, непрекъснато, несмущавано и да е упражнявано в период не по-малък от 5 години; позоваване на придобивната давност като процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. По делото не е имало спор затова, че от неустановена дата след 2005 г. до датата на подаване на исковата молба /21.11.2018г./ ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесната вещ. Спорен по делото е въпросът дали фактическата власт е осъществявана от него в качеството на държател или в качеството на владелец. Районният съд се е позовал на константна съдебна практика, според която, когато фактическата власт върху дадена вещ се осъществява въз основа на облигационно правоотношение, то тази фактическа власт не следва да се квалифицира като „владение“, а като „държане“, тъй като липсва субективният елемент на владението, тоест държателят не владее вещта като своя. Затова държателят не може да придобие вещта по давност, независимо от продължителността на фактическата власт. /Решение №118/21.05.2013 г. по дело №1535/2013 г. на ВКС, Решение № 159 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492 / 2013 г. на ВКС, Решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г. на ВКС, Решение № 53 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 6031 / 2014 г. на ВКС, 1-во гр. о., Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, Решение