Определение № 749 от 21.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. София, 20.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002101935 по описа за 2023 година

Производството е образувано по касационна жалба от „ЛИМОТЕК“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат М. Н., срещу въззивното решение №10/10.01.2023г. на Апелативен съд – София по в.т.д.№903/2022г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.

Насрещната страна ЗАД „Армеец“ АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт Р. Л., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с формираната съдебна практика и не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред касационната инстанция.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „Лимотек“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД иск за заплащане на разликата над 25 606,97лв. до претендираните 42 678,29лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица №0306Х0582194/10.08.2020г., с период на действие 1

13.08.2020г. – 12.08.2021г. по застраховка „Каско“ във връзка с настъпило на 22.12.2020г. застрахователно събитие за вредите, причинени на лек автомобил Б., модел Х 5 Х Д. 30 Д, рег. [рег.номер на МПС] , застрахователна преписка 10720030100872, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 05.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е установен факта на настъпило на 22.12.2020г. ПТП между лек автомобил, марка Б., модел X5 X Д. 30 Д, per. [рег.номер на МПС] , управляван от С. П. и лек автомобил „Н. Д.“, peг. [рег.номер на МПС] , управляван от М. В.. В съставения за произшествието протокол било посочено, че лекият автомобил Б., се движил по околовръстен път, с посока на движение от [улица]към [улица], като на кръстовището с [улица]водачът преминал на червен сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с движещия се на зелен светофар лек автомобил Н. Д.. Приел, че между страните не са спорни обстоятелствата, че към датата на произшествието между тях е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско и злополука“ при клауза „Пълно Каско“ относно лек автомобил, марка Б., модел X 5 X Д. 30 Д, per. [рег.номер на МПС] , обективиран в полица №/10.08.2020г., за периода 13.08.2020г. – 12.08.2021г., както и за вида на получените от произшествието вреди по застрахованата вещ. На виновния за произшествието водач – С. П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /22.12.2020 г., в който било посочено, че по време за процесното ПТП е преминала на червен сигнал на светофарната уредба и е реализирала леко ПТП с движещия се на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил Н., при което са нарушени чл. 6л, т.1, предл. 2 от ЗДвП — не съобразява поведението си със светлинните сигнали. Същият бил подписан от С. П. без възражения, а след влизането му в сила, на лицето било наложено административно наказание – глоба за посоченото нарушение на Закона за движението по пътищата и причиненото ПТП на 22.12.2020 г. Наказателното постановление не било обжалвано. Впоследствие, с Декларация от 22.12.2020 г. С. П. заявила, че е навлязла в кръстовището на жълт светофар.

Съдът констатирал, че не са спорни и обстоятелствата, че застрахователното дружество било уведомено за произшествието и към него било отправено искане за обезщетяване на вредите от застрахованото дружество – „Лимотек“ ЕООД, по което била образувана преписка по щета №/23.12.2020г. В заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, С. П., като представител на застрахованото лице „Лимотек“ ЕООД отново посочила, че е навлязла в кръстовището при жълта светлина на светофара. По посочената преписка застрахователят ЗАД „Армеец” постановил отказ за изплащане на обезщетение, обективиран в писмо от 14.01.2021 г. до „Лимотек“ ЕООД, на основание чл. 14.5 от ОУ – водачът на застрахования автомобил С. П., в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, е преминала на червен сигнал на светофарната уредба и е реализирала произшествието виновно. Същата не е предприела необходимите мерки за предпазването на застрахованата вещ и нейното поведение е единствената причина за настъпване на вредите. Втори отказ бил постановен на 08.02.2021г.

2

Въззивният съд посочил, че първият спорен по делото въпрос е за наличие на основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение поради груба небрежност на застрахования водач, на основание чл.14 от ОУ към застрахователния договор. В тази връзка изложил, че отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ е предвиден като правна възможност, а не безусловно. Посочил, че основание за отказа е наличието на поведение на застрахования, което съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия. Неизпълнението трябва да е на такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност, т.е необходимо е наличие на: виновно поведение, неизпълнение на съществени задължения по договора, довело до съществено увеличаване на риска или до неговото реализиране. Изложил още, че грубата небрежност представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в не полагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, не полагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Грубата небрежност при управление на МПС се изразява в съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество.

