Решение № 1290 от 26.10.2026, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Велико Търново, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103469 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. В. Р., в която се излагат твърдения, че заедно с П.В.Р. и Ц.В.Т. са наследници по закон на баща им В.П.Р.. Навеждат се твърдения, че братът на общия наследодател К.П.Р. с договор за продажба от 20.10.1995г. и по регулация придобил право на собственост спрямо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, с адрес на имота гр. ***, ул. „***”, заедно с построената в него сграда с идентификатор ***. Изтъква се, че собственикът починал на 20.03.2000г. като по наследствено правоприемство имуществото му преминало в патримониума на неговата майка Ц.Р., а след смъртта й на 13.08.2008г. е наследено от В.Р.. Твърди се, че общият наследодател починал на 30.06.2024г. като между децата му възникнала съсобственост при равни права спрямо имота в гр. ***, че на 16.07.2025г. П.Р. и Ц.Т. се снабдили с констативен нотариален акт, с който са признати за собственици по давностно владение на поземления имот и сградата, а с договор за продажба от 22.10.2025г. ги прехвърлили на Й. Р. и Д. К.. Навеждат се доводи, че праводателите на ответниците не са придобили притежаваната от ищеца 1/3 идеална част от процесния имот, че тя не е прехвърлена на Й. Р. и Д. К. и че последните я владеят без основание. Поради изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от поземления имот и сградата и да ги осъди да му предадат владението. Налице са и претенции за отмяна на констативния нотариален акт в частта относно притежаваните от ищеца права както и за присъждане на разноски.

1

Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговори, в които оспорват основателността на исковата претенция. Излагат твърдения, че общият наследодател на ищеца и на продавачите по договора от 22.10.2025г. не е бил собственик на процесния имот, поради което той не е придобит от тях по наследствено правоприемство. Навеждат доводи, че за периода от 2001г. до 2025г. П.Р. и Ц.Т. необезпокоявано и непрекъснато са установили и упражнявали фактическа власт спрямо поземления имот и построената в него сграда като са извършили действия по поддържането и по възмездното им предоставяне за ползване на трети лица, в резултат на което са ги придобили по давност. Навеждат се доводи, че с продажбата от 22.10.2025г. вещните права спрямо имота валидно са прехвърлени на ответниците и те го владеят на правно основание. Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 108 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 20.10.1995г. К.П.Р. сключил договор за продажба, с който придобил право на строеж спрямо дворно място с площ 200 кв. м, представляващо парцел VIII в кв. 55а по регулационния план на гр. ***, заедно с построената в него търговска сграда. Последвало придобиване собствеността на дворното място като със заповед от 29.05.1997г. на кмета на Община *** е утвърден регулационен план за гр. ***, с който към имота на купувача по регулация е придадено незастроено общинско дворно място с площ 250 кв. м, за което на 12.02.1999г. по реда на чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ /отм./ е издаден нотариален акт, с който К.Р. е признат за собственик. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** новообразуваният поземления имот и сградата са с идентификатори *** и ***. На 23.03.2000г. К.Р. починал като е наследен от майка си Ц.Д.Р., която в декларация по чл. 14 от ЗМДТ вписала, че е собственик на имота по наследствено правоприемство. Последната починала на 13.08.2008г. като е наследена от сина си В.П.Р., който декларирал пред Община ***, че е собственик на дворното място и на построената е него сграда. В.Р. заминал да живее и работи в Гърция, където се намирала неговата дъщеря Ц.В.Т.. Имотът не се използвал по предназначение като достъп до него имал синът на собственика - П.В.Р.. На 03.01.2012г. последният със знанието и със съгласието на баща си, дейставащ лично и като пълномощник на сестра си Ц.Т., сключил договор с А.Т., с който й предоставил за срок до 10.06.2021г. да ползва построената в дворното място сграда като складово помещение при месечна наемна цена от 50 лв. За времето на действие на договора В.Р. посещавал имота със сина си като не се противопоставял последният да получава наемната цена както и да извърши ремонт на сградата през пролетта на 2022г. Поради неизпълнение на задължението на собственика да плати дължимите за периода от 2015г. до 2019г. данъци и такси за имота, на 31.08.2020г. е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с който по искане на Община *** е образувано изпълнително дело №20227250401643, по описа ЧСИ Виктор Георгиев. В хода на принудителното изпълнение В.Р. погасил задълженията си към взискателя като с 2 разпореждане от 10.04.2023г. на съдебния изпълнител производството е прекратено. По делото е представен договор за наем от 01.12.2021г., с който П.Р., действащ лично и в качеството на пълномощник на сестра си Ц.Т., предоставил ползването на имота на „Борудим” ЕООД за срок до 01.10.2025г. при месечна наемна цена от 200 лв. Договорът е сключен от В.Й. като представител на търговското дружество като е посочен адрес на управление в гр. ***, който обстоятелства са вписани в Търговския регистър на 16.11.2022г.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че наемателят по договора от 01.12.2021г. нито е отразил в счетоводството си разходи за плащания към наемодателите, нито е подавал декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ или справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. В.Р. починал на 30.06.2024г. като е наследен от децата си Ц.Т., П.Р. и Т. Р.. На 12.03.2025г. П.Р. подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която вписал, че заедно със сестрите си са съсобственици при равни права на имота по наследствено правоприемство. По молба на Ц.Т. и П.Р. на 16.07.2025г. за дворното място и построената в него сграда е издаден констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение, а на 22.10.2025г. двамата сключили с ответниците договор за продажба относно процесния имот като им предали владението му.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

