Решение № 239 от 08.11.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Враца, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231400500406 по описа за 2023 година

Производств по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Е. К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение №171/03.07.2023г., постановено от Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.№51/2023г., с което е отхвърлен предявен от него срещу Г. П.

П. /С./, ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.490, ал.2 ГПК за обявяване на недействителността на публична продан, извършена в рамките на изп.д.№976/2013г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№*** на КЧСИ, по което с Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.06.2015г., влязло в сила на 08.07.2015г., ответницата е получила 1/2 идеална част от собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност на същото, постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Становището на въззивника е, че съгласно чл.490 ГПК, вр. чл.185 ЗЗД 1 ответницата по иска е лице, което няма право за вземе участие в наддаването, тъй като е подставено лице на адв. С., който от своя страна като представител на взискателя също няма това право и е бил във фактическо съжителство с въззиваемата, с която в момента са съпрузи и имат общи деца.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства и изводите му са неправилни и противоречащи на материалния закон и счита, че за да бъде подставено при извършването на наддаването, лицето не е задължително да живее на един адрес с процесуалния представител на взискателя, като в разглеждания случай в проданта е взел участие именно представителят чрез подставено лице – ответницата по иска. В тази връзка се излагат подробни съображения и се сочат установени по делото факти.

В жалбата се изразява несъгласие с извода на районния съд, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на брак по време на проданта, тъй като са налице обилни доказателства за съществуваща обвързаност, която опорочава процедурата с извършването на действия на ответницата като подставено лице на спътника в живота си и баща на децата й адв. С.. Според въззивника съдът трябва да цени всички факти и обстоятелства, дори и тези, които са настъпили по-късно, но имат пряко отношение към спора, като се излагат доводи във връзка с наличието на общ интерес между ответницата и адв. С..

Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски. Доказателствени искания пред тази инстанция не се заявяват.

Чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-Враца въззиваемата е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора се поддържа, че районният е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи за неоснователност на предявения иск, като е приел, че въззиваемата е имала право да участва в публичната продан на процесния имот.

Въззиваемата също не заявява доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира разноски за тази инстанция.

2

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима и я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание, в което въззивникът я поддържа. Пълномощникът на въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За произнасянето по основателността на въззивната жалба този съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д. Е. К. срещу Г. П. П. иск с правно основание чл.496, ал.3, вр.чл.490, ал.2 за обявяване на недействителността на публична продан на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Козлодуй, представляващ апартамент, възложен на ответницата с постановление за възлагане по изп.д.№976/2013г. по описа на ЧСИ В. Й., рег.

№*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Враца.

В исковата молба се твърди, че ответницата не е имала право да участва в наддаването, тъй като е съпруга на адвокат М. С., и това обстоятелство опорочава публичната продан и е основание за обявяването й за недействителна.

Чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-Враца ответницата е подала отговор на исковата молба, с който на първо място въвежда възражение за недопустимост на предявения иск, като сочи, че имотът вече е собственост на трето лице – "Авто Елит 2009"ЕООД, което го е придобило на основание влязло в сила постановление на възлагане на ЧСИ Г. Б..

По същество иска се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че ответницата не попада в кръга на лицата по чл.185, б."б" ЗЗД, както и че разпоредбата на чл.490 ГПК не може да бъде тълкувана разширително.

В отговора се твърди, че ответницата е от гр.Враца, но 2008г. работи в "АЕЦ Козлодуй"ЕАД и тъй като това налагало ежедневно пътуване, започнала да търси жилище в гр.Козлодуй, което да закупи, включително и такова, обявено за продажба от съдебни изпълнители. Твърди се, че след като решила да участва в търга за закупуване на 1/2 идеална част от имота, предмет на обявената от ЧСИ Й. публична продан, ответницата упълномощила адв.Е. О., която да я представлява по изпълнителното дело.

Нататък в отговора ответницата сочи, че след възлагането на идеалната 3 част от имота през 2015г. правила опити за контакт с другия съсобственик – Д. К. с цел доброволно прекратяване на съсобствеността, но след като не успяла, предявила иск за делба, като след приключване на делбеното производство имотът бил продаден на публична продан по изп.д.№313/2022г. на ЧСИ Г.Б..

Ответницата счита, че е имала право да наддава при проведената от ЧСИ В. Й. публична продан, тъй като към момента на провеждане на търга не е живяла на съпружески начала с адвокат С. и не е била негово подставено лице. Сочи, че сключеният по-късно граждански брак с адв.С. е в законов режим на разделност. Ответницата е направила и възражение, че правото на иск на ищеца е погасено поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност.

С исковата молба е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.11.1990г., от който се установява, че ищецът е закупил ***, *** в жилищна сграда 45 в гр.Козлодуй.

