Решение № 1578 от 19.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100113270 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от М. Д. Т. срещу „Д. З.“ АД, по иск с правно основание чл.432 КЗ, за сума в размер на

50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травми, настъпили като ексцес от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.02.2017 г., в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ******* застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответника, ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. (датата, на която е установена травматичната епилепсия в етапна епикриза) до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2017 г., около 12,45 ч. Д. Т. е управлявал лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № ******* по ул. „В. Левски“ с посока на движение от с.

Мрамор към бул. „Ломско шосе“. В района на № 1 лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег.

№ ******* управляван от В. Г. РА. губи управлението върху автомобила и виновно реализира пътнотранспортно произшествие с управлявания от ищеца автомобил, вследствие на което той напуска пътното платно и се удря челно в крайпътно дърво.

Ищецът поддържа, че вследствие на произшествието е получил следните травматични увреждания: сътресение на мозъка и контузия на главата; в резултат на които уврежданията е получил травматична епилепсия и увреждане на очните нерви, изразяващи се в намаляване на зрението на двете очи, по-силно изразено в лявото око. Поддържа, че настъпилите увреждания се явяват ексцес, както и че все още не е възстановен.

Ищецът сочи, че за водача на лекия автомобил, причинил пътнотранспортното произшествие, е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, 1 обективиран в полица № 08117000627989, валидна от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г.

Ответникът „Д. З.“ АД оспорва иска по размер, като сочи, че е изплатил сумата от 3 500 лв., която счита че напълно репарира търпените вреди. В отговора на исковата молба, ответникът не оспорва механизма на ПТП и наличието на застрахователно правоотношение.

Счита, обаче, че с изплащането на 19.07.2017 г. на обезщетение в размер на 3 500 лв. е изпълнил задълженията си по договора за застраховка, както и че не е налице ексцес и основание за допълнителна обезвреда. Прави възражение за съпричиняване, поради неизползване на обезопасителен колан от ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заплащането на застрахователно обезщетение ответното дружество е признало правопораждащите факти (наличие на деликт и валидно застрахователно правоотношение ) относно на правото на обезщетение по чл. 432 КЗ, като спорният въпрос в настоящето производство е дали е налице ексцес и относно размера на обезщетението.

Съгласно заключението на медицинската експертиза от 12.06.2023 г., изготвена от вещо лице със специалност по нервни болести, при процесното пътнотранспортно произшествие М. Т. е получил травма на главата с диагностицирано мозъчно сътресение, усложнено с церебрастенен посттравматичен синдром и посттравматична епилепсия.

Прилагано му е антиконвулсивно (противоепилептично лечение) с невротоп 300 мг, по късно депакин хроно и др. Ищецът не се е излекувал напълно поради данни по делото за настъпили късни прояви на травмена болест на мозъка - церебрастенен посттравматичен синдром, включващ оплакванията при първоначалното хоспитализиране - главоболие, световъртеж, гадене, които могат да персистират и цял живот, както и диагностицираната епилепсия след преживяното пътнотранспортно произшествие с травма на главата и мозъчно сътресение. Това заболяване изисква спазване на съответен режим на живот, труд, хранене, приемане на предписаните антиконвулсивни медикаменти, извършване периодично на контролни специализирани изследвания и консултации с невролог.

Съгласно заключението за първи път ищеца М. Д. Т. е диагностициран с епилепсия при консултация с невролог на 02.08.2018 г., удостоверено в представената етапна епикриза, ведно с ЕЕГ изследване. Според вещото лице, консултацията от специалист невролог, включваща анамнеза, статус, изследвания, както и липсата на медицинска документация за такова заболяване преди пътнотранспортното произшествие, са основание да се твърди, че припадъците са в резултат на преживяната травма на главата при процесното произшествие.

В документите липсват данни за друга причина, отключваща това заболяване – тумор, метастаза в мозъка и др. Вещото лице е отбелязало, че тежестта на прекараното мозъчно сътресение не винаги определя тежестта на късните прояви на заболяването.

Съгласно заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от съдебен лекар и автоексперт, М. Т. е получил травматично увреждане по данни 2 от епикризата към ИЗ № 7031/2017 г. на УМБАЛСМ Пирогов, изразяващо се в контузия в областта на челото, от което е последвало и мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието, но без изпадане в пълно безсъзнание - кома. По време на болничния престой от 01.03. до 04.03.2017 г. на ищеца е прилагано консервативно медикаментозно лечение, което е стандартно при подозирана черепно-мозъчна травма. Мозъчното сътресение, каквото диагноза е поставена на пострадалия, е най-леката степен на закрита черепно-мозъчна травма, като протича с общомозъчни симптоми и без изразени огнищни неврологични прояви. Наблюдава се леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж, общо главоболие, по -рядко - понижен мускулен тонус, хипорефлексия и др.

