Решение № 318 от 22.06.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 230/2023
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 28.09.2023
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. Габрово, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100230 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, предявена срещу М. Д. К., ЕГН ********** за установяване съществуването на права на вземания, за които е снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен на 29.09.2011 г. договор за потребителски кредит № FL608172 „Юробанк И Еф Джи България" АД предоставило на ответника М. Д. К. банков кредит в размер на 19310 лева, при поето задължение за връщането му, заедно с годишна лихва върху по кредита, който кредитополучателят се е задължил да погаси в срок до 29.09.2021 г. Излага, че вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за част от дължимите суми, като с влязло в сила решение № 16 от 11.01.2022 г. по гр. дело № 1566/2021 г. на РС - Габрово било признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1086,33 лева - частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2016 г. до 29.01.2017 г., сумата 1913,06 лева – частично претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2018 г. до 29.04.2020 г., като и сумата 280,33 лв. - обезщетение за забава върху претендираната 1 главница за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.06.2021 г.
Поради продължаващото неизпълнение на задълженията по кредита ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника М. Д. К., ЕГН **********, за заплащане на сумата 4000 лева – главница, част от общо претендирана главница в размер на 18223,67 лева по сключен с „Юробанк И Еф Джи България" АД договор за потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 535,56 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.11.2019 г. до 20.11.2022 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1950/2022 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът счита, че исковата молба е нередовно предявена, тъй като ищецът не бил посочил период на дължимост на претендираната главница, което съставлявало нередовност и налагало указания за отстраняването ѝ, съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК.
Възражението е неоснователно.
В случая вземането за дължимата главница е конкретизирано в достатъчна степен, тъй като се претендира част от парично задължение - главница по договора за кредит, което страните се съгласили да се погасява на части и с краен срок за погасяване, изтекъл с падежирането на последната разсрочена вноска. Главницата по договор за заем/кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от периода на ползване. Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не променя характера на вземането. Поради това няма пречка в заявлението, съответно в исковата молба, да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната главница, за да са изпълнени изискванията за редовност.
По същество исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се ищецът да е придобил вземането въз основа на представения договор за цесия, както и ответникът да е уведомен за прехвърляне на задължението му към друг кредитор. При условията на евентуалност е направено и възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011 г., се установява, че „Юробанк И Еф Джи България "АД предоставило на ответника М. Д. К., ЕГН ********** банков кредит в размер на 19310 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 120 месечни погасителни вноски, с падеж 29-то число на 2 съответния месец, като последната погасителна вноска е с падеж 29.09.2021 г.
С влязло в сила решение № 16 от 11.01.2022 г. по гр. дело № 1566/2021 г. на РС Габрово е признато установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1086,33 лева частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2016 г. до 29.01.2017 г., сумата 1913.06 лева – частично претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2018 г. до 29.04.2020 г., като и сумата 280,33 лв. - обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 538 от 28.06.2021 г. по ч. гр. № 996/2021 г. по описа на ГРС.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че по сключения договор за банков кредит кредитополучателят М. Д. К., ЕГН ********** на 29.09.2011 г. е усвоил целия размер на отпуснатия кредит в размер на 19310 лева, като е извършил плащания на стойност 162,79 лева, съответно непогасената главница възлиза на 19310 лева. Съгласно заключението размерът на лихвата за забава върху претендираната главница от 4000 лева за периода от 29.11.2019 г. до 20.11.2022 г. възлиза на 1070.10 лева.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1950 по описа за 2022 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 29.09.2021 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземанията, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на 3 последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.
В мотивите към в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК е прието, че при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т.
9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС.
В хипотеза на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова и различна СПН.
При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, затова те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, както в настоящия случай, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни негови части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието 4 преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fc23e0c-da09-469f-8f4f-7cc6306b7eed