Към делото е приложено изп.д.№976/2013г. по описа на ЧСИ В. Й., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съдКозлодуй по ч.гр.д.№345/2013г., от който е видно, че ищецът Д. Е. К. е осъден да заплати на Т. В. Т. сумата 16 500лв. по запис на заповед, ведно със законната лихва от 27.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 830лв. Молбата за образуване на изпълнително производство е подадена от взискателя чрез неговия пълномощник адв.М. С., който го е представлявал по делото.

В рамките на изпълнителното производство принудителното изпълнение е насочено срещу притежаваната от длъжника 1/2 идеална част от недвижимия имот, съпружеска имуществена общност с Д. Г. Й., която е описана и изнесена на публична продан. С пълномощно от 27.05.2015г. ответницата е упълномощила адв. Е. О. да я представлява по изпълнителното дело във връзка с участието й в търга за продажба. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.2015г. съдебният изпълнител е възложил на ответницата продаваната 1/2 идеална част за сумата 10 011лв., която е заплатена изцяло нея, видно от съдържащите се в изпълнителното дело платежни нареждания за заплатен задатък за участие в проданта и за 4 остатъка от обявената от съдебния изпълнител цена.

По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от което се установява, че на 14.07.2018г. ответницата Г. П. е сключила граждански брак с М. С.. От представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца е видно, че ответницата и М. С. имат две деца, родени съответно през 2015г. и 2016г., т.е. преди сключването на брака им.

Представено е удостоверение изх.№20201216125859/16.12.2020г. от Агенция по вписванията, от което се установява, че ответницата има регистриран режим на лични отношения "законов режим на разделност".

Ответницата е представила решение от 10.07.2018г. по гр.д.

№1421/2015г., с което е изнесен на публична продан като неподеляем при равни дялове между Г. П. и Д. К. описания в исковата молба недвижим имот – апартамент. Това решение е потвърдено с решение на окръжен съд-Враца по в.гр.д.№88/2017г., а с определение по гр.д.№2743/2017г. ВКС не е допуснал касационно обжалване.

Представено е Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.

№313/2022г. по описа на ЧСИ Г. Б., с който апартамента, изнесен при делбата на публична продан, е възложен на "Авто Елит 2009"ЕООД.

С отговора на исковата молба са представени удостоверения за постоянен и настояща адрес на ответницата и на М. С., от които е видно, че към 2023г. регистрираните адреси на двамата съпрузи са различни.

Представени са приходни квитанции, от които се установява, че в периода 2018г. – 2023г. ответницата е заплащала редовно данъка върху закупения при публичната продан имот, както и таксите за битови отпадъци.

Пред районния съд е разпитана като свидетел Т. П., сестра на ответницата, която е дала показания, че преди 2015г. сестра й живеела в гр.Враца, но работела в "АЕЦ Козлодуй"ЕАД и трябвало да пътува всеки ден, поради което започнала да търси жилище в гр.Козлодуй. П. свидетелства, че към 2015г. сестра й се познавала с адв.С. и имала с него връзка, съпътствана от чести раздели, което станало друга причина да си търси жилище в Козлодуй. Според показанията на П. сестра й и адв.С. заживели заедно като семейство през 2018г., когато сключили брак.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е изложил своите 5 съображения, за да достигне до извода, че възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск е неоснователно. Посочил е, че съгласно разяснението, дадено в т.3 от ТР №4/11.03.2019г. по тълк.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС, недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК, т.е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производство по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника. Цитирано е и приетото в тълкувателното решение, че при тълкуването на тази разпоредба следва да се държи сметка за обстоятелството, че законодателят, за да гарантира правната сигурност, е предвидил императивна забрана за определена категория лица да участват в наддаването при публичната продан, а ако поради някаква причина се стигне до нейното заобикаляне, то това опорочава проданта до степен, че същата е недействителна.

Нататък в мотивите си районният съд е посочил, че публичната продан е способ за принудително изпълнение на парично изпълняемо право, а постановлението за възлагане представлява едностранен властнически акт на изпълнителния орган, който приключва проданта и поражда вещноправни последици, които се различават съществено от правните последици на съдебното решение, предвид качествените разлики във функциите на изпълнителния и правораздавателния орган.

Районният съд е изложил правни съображения във връзка с момента, в който възникват вещноправните последици на постановлението за възлагане, които настоящият съдебен състав споделя.

В мотивите на обжалваното решение е посочено, че като продължение на принципа за свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД, всеки може да закупи имот, стига да не попада в някоя от хипотезите на чл.185 ЗЗД, както и че законодателната логика за въвеждането на забраната в тази разпоредба следва от общия принцип в гражданското право за добросъвестност в договарянето.