Определение № 1949 от 19.02.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1949

Пловдив, 19.02.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА като разгледа докладваното от съдията Здравка Диева административно дело № 443/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

С. Р. К., [населено място], [улица], с пълномощник адв. К. У., съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.2, офис 13, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-0315-000004/26.01.2026г., издадена от Н. Г. към ОД МВР – Пазарджик, РУ Пещера - Т. Т., изразяваща се във временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дн.срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 03.02.2026г., което обстоятелство е удостоверено в разписка за връчване на заповедта /приложена с жалбата/. Жалбата е подадена на 16.02.2026г. с пощенски куриер и постъпила в Административен съд – Пловдив на 17.02.2026г.

На основание чл.166 ал.2 АПК е поискано спиране изпълнението на наложената мярка със съображения за значителна и труднопоправима вреда: Оспорващото лице живее в [населено място] с непълнолетната си дъщеря Й. Г. /8 г./, която отглежда самостоятелно, тъй като не живее заедно с баща й. Ст. К. работи в [населено място] – Варум – Р ЕООД като продавач-консултант и извършва също транспортна дейност по доставка и разнос на стоки с предоставен й служебен автомобил. Дъщерята на К. е ученик във 2Б клас на ОУ Т. К., [населено място] и посещава извънкласни спортни занимания в клуб по айкидо – три пъти седмично, както и школа по английски език един път седмично. Ст. К. полага грижи и за баба си – Зл. К., която е на 90 години. Жената е трудноподвижна и с множество здравословни проблеми. К. й осигурява храна, чисти и поддържа личната й хигиена, както и тази на жилището, вкл. при необходимост осигурява лекар. Предвид осъществяваните от лицето множество дейности се поддържа, че отнемането на СУМПС причинява трудности и почти невъзможно би било самостоятелно справяне, като в момента няма друг, на когото да разчита. Допълнително е посочено, че настоящите метеорологични условия не позволяват извършването на описаните дейности без автомобил. Посочено е, че невъзможността от ползване на СУМПС в настоящ момент и за срок от 6 месеца – лишава К. от възможност да полага своевременни и адекватни грижи за детето си и да осъществява нормална трудова дейност. Пропуски или закъснения в учебната и извънкласната дейност на детето на К. не е приемливо за обучението, а действията по полагане на своевременни грижи за баба й и нейното здраве с цел – избягване на животозастрашаваща ситуация, е морален дълг. Невъзможността да бъдат изпълнявани своевременно и ритмично всички описани дейности води да значителна и трудно поправима вреда с радикално засягане на правата, предвид изложените обстоятелства. Счита се, че последиците надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административния акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта. С позоваване на Т.Р № 5 /2009г. на ОС на ВАС се поддържа, че наложената ПАМ не е във вр. с настъпило ПТП или застрашаване живота или здравето на други участници в движението, поради което се твърди, че към момента частният интерес от спиране изпълнението на оспорената заповед надделява над обществения интерес от незабавното й прилагане.

В подкрепа на твърденията в искането за спиране изпълнението на оспорената заповед са приложени : удостоверение за родствени връзки с информация за дъщерята и бабата на оспорващото лице; удостоверение за раждане на детето – на 14.09.2017г.; служебни бележки от ОУ Т. К., [населено място], от клуб по айкидо и от школа по английски език; етапна епикриза относно дъщерята на К., удостоверяваща заболяване за периода 10.02.-13.02.2026г. с издаване на болничен лист за гледане на член от семейство; трудов договор от 28.09.2010г.; длъжностна характеристика, включваща изпълнение и на други задължения, възложени от ръководителя, свързани с работата; служебна бележка от Варум-Р ЕООД, удостоверяваща, че К. разполага със служебен автомобил – собственост на дружеството, за целите на изпълнение на служебните й задължения : Мазда 3 с рег. № [рег. номер], ведно с копие от СР на автомобила и пълномощно от управителя за ползване на автомобила; епикризи на Зл. К. – баба на К., съдържащи неблагоприятни данни за здравословно състояние /абсцес на черен дроб, м.05.2025г.; първична глаукома с отворен ъгъл, 11.02.2026г.; приемо -предавателен протокол от м.06.2025г. за получени – рингова инвалидна количка, тоалетен стол, масичка, проходилка, 03.06.2025г.; амбулаторен лист от 12.02.2026г. за диагноза хипертонично сърце и анамнеза – нуждае се от ежедневно обгрижване от близките; др.