След проясняване на съзнанието могат да се появят паметови нарушения, антиградна и ретроградна амнезия. Много често е налице вегетативна симптоматика с гадене и повръщане. Симптомите могат да персистират за около 20-25 дена след инцидента. В конкретния случай при М. Т. са регистрирани с преглед година и половина след инцидента – 02.08.2018 г. данни за голям епилептичен припадък с неуточнена етиология.

Симптоматиката е проследявана последствие, но не е изяснена етиологично и при наличните данни, според вещото лице не може да се приеме, че в случая се касае за травматична епилепсия, още повече да се приеме, че тя е в причинно-следствена връзка с инцидента с получена лека ЧМТ. Вещото лице пояснява, че епилептичните пристъпи са резултат от прекомерна и анормална активност на кортикалните неврони в мозъка. Тя може да е последици от претърпяна мозъчна травма, но при която има регистрирана контузия на мозъка, с доказано контузионно огнище; други причини могат да бъдат нарушено кръвоснабдяване, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества.

Свидетелят М.С.П. сочи, че след пътнотранспортното произшествие, М. Т. има припадъци, дори докато са били на море, го е намерил припаднал в стаята. Помолил е за помощ на рецепцията на хотела, защото не е могъл да го вдигне. Сочи, че ищецът не употребява алкохол и субстанции, и е бил здрав преди инцидента. За припадъците знае около година след инцидента, става му лошо в кола, както и когато е на топло.

Съгласно приетото в т. 10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, о т принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание.

Съдът приема, че се дължи обезщетение за ексцес за настъпилото увреждане на здравето на ищеца - церебрастенен посттравматичен синдром и посттравматична епилепсия, защото на първо място с оглед механизма на увреждането - челен удар в крайпътно дърво и мястото на травмата - главата, е логично настъпването на такова увреждане, което се установява от представената медицинска документация, като настоящият състав приема, че 3 причина за това е именно първоначалното травматично увреждане, при липсата на друга обективна причина за това. Отделно от това, съдът кредитира заключението на вещото лице специалист по нервни болести, което сочи, че е налице причинно - следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите посттравматични усложнения след него, като същото изрично е посочило, че тежестта на прекараното мозъчно сътресение не винаги определя тежестта на късните прояви на заболяването. Горният извод се налага при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, като се подкрепят и от свидетелските показания, които не се опровергават от други доказателства.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

(решение № 15 от 12.02.2018 г. на ВКС по т.д. 1423/2017 г. на ІІ Т.О., ТК; решение № 2 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1089/2017 г., II Т.О.). Съдът взе предвид усложнението церебрастенен посттравматичен синдром и посттравматична епилепсия, както и обстоятелството, както и обстоятелството, че същият ще търпи негативните последици за в бъдеще, до края на живота си. Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за ексцеса е в пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД , като от този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Съгласно комплексната медицинска и автотехническа експертиза, автомобилът, управляван от М. Т. е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани за всичките пет места в автомобила. Травмата на ищеца е резултат от удар на челната област на главата му в част от интериора на лекия автомобил и е настъпила при удара на автомобила в дърво.

При този удар, движението на водача е напред и нагоре, при което челната част на главата му е достигнала и се е травмирала с удар в близкостоящите части от интериора на автомобила. Липсата на счупвания на черепни кости говори, че ударът е бил с относително по-малка сила и от него е последвало единствено лекостепенно мозъчно сътресение. Тъй като главата е свободно подвижна и не се фиксира след ПТП от колан, е напълно възможно и при положение, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан да се причини установената при пострадалия травма, следователно ирелевантно е в случая обстоятелството, дали е бил поставен такъв. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно.

При този изход на спора на адв. В. Т. А. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 2030 лв., определено по НМРАВ. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 2000 лв. и сумата от 300 лв., за възнаграждение за вещо лице, 4 заплатено от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д. З.” АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „*******, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на М. Д. Т., ЕГН **********, представляван от адв. В. А., гр.

София, бул.

„*******, сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, изразяващи се в ексцес – церебрастенен посттравматичен синдром и посттравматична епилепсия, настъпили след пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.02.2017 г., по ул. „В. Левски“, в района на № 1, по вина на В. Г. РА., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ******* към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането.