Решение № 4767 от 01.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4767 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110216518 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***** ООД с ЕИК – *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управители Д.Х.Д. с ЕГН – ********** и П.Ц.Ц. с ЕГН - **********, с адрес за призоваване - *****, срещу Наказателно постановление /НП/ № 23 - 2300549 от 27.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – гр.София, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.

414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводи за липса на териториална компетентност на ДИТСО. Оспорва фактическите констатации и правни изводи в акта и наказателното постановление, като твърди, че в стопанисвания от него обект е била на разположение папка с всички необходими документи, но служителят, който е бил на работа не е бил запознат къде се намира. Във връзка с тези твърдения се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Преди да се произнесе по преписката наказващият орган не е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не е преценил възраженията и събраните доказателства, с което е допуснал нарушение на чл.52, ал.4 от 1

ЗАНН. В условията на алтернативност се настоява съдът да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като не са настъпили вредни последици за работника.

В съдебно заседание жалбоподателят ***** ООД, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – гр.София чрез процесуалния си представител – юрк. И. И., моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № 23 - 2300549 от 28.08.2023 г. на гл.инспектор при ДИТ-Софийска област - София, е установено, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 11.07.2023 г., на място в обект на контрол – „кафе/каравана за бързо хранене“, находящ се в *, стопанисван от жалб.***** ООД, и за приключване на проверката по документи в сградата на ДИТСО - ***** на 28.08.2023 г., е констатирано че ***** ООД, ЕИК - ***** в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. По време на проверката на място в обекта лицето К.К.И. с ЕГН – **********, е било заварено да полага труд. От И. са били изискани правилника за вътрешния трудов ред на дружеството и поименни графици за работа, но такива не са били представени на контролните органи.

При приключване на проверката по документи на 28.08.2023 г. е представен правилник за вътрешния трудов ред, в който е записано, че работодателят е въвел сумирано отчитане на работното време.

В акта е отразено, че нарушението е извършено на 11.07.2023 г. и е констатирано на същата дата, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 23 - 2300549 от 27.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – гр.София, с което на жалбоподателя ***** ООД, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля А. И. З., както и писмените 2 доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът възприе показанията на свидетел А. И. З. като последователни, логични и непротиворечиви. Свидетелят последователно и в детайли пресъздава своите непосредствени възприятия, относно извършената от него проверка, както и направените констатации. Изцяло в тази насока са представените и приети по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ, /включена в „Задължения на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство”/ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Разпоредбата е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, предвидена в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Съдът намира извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ за безспорно установено от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля А. И. З., както и от приложените писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят, в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл.403а, ал.1 от КТ, тъй като на 11.07.2023 г., когато е извършена проверката на място в обект на контрол –„кафе/каравана за бързо хранене“, находяща се в * , стопанисван от ***** ООД контролните органи са изискали, но не са им били представени правилник за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Неотносими са причините, поради които описаните документи не са били на разположение или не са били намерени, след като в обекта се полага наемен труд за работодателя възниква задължение да има правилник за вътрешния трудов ред, на разположение на проверяващите органи. След като 3 са налице работници, полагащи труд, то за тях и за проверяващите органи трябва да съществува яснота кога следва да престират този труд, поради което работодателят е длъжен да състави и държи на разположение на контролните органи документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

С атакуваното наказателно постановление на дружеството – жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, която съдът счита, че е определена правилно, отговаряща на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение. В случая законосъобразно административно - наказващият орган е наложил на жалбоподателя минималния размер на предвидената в закона санкция.

Съдът не споделя възражението в жалбата, че АУАН и НП изхождат от териториално некомпетентен орган. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът споделя изложените съображения в жалбата, че със Заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „ГИТ“ не може да се променя териториалната компетентност на териториалните поделения, тъй като тя е разписана нормативно. Може само да се определя обхвата на материалната компетентност на инспекторите, т.е. правомощията им, но те се упражняват винаги в териториалния обхват по чл. 16, ал. 2 от УП на ИА "ГИТ" (отм.). Аргументи в тази насока могат да се изведат и от новия Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ( приет с ПМС № 313/05.10.2022 г., обн. ДВ, бр.81/11.10.2022 г.), където изрично е уредена хипотеза на отклонение от териториалната компетентност, очевидно по повод на формираната вече съдебна практика. В новия Устройствен правилник изрично в чл.21, ал.4 е посочено, че „служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“ имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция.

Служителите на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Столичната община“. В отменения вече устройствен правилник такава разпоредба липсваше.

Съдът намира за неоснователно възражението на дружествотожалбоподател за наличието на "маловажен" случай и в този смисъл наличието на основания за преквалифициране на нарушението по чл. 415в, ал. 1 КТ.

Съгласно посочената разпоредба нарушението може да се квалифицира като маловажен случай, ако е отстранено веднага след установяването му по предвидения в КТ ред и от същото не са произлезли вредни последици за работниците и служителите. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че извършеното административно нарушение е отстранено веднага след установяването му, тъй като няма доказателства екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното да се съхраняват в 4 процесния обект и да са на разположение на контролните органи непосредствено след 11.07.2023 г. Фактът, че на 28.08.2023 г. документи са били представени в сградата на ДИТСО не означава, че нарушението е отстранено и че документите се съхраняват в обекта, като са на разположение на служителите на Инспекцията по труда. Нещо повече, посочените документи са били изискани да бъдат представени в ДИТСО, с връчена на 11.07.2023 г. призовка. Всички тези съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото нарушението не е отстранено веднага след установяването му. В случая е наложена санкция на юридическо лице, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, поради което въпросът за вината и субективната страна на нарушението, не следва да бъдат обсъждани.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.