В тази връзка съдът изложил, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими към механизма на ПТП: местоположението на МПС, участниците в ПТП, посоката на движение на МПС, характера и вида на нанесените щети, вида и състоянието на пътното платно, метеорологичните условия, осветлението, като спрямо тези факти протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила. Последната не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти и събрани от участниците в ПТП сведения за обстоятелствата, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие. Те остават извън удостоверителното изявление за възприетите от съставителя на протокола факти, поради което отразеното в процесния протокол преминаване на червен светофар от водача на увреденото застраховано имущество – С. П., не се ползва с доказателствена сила, независимо, че същия е подписан от лицето без възражения.

За установяване механизма на процесното ПТП съдът кредитирал заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза, според заключението по която към момента на настъпване на произшествието, лекият автомобил Б. Х5 се е движел със скорост от 50 - 60 км/час, а лекият автомобил Н. Д. - със скорост около 25-30 км/час. В същото, независимо от подробното посочване на механизма на работа на светофарните уредби, регулиращи кръстовището, на което е настъпило ПТП; пътната маркировка; мястото на настъпване на ПТП; анализа на възможните варианти за настъпване на произшествието и на събраните по делото доказателства, е направен извод, че от техническа гледна точка не може да се определи кой автомобил на какъв светлинен сигнал на светофарната уредба е преминал през процесното кръстовище.

3

Съдът посочил, че от показанията на свидетелката М. О. (пряк участник в процесното ПТП, водач на лекия автомобил „Н. Д.") се установява, че преди произшествието същата била спряла на кръстовището, за да изчака зеления сигнал на светофара и когато той светнал, потеглила бавно напред. Съдът възприел показанията на този свидетел като обективно дадени (доколкото свидетелят не бил заинтересован от делото и е родство със страните), логични и последователни. Отбелязал, че същите са подкрепени и от представените по делото писмени доказателства, включително декларацията на С. П.. Съдът не кредитирал показанията на последната (водач на застрахования автомобил), като заинтересована от изхода на делото, тъй като е съпруга на управителя на ищцовото дружество. В тази връзка отчел подписания от същата Протокол за ПТП без възражения и липсата на обжалване на съставеното въз основа на него наказателно постановление, в които било отбелязано навлизането ѝ в кръстовището на червен светофар. По аналогични съображения за заинтересованост, въззивният съд не кредитирал и показанията на свидетеля К., приятел на управителя на ищцовото дружество Л. П., които били подкрепени единствено от показанията на заинтересования свидетел С. П..

Въз основа на изложеното и след комплексна оценка на събраните в хода на производството доказателства, въззивният съд направил извод, че при навлизането си в кръстовището, лекият автомобил, марка Б., модел X 5 X Д. 30 Д, peг. номер СВ 2514 НХ е преминал на жълт сигнал на светофара, регулиращ движението в неговата посока. Посочил, че съгласно чл.31, ал.7 от ЗДвП жълтия сигнал на светофарната уредба на кръстовището означава "Внимание, спри!", като същият не се отнася за водачите, които в момента на подаването му са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението.

Посочил, че при подаване на този сигнал на кръстовище, навлизащите или намиращи се в него водачи са длъжни да го освободят. Съдът приел, че в конкретния случай, по делото не е установено в коя от посочените хипотези на чл.31, ал.7 от ППЗДП водачът на застрахования автомобил е навлязъл в кръстовището, поради което не може да се направи предположение за наличие на груба небрежност, а именно липса на елементарно внимание и старание и за нарушение на основно правило за движение по пътищата. Липсата на безспорно установено поведение на водача на застрахования автомобил представляващо „груба небрежност“, обосновало извода на съда за липса на предвидения в договора изключен риск и отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

По възражението за нарушение на т. 50.2 и т.50.3 от ОУ – неизпълнение на договорно задължение от застрахованото лице, довело до настъпване на застрахователното събитие (нарушаване на правилата за движение от страна на водача на застрахованото МПС, поради преминаването му на червен сигнал на светофарната уредба и движение с несъобразена скорост, надвишаваща максимално допустимата за конкретния пътен участък), съдът приел следното:

Посочил, че според трайно установената съдебна практика на ВКС, отказът на застрахователя от изплащане на обезщетение е обусловен от наличието на пряка причинноследствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и 4 настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото". Изложил, че понятието "значително" означава такова по вид и характер задължение, което е въздействало пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или е възпрепятствало доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Неизпълнението на договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, което не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, не е основание за отказ за плащане на застрахователната сума или обезщетение.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fbee15e-b118-47a2-b3e1-7a8d229a317c