К.Р. е бил едноличен собственик на процесния имот с оглед вещнопрехвърлителния ефект на договора за продажба от 20.10.1995г. и отчуждителното действие на регулациония план по смисъла на чл. 110 от ЗТСУ /отм./. След откриване на наследството му вещните права спрямо дворното място и построената в него сграда са преминали в патримониума на Ц.Р. съгласно чл. 6 от ЗН като до смъртта й липсват доказателства внуците Ц.Т. и П.Р. да са упражнявали фактическа власт спрямо имота, който през този период е бил необитаем.

След смъртта на Ц.Р., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН поземленият имот и сградата са преминали в патримониума на В.Р. като фактическите действия на Ц.Т. и П.Р. във връзка с предоставяне ползването му на трети лица и получаване на наемната цена както и във връзка с поддържането му чрез ремонтни дейности, са извършени със знание и без противопоставяне на собственика. На В.Р. не е ограничавана и възможността за достъп до имота като до смъртта му неговите деца не са извършили никакви действия спрямо имота, които фактически да запълват съдържанието на правомощията на собственика, да показват отричане на владението и да са доведени до неговото знание. Това води до извод за оборване на презумпцията по чл. 69 от ЗС като за периода от 03.01.2012г. до 30.06.2024г. Ц.Т. и П.Р. са били държатели на поземления имот и на построената в него сграда като са извършили в тях търпими действия с оглед роднинските отношения със своя баща.

След смъртта на В.Р. и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН между Ц.Т., П.Р. и Т. Р. е възникнала съсобственост при равни права по отношение на имота като праводателите на ответниците са били владелци на собствените си идеални части и държатели на идеалната част на ищеца.

Това води до извод за неприложимост на презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между сънаследниците. В този случай, за да придобият по давност вещните права на другия съсобственик, Ц.Т. и П.Р. е следвало да превърнат с едностранните си действия държанието им във владение. Тези действия е следвало да бъдат от такова естество, че да показват 3 отричане владението на Т. Р., което да е доведено до нейното знание или завладяването на идеалната й част да бъде манифестирано пред нея. Освен това, фактическото положение изразяващо намерение на праводателите на ответниците да държат като своя идеалната част на другия съсобственик е следвало да продължи явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, за да доведе до придобиването й по давност. Единственото действие през периода след откриване на наследството на В.Р. сочещо намерение за своене на целия имот е снабдяването на Ц.Т. и П.Р. с констативен нотариален акт за собственост.

Този документ, обаче е издаден в едностранно охранително производство по искане на молителите, в което ищецът не е участвал, поради което той не може да узнае за отричането на правата му, докато нотариалният акт не му бъде съобщен или противопоставен. Поради изложеното праводателите на ответниците са били държатели, а не владелци по отношение на притежаваните от ищеца вещни права като не са възникнали предпоставки за придобиването им по давност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС нито преди, нито след издаването на оспорения нотариален акт. Това води до извод, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от имота, че за тази част продажбата от 22.10.2025г. не е породила транслативен ефект и че ответниците я владеят без основание, поради което предявеният ревандикационен иск спрямо тях е основателен и следва да бъде уважен.

Поради основателността на претенцията по чл. 108 от ЗС, искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост от 16.07.2025г. в частта относно вещните права на ищеца следва да бъде уважено.

При този изход на делото претенцията на ответниците за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК те следва да заплатят на ищеца по 603 евро, представляващи разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Й. О. Р. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №*, вх. * и Д. М. К. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул. „***” №*, че Т. В. Р. с ЕГН:

********** от гр. ***, ул. „***” №*, ет. *, ап. *, в качеството на наследник по закон на В.П.Р. с ЕГН: **********, бивш жител на гр. ***, починал на 30.06.2024г., е придобила 1/3 /една трета/ идеална част от правото на собственост спрямо поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, с адрес на имота гр. ***, ул. „***”, с площ 459 кв. м, с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план - квартал 55а, парцел VIII, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, както и спрямо построената в него сграда с идентификатор ***, със застроена площ 56 кв. м, на един етаж, с предназначение - сграда за търговия.

Осъжда Й. О. Р. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №*, вх. * и Д. М. К. с ЕГН:

********** от с. ***, общ. ***, ул. „***” №*, да предадат на Т. В. Р. с ЕГН: ********** от 4 гр. ***, ул. „***” №*, ет. *, ап. *, владението на 1/3 /една трета/ идеална част от правото на собственост спрямо поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, с адрес на имота гр. ***, ул. „***”, с площ 459 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план - квартал 55а, парцел VIII, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, *** и