Решение № 79 от 23.06.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Девин, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100326 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП, чл.34 и чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

Образувано е по искова молба от С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес: гр. П., ул. Б. № * против „Н.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 17**, район И., ул. Л. С. № * ( Л. Т.), ет. **, представлявано от И. Н. Х. – С., чрез пълномощник юрисконсулт Д. Д. за прогласяване нищожност на Договор № 20200*/21.09.2020г за потребителски кредит, с цена на иска 1848.00 лева, сключен с „Н.“ ООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 3ПK, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит и за осъждането му да възстанови на ищцата заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 800.00 лева, съставляващи извършени парични плащания, в изпълнение на непородилия правно действие договор за кредит от 21.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 21.09.2020г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който и е предоставен потребителски кредит в размер на 1 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,39%, годишен процент на разходите - 48,77% и срок за погасяване 12 месеца.

Съгласно чл.4, ал.З от договора, в срок до края на следващия работен ден от сключването му следва да бъде обезпечен с банкова гаранция 1 или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1 848.00 лева.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.4, ал.З от договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.6, ал.1 в размер на 1 200.00 лева, която той следва да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараства значително.

Клаузата за неустойка в размер 1 200.00 лева излиза от обезщетителната функция и е недействителна, съгласно даденото разрешение в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09г. Неустойката е дължима заедно с погасителните вноски, води до скрито оскъпяване на кредита, в противоречие със задължението на кредитора за добросъвестно договаряне, като предвижда в ущърб на потребителя неизпълними условия, в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК.

Противоречи на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, съображение 28 и чл.16 ЗПК, задължава кредитора, преди сключване на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост се направи справка в съответната база данни. Кредиторът е предоставил на свой риск необезпечен кредит, като не е спазил задължението си да извърши оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Моли съда да прогласи нищожността на договор за кредит от 21.09.2020г., сключен с „Н.“ ООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 3ПK, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да възстанови на ищцата заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 800.00 лева, съставляващи парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за кредит от 21.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение за спора, какъвто е и настоящия случай.

Между същия ищец и същия ответник в периода от юли месец 2025 г. е депозирана още една искова молба пред Районен съд – Девин, с ищец С. М. К. и ответник „Н.“ ООД, с предмет прогласяване на договори за кредит за нищожни/възстановяване на недължимо платени суми по договори за кредит, а именно гр. д. № 328/2025 г. по описа на Районен съд – Девин, спрямо които се иска съгласно чл.213 ГПК обединяване на двете производства.

На основание чл.175 ГПК признава за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен процесния 2 договор за кредит, по силата на който на 21.09.2020г. е предоставена сумата в размер на 1 500.00 лева.

На основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка и в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Несъмнено прибавянето на стойността към изчисления по договора ГПР ще доведе до увеличението на същия, като за установяването на този факт не е необходимо да бъдат ангажирани специалните знания на вещо лице, поради признанието им по реда на чл.175 ГПК, че в ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца: 1) за нищожност на договора за потребителски кредит, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК; 2) за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с принципа на добрите нрави, заобикаляне разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК и 3) размерът на осъдителната претенция.

Съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит – неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното неизпълнение (законен интерес по аргумент от чл.92, ал.1 ЗЗД).

В ГПР не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение), съгласно чл.19, пар. 3 Директива 2008/48/ЕО „Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. ”

Моли съда да отхвърли иска и да присъди разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Банкова сметка, по която може да бъде преведена присъдената сума: IBAN BG80UB****30 Банка О. б. б.

Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело C438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС).

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И., в писмено становище поддържа иска.

Ответникът „Н.“ ООД оспорва иска, като съобрази заключението на вещото лице и възраженията, изложени в отговора. Моли съда да отхвърли иска и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 .00 евро.

3

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, а и от представения Договор № 20200*/21.09.2020г. за потребителски кредит (ДПК) се установи, че е сключен между „Н.“ ООД, в качеството на кредитор, от една страна и ищцата, в качеството на кредитополучател от друга.

Съгласно чл.1, ал.1 от ДПК кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер от 1500 лева. Посочената сума представлява главница и чиста стойност на кредита.

Ал.2 Кредитополучателят се задължава при условията и срока на договора да върне предоставения кредит, заедно с уговорената лихва и другите разходи по кредита. Ал.3 Предоставения кредит е потребителски, съгласно ЗПК. Чл.2 Кредиторът е длъжен да предостави на кредитополучателя еднократно и в пълен размер уговорената главница по кредита по банкова сметка. Чл.3 ал.1 Кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 22.09.2021г. на вноски, съгласно погасителен план по чл.11, ал.2 на 12 месечни вноски, при годишен лихвен процент 40.39 и годишен процент на разходите 48.78%, общ размер на плащанията 1 848.00 лева.

Съгласно чл.4, ал.3 от договор за кредит, ищцата има задължение да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора - банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция в размер на 1848.00 лева, със срок на валидност 23.09.2021г.

Съгласно чл.6, ал.1 В случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от договора и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер 1200.00 лева.

От заключението на вещото лице К. Г. по изслушаната ССчЕ се установи, ГПР в размер 40,39 %, е изчислен само върху главницата 1 500.00 лева и договорната лихва 348.00 лева.

При уговорени параметри в договора: 1) Главница 1 500.00 лева; 2 ) Договорна лихва 348.00 лева; 3 ) Неустойка 1 200.00 лева. Общо задължение при неизпълнение 1 500.00 лева + 348.00 лева + 1 200.00 лева = 3 048.00 лева.

Общ размер на оскъпяване 3 048.00 лева - 1 500.00 лева = 1 548.00 лева.

Процентна оскъпяване 1 548 / 1500 = 1,032 = 103,20%. Кредитът се оскъпява с 103,20 % спрямо главницата, при включване на неустойката.

На 21.09.2020г. по силата на процесния договор за кредит е предоставена сума в размер на 1 500.00 лева.

Платените суми от кредитополучателя и разпределение по пера по Договор за потребителски кредит № 20200*/ 21.09.2020г. са в размер 1 500.00 лева, която е разпределена за главница.

В с.з. вещото лице поддържа кредита е погасен на 31.07.2021г. и не съществуват други платежни документи по процесния договор за кредит, а всички платежни документи са съобразени. Няма извършени други плащания по процесния договор за кредит, освен за главницата.

При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното:

4

Предявени са искове на основание чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 20200*/21.09.2020г., поради сключването му при нарушения на императивни разпоредби на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно чл.22 ЗПК „Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.

Доводите за нищожност на процесния договор се свеждат до несъответствие на съдържанието му с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин“. Съгласно чл.19. (1) ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора); Ал. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, както и общо дължимата по него сума; Ал. (4) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България; Ал.5 Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни“.