Решение № 13397 от 06.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43225/2025
- Вид
- Решение № 13397
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 134844 от 28.08.2025 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Разпореждане № 140368 от 10.09.2025 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Разпореждане № 186104 от 08.12.2025 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Определение № 51329 от 16.12.2025 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Определение № 51824 от 19.12.2025 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Определение № 16454 от 29.04.2026 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 4, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 61, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 13397 гр. София, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110143225 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „************” ЕАД срещу А. Б. П., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 936,82 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, **************** аб. № *********, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 11.07.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 164,98 евро - обезщетение за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.07.2025 г., сумата от 21,33 евро — главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 11.07.2025 г. до окончателното изплащане, и сумата от 5,64 евро - обезщетение за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 01.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 4100/2025 г. по описа на РС – Русе.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което търси и мораторна лихва. Иска от съда да уважи исковете, като му присъди и законната лихва и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Прави възражение за неспазване на едномесечния срок по чл. 415 ГПК. Твърди, че титуляр на вземането за цената на услугата 1 по дялово разпределение е топлинният счетоводител. Оспорва между страните да е било налице твърдяното облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка излага, че между страните не бил сключен индивидуален договор, а Общите условия не го обвързвали, тъй като не били публикувани.
Оспорва иска за главница за цената на доставената топлинна енергия до имота по размер.
Твърди, че Общите условия на ищеца съдържали неравноправни клаузи и че лихвите са недължими, тъй като били начислени върху прогнозни стойности, а изискването за публикуване на фактурите на интернет сайта на търговеца не обвързвало потребителя.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „*********** ЕООД, конституирано по делото с Определение № **********/29.04.2026 г., твърди, че отчитането и разпределянето на топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
В хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 4100/2025 г. по описа на РС – Русе, проведено в електронна форма, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Б. П.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „************“ ЕАД е предявил установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените искови претенции и същите подлежат на разглеждане по същество.
По основателността на исковете:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.
Първият спорен по делото въпрос касае валидното възникване и съществуването през исковия период на облигационно правоотношение между страните с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – собственик или вещен ползвател на недвижим имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения 2 с ищцовото дружество. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. По повод възражението на ответника съдът намира, че писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване, като сключването на писмен договор между топлофикационното дружество и потребителя не представлява условие за възникване на облигационна връзка – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението наличието на изрично писмено изявление на потребителя за приемането на публично известните общи условия. Следователно, по силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
От приетия като писмено доказателство Протокол за съдебна спогодба от 1982 г. по дело № 14730/1981 г. по описа на СРС, 42 състав, се установява, че недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, ************ е поставен в дял и изключителна собственост на ответника по делото А. Б. П..
Представено по делото е Удостоверение с изх. № *********/10.08.2023 г. на „**********“ ЕООД, от което се изяснява, че жилищна сграда – многофамилна с два входа, описвана със стар адрес гр. София, **********, има следния настоящ адрес: гр. София, ж.к.
**********. Следователно, процесният недвижим имот, описан в исковата молба, е идентичен с недвижимия имот, предмет на съдебната спогодба.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства съдът достига до извод, че за процесния период ответникът А. Б. П. в качеството си на едноличен титуляр на правото на собственост върху процесния жилищен имот се е намирал в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия. Ответникът не твърди и не доказва да се е разпоредил с правото си на собственост върху имота преди заявения в исковата молба период. Следователно, клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото, който в качеството на собственик на имота следва да отговаря за пълния размер на задълженията към топлопреносното предприятие.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В настоящия случай несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани в приложимата редакция в един централен и един местен всекидневник, което е служебно известен на съда факт. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
3
В случая не се твърди, нито се доказва, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия, респ. че между страните е налице валидно сключено писмено допълнително споразумение, отразяващо специални условия, приложими спрямо ответника.
Предвид всичко изложено, по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че за исковия период е било налице валидно облигационно правоотношение между страните, като за този период в отношенията между тях са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
Разпечатката съдържа 37 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fbf3077-011d-46fd-b31f-634e58b97362