Решение № 178 от 16.12.2021, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Кърджали, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вергиния С. Еланчева при участието на секретаря Симона Б. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно наказателно дело № 20215140201068 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002683 от 17.09.2021 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на И.О.И. с ЕГН **********, адрес ****, общ.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят И.О.И. счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставяне на АУАН и наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон. незаконосъобразно.

Моли съдът да отмени атакуваното постановление като

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че в случая не било налице трудово правоотношение, което да постигне съгласие между страните относно мястото на работа, работно време, трудово възнаграждение и длъжност. При трудовите правоотношения се изпълнявали трудови задължения от работника за един по-продължителен период от време. При договора за поръчка, респ. договора за изработка, предметът бил постигане на определен резултат, както било предвидено и в приетия по делото договор. Освен това, имало допуснати нарушения на ЗАНН в процедурата по установяване на нарушението. Жалбоподателят не разбирал добре български език и затова при съставянето на акта и връчването му следвало да присъства преводач. Снетото от жалбоподателя обяснение било написано от лицето Б.Ф..

1

Последният посочил, че написаните декларации от него и другите лица по гражданския договор, били продиктувани от служителя И.С.. Неправилно наказващият орган определил отношенията между И.И. и Б.Ф. като трудовоправни, тъй като между тях имало сключен граждански договор. Този договор носел всички белези на договора за изработка. Б.Ф. не посочил тези обстоятелства при съставяне на декларацията, но след пристигане на собственика на строежа-жалбоподателя, посетили заедно Д„ИТ” и представили договор.

Моли за отмяна на наказателното постановление, като и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Намира за установено по безспорен начин извършеното нарушение на КТ.

Работникът Б.Ф. извършвал трудова дейност на обекта на жалбоподателя в един сравнително дълъг период от време, повече от два месеца. Същият потвърдил пред съда, че сам е написал и подписал приложената по делото декларация, в която се описвали всички параметри на извършваната дейност, съставляваща дейност по трудово отношение. Не били допуснати твърдените нарушения при съставяне на АУАН, тъй като безспорно се доказало, че жалбоподателят владеел български език в достатъчна степен, за да разбира в какво нарушение е обвинен. В тази връзка той ангажирал съвсем своевременно и адвокат, който да го представлява пред съда. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2021 г. свидетелите И.С., К.С. и А.С. – инспектори в Д„ИТ” гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места на обект, представляващ строеж на жилищна сграда в с.***, общ.Кърджали – УПИ IV, кв.10 по плана на с.***, изпълняван от строителни работници, наети от жалбоподателя И.О.И. с ЕГН **********. Свидетелите установили на обекта да работи лицето Б. Ф. Ф. с ЕГН **********, който правел зидария на строежа, заедно с още 4-ма работници. В декларация, която контролните органи му предоставили, той декларирал писмено, че от две седмици работи като строител на обект жилищна сграда в УПИ IV, кв.10 с.***, за И.О.И., без да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя, почивка в работния ден от един час, при дневно трудово възнаграждение в размер на 40 лв., като последно получил 100 лв. на ръка на 18.06.2021 г. Б.Ф. посочил в декларацията също, че правели зидария на сградата. Проверката продължила и по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали. На 30.06.2021 г. там се явили собственикът на обекта - И.И., както и работникът Б.Ф.. Жалбоподателят дал обяснение във връзка с извършената проверка на процесния строеж, което било написано 2 под негова диктовка от Б.Ф.. Според обяснението, И.И. възложил на работниците да извършат строителството на сградата. Наетите от него 5 лица (сред които и Б. Ф. Ф.) започнали работа две седмици преди проверката. Те трябвало да извършат груб строеж на сградата за около два месеца. Жалбоподателят посочил още, че ще представи на работниците необходимите документи за започване на работа (договори) на 07.07.2021 г.

Така даденото обяснение било входирано на 01.07.2021 г. в Д”ИТ” гр.Кърджали. На 06.07.2021 г. там бил представен граждански договор от 07.06.2021 г., сключен между И.О.И., като възложител и лицата Б. Ф. Ф., М.Ю.М., Ф.С.И., М.О.Р. и Г.С.Х., като изпълнители. Според договора изпълнителят приемал да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от страна на възложителя, строително-ремонтни работи на УПИ IV, кв.10 по регулационния план на с.*** – масивна двуетажна жилищна сграда. Количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали следвало да се изпълнят съгласно уговореното в приложение 1 от договора. Строително-ремонтните работи трябвало да се осъществят със средства, материали и съответната квалифицирана работна ръка на изпълнителя. Уговорена била цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за строително-ремонтните работи – 35 лв./ден, на човек, както и срок за изпълнение на работата – до завършване на грубия строеж. Плащането трябвало да се извършва до 5-то число на месеца. На контролните органи били представени и книги за инструктаж, от които било видно, че на работника Б.Ф. е проведен начален инструктаж при започване на работа на 07.06.2021 г., а впоследствие бил инструктиран и ежедневно. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Б. Ф. Ф..

Затова контролните органи приели, че работодателят И.О.И. на 07.06.2021 г. не е уредил отношенията с работника Б.Ф. като трудови, чрез сключване на трудов договор. По този повод на 09.07.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, който той подписал и получил без възражение. На 17.09.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на И.О.И. административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели И.С., К.С. и А.С., на които съдът дава вяра изцяло, както и частично от показанията на свидетеля Б.Ф.; от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 09.07.2021 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2120920/07.07.2021 г.;

Декларация съдържаща сведение по чл.402 от КТ от 21.06.2021 г.; Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 21.06.2021 г.; граждански договор от 07.06.2021 г.; Обяснение на И.О.И. от 30.06.2021 г.; Книга за начален инструктаж; Книга за ежедневен инструктаж; Разрешение за строеж № 14 от 01.02.2011 г.; Нотариален акт от 13.05.2015 г.; Заповед № 336/15.04.2021 г.

При оценката на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни 3 показанията на свидетелите И.С., К.С. и А.С., които са очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето Б.Ф. да извършва трудова дейност на строителния обект, изпълняван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи на строежа, но и са събрали писмено данни за това от работника, който декларирал при какви обстоятелства се намира на проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово правоотношение. Показанията на С., С. и С. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, потвърждават се напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.Ф. в частта им, в която заявява, че за работата на обекта сключили граждански договор с жалбоподателя, че с него нямали уговорка за работно време, почивки и конкретен работен ден. Твърденията му се явяват изолирани и се опровергават от доказателствата, обсъдени по-горе, които настоящата инстанция кредитира изцяло, с изключение на гражданския договор. Казаното от Б.Ф. при разпита му в съдебно заседание противоречи и на попълнената от него в деня на проверката декларация, в която е посочил, че работи на обекта без да има трудов или граждански договор, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. Показанията на свидетеля Ф., че данните в неговата декларация и обяснението, което написал от името на жалбоподателя И., му били диктувани от проверяващите служители са голословни и несъстоятелни и не намират опора в доказателствения материал.

Съдът не кредитира представения от жалбоподателя граждански договор от 07.06.2021 г., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между И.О.И. и Б. Ф. Ф. не са гражданскоправни, а трудовоправни.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Б. Ф. Ф. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено – работодателят не е сключил трудов договор с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И.О.И. на 4 основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Жалбоподателят попада в обхвата на разпоредбата на § 1, т.1 от КТ, регламентираща кой може да бъде работодател по смисъла на КТ, тъй като към процесната дата той се явява физическо лице, което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Затова законосъобразно е определено, че същият има качеството на работодател, респ. като такъв е и субект на административното нарушение. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.