1. Искането за спиране е допустимо, предвид допустимост на жалбата против предварително изпълняем по силата на закон административен акт - оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0315-000004/26.01.2026г., правно основана на чл.171 т.1 б.З пр. ГГ ЗДв.П.

Съгласно 172 ал. 6 ЗДв.П, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на закона, административният орган не е длъжен да излага съображения за допускането му. Законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. При липса на нормативно установен в съответния закон критерий, чрез който да се преценява основателността на искането за спиране предварително изпълнение на административен акт, би следвало да се възприеме за критерий достатъчно вероятното настъпване на неблагоприятни последици - значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Презумпцията по чл. 172 ал. 6 ЗДв.П за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В правомощията на съда е да спре допуснатото по силата на тази норма предварително изпълнение - при липса на презумираните предпоставки за допускането му, или наличието на срещустоящ интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за оборване на презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК включва правото на страната да посочи фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166 ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. В този см., искането за спиране следва да съдържа конкретни факти, които да бъдат преценени с твърдението за вреди и съпоставени с принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

Неблагоприятната последица в материален или неимуществен аспект следва да произтича пряко от предварителното изпълнение и да бъде трудно поправима. Изискването на чл.166 ал. 2 АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящия.

2. Доводите, на които е основано искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта, са конкретни. Посочени са индивидуализирани факти и обстоятелства, които при съпоставка с изискването за достатъчно вероятното настъпване на неблагоприятни последици - значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, водят до извод за обективна възможност от настъпване на трудно поправими вреди за адресата на акта. Твърденията за неблагоприятни последици касаят засегнат личен интерес, като се съобрази, че в случая този интерес пряко влияе върху дейностите – полагане на жизнено необходими грижи за детето и бабата на жалбоподателя К..

Представите с жалбата писмени доказателства по отношение искането за спиране обосновават основателността му. Видно от данните – дъщерята на К. е на 8 навършени години, а баба й е на 89 години и със здравословно състояние, изискващо ежедневно обгрижване. Детето на жалбоподателя е на възраст, в която самостоятелното придвижване до училище и обучителни школи за спорт и език, би било непредпазливо поведение от страна на родителя, който полага грижи за него. Осигуряване на безопасността на дете на 8 години посредством придвижването му в [населено място] с транспорт от майката представлява срещустоящ интерес с по-висока значимост от защитавания обществен интерес посредством предварително изпълняем по силата на закона административен акт. Полагането на грижи за възрастен близък човек в неблагоприятно здравословно състояние, изискващо ежедневен контакт също представлява интерес с по-висока значимост от обществения. В тази насока са налице доказателства за обслужване на бабата с помощни средства, което означава без съмнение и невъзможност за полагане на самостоятелни грижи от нея за здравето си. Дейностите по обгрижване на дете и възрастен изискват обективна възможност за бързо придвижване на полагащото грижи лице. Същото е и трудово ангажирано, като при изпълнение на длъжността си е упълномощено от работодателя да ползва служебен автомобил.

Твърденията за изпълнение на родителските задължения на Ст. К. съответстват на законовите й задължения по Закона за закрила на детето. Съображенията за затрудняване осигуряването на спокоен учебен процес и присъствие в школи по спорт и език посредством своевременно придвижване в голям град и за продължителен период от време, следва да бъдат преценени като неблагоприятна и труднопоправима вреда – последица от предварителното изпълнение на заповедта. Освен грижата за малолетното си дете, К. полага такава и за баба си, за което са представени многобройни медицински документи, доказващи влошено здравословно състояние.

Следва извод, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на Ст. К. значителна и непоправима вреда върху личния й живот. Ограничаването или невъзможността за полагане на своевременни грижи за детето и баба си представлява вреда, която не е възможно да бъде възстановена след изтичане на определен период от време, поради което е надделяваща над противопоставения презумиран обществен интерес, обуславящ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение / с арг. от мотивите н Определение № 10690/2025г. по д. № 10596/2025г., ВАС /.

Ведно с това се съобрази, че в обстоятелствената част на административния акт е посочено, че МПС Ф. Ф. с рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация от 23.12.2025г. поради липса на ЗЗГО на автомобилистите, на основание чл.143 ал.10 ЗДв.П. Преписката съдържа полица от 25.01.2026г., а оспорената заповед е издадена на 26.01.2026г. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В реда на изложеното се съобрази и Решение на СЕС по дело С-605/23 от 03.07.2025г., макар постановено по друг материален закон, в което е прието, че съдебният контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, не може да се ограничава само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, като изключва всякаква възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка /съображения по т.48, 49, 54, 55/.