Решение № 2972 от 17.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2972 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100506530 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“АД срещу Решение 3762/21.04.2022г. по гр.д. 67594/2021г. на СРС, 78 с-в, в частта с която е отхвърлен за разликата над 915,32 лева до пълния размер, предявеният от жалбоподателя срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ иск по чл. 411 КЗ, - регресно вземане на ищеца срещу ответника за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение на трето лице за вреди, настъпили от ПТП, причинено от водач, застрахован по застраховка ГО на автомобилистите при ответника. решението се обжалва и в частта за отхвърляне на акцесорната претенция за обезщетение за забава над размера от 260,19 лева. В жалбата се правят оплаквания за неправилни изводи на СРС относно начина на определяне на действителната стойност на вредата. Счита, че следва да се вземе предвид цените за ремонт по тарифи на оторизирания сервиз, тъй като застрахованото при него МПС е било в гаранция, а не по средни пазарни цени, както приел СРС. Позовава се на практика на съдилищата по този въпрос Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

1

При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество за частично неправилно по следните фактически и правни съображения:

С оглед на влизането в сила на първоинстанционното решение в осъдителната му част всички релевантни правопораждашщи факти са установени със СПН. Във въззивното производство е спорен само размерът на стойността необходима за ремонт на автомобила и по-конкретно дали обезщетението следва да се изчислява по цени за ремонт в официален сервиз на съответната марка. СГС в настоящият си състав намира доводите в жалбата за основателни. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.

В разглеждания случай е доказано въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство първоначална съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени /с ДДС/ в официален сервиз – с нови части, без отчитане на овехтяване, възлиза на 4911,35 лв. Установено е също така (удостоверение от вносителя на автомобила на л. 91), че процесният автомобил е бил предмет на гаранционно споразумение, поради което и противно на приетото от СРС настоящият съдебен състав счита, че същият е следвало да се отремонтира в конкретен официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови увредените му детайли, респ., че авточастите следва да бъдат само оригинални, на цената на магазините на процесния сервиз. Във връзка с доводите в отговора на исковата молба и във въззивната жалба следва да се посочи, че деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в 2 положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/.

Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. В този смисъл и доколкото ответникът е заплатил доброволно на ищеца преди процеса сумата от 3852,85 лв., то релевираната претенция се явява основателна до размер на сумата от 1073,50 лева- това е действителната възстановителна стойност сумарно с обичайните по САТЕ ликвидационни разходи. Следователно решението с което искът е отхвърлен за разликата над 915,32 лева до размер от 1073,50 лева е неправилно и следва да се отмени като се присъди още 158,18 лева.

Поради акцесорния характер на иска за лихва решението с което той е отхвърлен частично над размера от 260,19 до размер от 307,55 лева също следва да се отмени и да се присъди мораторна лихва върху сумата от 158,18 лева за периода от 18.12.2018г. до исковата молба, която съдът изчислява на 47,36 лева.

В останалите отхвърлителни части по иска за главница и лихва решението следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото във въззивна инстанция и обжалваем интерес от 215,99 лева и уважени 95 % от него жалбоподателя има право на 503,50 лева разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

При общо уважени за две инстанции 1380,87 лева или 99 % от претенциите има право на разноски за първа инстанция на 727,31 лева, като са присъдени 620,62 лева или следва да се присъдят още 106,69 лева.

Решението следва да се отмени в частта му по разноските, с която в полза на ответника са присъдени разноски над размера от 4,70 лева.

За въззивното дело въззиваемия има право на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата (5%) за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева или следва да се присъдят 5,00 лева според изхода на делото.

Водим от гореизложеното СГС, II-А

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 3762/21.04.2022г. по гр.д. 67594/2021г. на СРС, 78 с-в, в частта с която е отхвърлен за разликата над 915,32 лева до размер от 1073,50 лева предявеният от ЗАД „А.Б.“АД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК ******* иск с правно основание по чл. 411 КЗ - регресно вземане за изплатено по щета ***/501004 по застраховка „Каско“ обезщетение на трето лице за вреди на л.а. с рег. N. *******, настъпили от ПТП на 29.05.2018г., причинено от водача на л.а. с рег. ******* , застрахован по застраховка ГО на автомобилистите при ЗАД „А.Б.“АД, както и в частта с която е отхвърлен за разликата над 260,19 лева до размер от 307,55 лева предявения иск за мораторна лихва И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК ******* да заплати на ЗАД „А.Б.“АД с ЕИК ******* още 158,00 лева – регресно вземане за изплатено по щета ***/501004 по застраховка „Каско“ обезщетение на трето лице за вреди, настъпили от ПТП на 29.05.2018г., причинено от водач, застрахован по застраховка ГО на автомобилистите при ЗАД „А.Б.“АД, ведно със законна лихва от 29.11.2021г. до окончателното плащане, КАКТО И още 47,36 лева мораторна лихва за периода от 18.12.2018г. до 29.11.2021г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части по исковете за главница и мораторна лихва

Отменя решението и в частта му по разноските, с която в полза на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД са присъдени разноски над размера от 4,70 лева.

Осъжда ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК ******* да заплати на ЗАД „А.Б.“АД с ЕИК ******* сумата от 503,50 лева разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за въззивното дело, както и още 106,69 лева разноски за първа инстанция.

ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“АД с ЕИК ******* да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК ******* сумата от 5,00 лева разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4