Решение № 501 от 21.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Русе, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20244520201018 по описа за 2024 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Л.Л.М.“ ЕООС със седалище и адрес на управление гр.София, против Наказателно постановление № Р- 3- ДНСК- 37/29.04.2024 г. на Началник ДНСК гр.София, с което за административно нарушение по чл.178 ал.1 от ЗУТ вр. чл.177 ал.2 от ЗУТ и чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона.От страна на жалбоподателя се развиват съображения за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.02.2024 г. служители на РДНСК Русе извършили проверка на място в ползван от жалбоподателя „Л.Л.М. Русе ЕООД строеж, първа категория, представляващ „Вентилационна система и биофилтри в завод Монтюпе“, намиращ се в Източна промишлена зона на гр.Русе, Индустриален парк. На място било констатирано, че този строеж представлява 3 броя аспирационни системи в хале 1, хале 2 и хале 3, които по същество са тръбни разводки за горно, долно и точково засмукване на замърсен въздух, вкарващи през външни трасета замърсения въздух в биофилтърна конструкция за 1 пречистване. Проверяващите установили, че строежът е първа категория съгласно 137 ал.1 т.1 б.“е“ и „и“ от ЗУТ и чл.2 ал.6 и ал.9 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, и на база това е следвало да бъде въведен в експлоатация въз основа на надлежно издадено разрешение за ползване.Към момента на проверката било издадено Разрешение за строеж № 56/30.01.2019 г., влязло в сила на 15.02.2019 г. и открита строителна площадка на 11.02.2019 г., включително- заверена заповедна книга на 14.02.2019 г. от лицето, упражняващо надзор в строителството.Към 19.02.2024 г. проверяващите установили, че строежът е завършен, захранен с ел.енергия и се ползва като „Вентилационна система и биофилтри в завод „Монтюпе“.

Посочените обстоятелства дали основание на проверяващите да съставят АУАН № Р3/02.04.2024 г., за нарушение по чл.178 ал.1 от ЗУТ вр. чл.177 ал.2 изр.първо от ЗУТ.Актът бил предявен на представляващ дружеството, като в срока на закона е възразен с искане, случаят да бъде преквалифициран като маловажен.

Във въззивното производство жалбоподателят не оспорва установените фактически обстоятелства, но поддържа аргументите си за неправилно приложение на закона.Най- общо се твърди, че пускането в експлоатация на инсталацията, преди да бъде надлежно издадено разрешение за това, било извършено в интерес на опазване на екологичните норми.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- споразумение за прекратяване на административно дело, утвърдено от Адмиистративен съд- Русе, протокол за установяване годността за ползване на строеж, разрешение за ползване № СТ- 05- 207 от 23.04.2024 г., АУАН № Р- 3 от 02.04.2024 г., възражение по акта, КП от 19.02.2024 г.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от лице, което разполага с процесуална легитимация, поради което е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Разрешенията за ползване се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Според чл.178 ал.1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.

Предвидената за това нарушение санкция е регламентирана в чл.237 ал.2 т.4 от ЗУТ, 2 според който началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва: 4. на лице, което ползва строеж от първа до трета категория включително, без това да е разрешено по установения законов ред- в размер от 1000 до 10 000 лв.

Видно от събраните в производството доказателства, фактическата обстановка не се оспорва, като се прави възражение относно квалификацията на нарушението и се иска преквалифицирането му в маловажен случай.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.На първо място, наказващият орган е изложил в издаденото постановление съображения относно неприложимостта на привилегията на закона.Следва да се добави, че се касае до нарушение, установено в дейността на голямо предприятие, със специфично производство, разположено на територията на голям град. Експлоатацията на това предприятие и естеството на производството естествено са обвързани с множество условия от гледна точка на гарантиране на безопасна околна среда, безопасност за здравето не само на работещите в него, но и на жителите на населеното място- гр.Русе. Изтъкнатите от жалбоподателя факти, свързани с последващото приемане на строежа без предписания очевидно следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и като такива, налагащи извод, че се касае до нарушение без вредни последици или с явно незначителни такива. Контролът на дейността на жалбоподателя е възложен в множество аспекти на съответни органи и изземването на техните правомощия не просто води до нарушаване на закона, но и създава реални рискове, свързани с работата на проверения завод. При така посоченото, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и в частта на приложение на материалния закон, включително и досежно постановеното административно наказание.Имуществената санкция е определена в минимален размер, същата се явява адекватна на целите и критериите на закона и съответна на констатираното нарушение.

По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и подлежащо на потвърждаване изцяло.

В настоящото производство от страна на наказващия орган са претендирани и разноски- юрисконсултско възнаграждение.Такива са дължими, предвид нормата на чл.64 д от ЗАНН.Чл.27 е от НЗПП регламентира параметрите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН- от 80 до 120 лева.Съобразявайки конкретното производство като продължителност и сложност, съдът намира, че в полза на ДНСК гр.София следва да се присъди сума от 80 лв.

С тези мотиви и на основание чл.63 ал.ІІ т.5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р- 3- ДНСК- 37 от 29.04.2024 г. на 3 началник Дирекция в ДНСК гр.София, с което на „Л.Л.М.“ ЕООД с ЕИК 131429080, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 8 А, ут.2, ФренскоБългарска търговска и индустриална камара, представлявано от Д.Ш., Л.А. и К.Ч.Ф., за нарушение по чл.178 ал.1 от ЗУТ вр. чл.177 ал.2 от ЗУТ и чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА „Л.Л.М.“ ЕООД с ЕИК 131429080, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 8 А, ут.2, Френско- Българска търговска и индустриална камара, представлявано от Д.Ш., Л.А. и К.Ч.Ф., да заплати на ДНСК гр.София сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4