Решение № 880 от 02.10.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Перник, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720101747 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. М. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на ****************** и заповед за изпълнение в полза на „Банка ДСК“ АД в рамките на ч.гр.д. 6119/2011 г. по описа на районен съд Перник за сумите в размер на 1000,00 лева – главница по договор за кредит от 11.06.2009 г., 315,74 лева лихва за периода от 20.10.2010 г. до 17.10.2011 г., 90,00 лева заемни такси, както и разноски в размер на 133,11 лева.

Твърди се, че ответникът е придобил това вземане по силата на договор за цесия.

Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 123/2012 г. по описа на ЧСИ С. Д., което било прекратено на 14.03.2018 г.

Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело № 157/2025 г. също по описа на ЧСИ С. Д..

Твърди, че между прекратяване на първото изпълнително дело и образуване на второто е изтекъл период по – продължителен от пет години, поради което вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност.

С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумите от 1000,00 лева – главница по договор за кредит от 11.06.2009 г., 315,74 лева лихва за периода от 20.10.2010 г. до 17.10.2011 г., 90,00 лева заемни такси, както и разноски в размер на 133,11 лева, за които бил издаден изпълнителен лист на ****************** и заповед за изпълнение в полза на „Банка ДСК“ АД в рамките на ч.гр.д. 6119/2011 г. по описа на районен съд Перник.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за неоснователен. Признава фактическите твърдения на ищеца относно издаването на 1 изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело.

Излага разбирането си, че вземането установено с влязла в сила заповед за изпълнение се погасява с петгодишна погасителна давност, като твърди, че тя е многократно прекъсвана като резултат от процесуалната активност на кредитора.

Позовава се на ТР 3/28.03.2023 г., като с приетото в него аргументира, че давност по изпълнителното дело не е текла до 26.05.2015 г. при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. (погасителната давност е спряла да тече) до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди, че погасителната давност е прекъсната с образуване на изпълнително дело, тъй като в нея са инкорпорирани искания за извършване на действия по изпълнение.

Позовава се и на Решение № 127/12.07.2022 г., дело № 2884/2021, III г.о. на ВКС, съгласно което давност не тече ако взискателят е възложил действия по изпълнение, но съдебният изпълнител бездейства, както и на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV, ГО и други.

Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно който в периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давност не тече.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява като поддържа вече изложеното с писмена молба.

Ответникът не се представлява. Депозира молба след провеждане на ОСЗ предвид късното доставяне.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

2

По делото не е спорно, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 6119/2011 г. по описа на Районен съд Перник. Изпълнителният титул е бил издаден в полза на „Банка ДСК“ АД, който взискател впоследствие цедира вземането в полза на ответника по настоящото дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

От приетите по делото доказателства се установи, че в полза на цедента ответник срещу ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Погасителната давност за вземането е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение – най – късно на ****************** – денят преди издаване на изпълнителния лист.

Ответникът е твърдял, че е било образувано изпълнително дело и са възлагани множество действия по изпълнение, довели до прекъсване на погасителната давност.

Доказателства в тази насока обаче не са представени. С доклада по делото му е указано, че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Разяснено му е, че може да направи доказателствено искане и да му бъде издадено съдебно удостоверение. Той е поискал издаването на такова, молбата е била уважена, но ответникът не е проявил процесуална активност да получи това удостоверение и представи съответните доказателства. Те не подлежат на връчване, а едва с молбата си, получена в съда след провеждането на ОСЗ е поискал да му бъдат изпратени.

Ето защо съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се. В представения от ищеца по делото като доказателство изпълнителен лист, заверен от процесуалния му 3 представител, е отразено, че последното действие по изпълнение е на ****************** Изпълнително дело № 123/2012 г. по описа на ЧСИ С. Д., което било прекратено на 14.03.2018 г., но тази дата е неотносими към прекъсването на погасителната давност. Дори да бе погрешно отчетена, ново изпълнително дело е образувано едва 2025 г., след като са изтекли повече от пет години от постановлението за прекратяване на и.д. № 123/2012 г. по описа на ЧСИ С. Д., дори с отчитане на срока по чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП.

При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е започнала да тече най – късно на ****************** – при влизане в сила на заповедта за изпълнение. Била е прекъсната последно на ****************** Същата е пет годишна и е изтекла на 27.02.2018 г.

Впоследствие е депозирана молба от ответника за образуване на изпълнително дело през 2025 г., но това е след като давността по процесното вземане е била изтекла, поради което няма как да бъде прекъсната.

При извод за погасяване на вземането по давност след ****************** предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските в размер на 61,56 лева. Претендирано е и възнаграждение за процесуално представителство, но по делото заплащане на такова не е доказано, поради което при съобразяване т. 1 от Тълкуватено решение № 6/2012 г. на ОСГТК не следва да бъде присъждано. Към Исковата молба е представено единствено пълномощно, но не и договор. С последващата си молба ищецът представя единствено списък на разноски, но отново липсва документ, удостоверяващ наличието на договор за правна помощ и заплащане на конкретно възнаграждение.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, в качеството му на цесионер не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу В. М.

В., ЕГН ********** за сума в размер на 1000,00 лева – главница по договор за кредит от 11.06.2009 г., 315,74 лева лихва за периода от 20.10.2010 г. до 17.10.2011 г., 90,00 лева заемни такси, както и разноски в размер на 133,11 лева, за които в полза на „Банка ДСК“ АД е издаден изпълнителен лист на ****************** и заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 6119/2011 г. по описа на Районен съд Перник поради погасяване по давност на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на В. М. В. сумата от 61,56 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

4

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________