Решение № 6863 от 16.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6863 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря СЗ като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110164043 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

16.04.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря СЗ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 64043/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЙБ“ ЕАД срещу Ц. В. М., като се твърди, че страните се намирали в облигационни отношения. Поддържа, че във връзка с неизпълнение на облигационните отношение между страните, ответницата дължала следните суми: 1) по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897751806 от 13.02.2021 г. - сумата от 119,51 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси и такси за мобилни услуги за периода от 15.03.2021 г. до 14.07.2021 г., както и сумата от 310,86 лева - неустойка за разваляне на договора в размер на три стандартни месечни такси и за устройство Huawei P40 Pro 256 GB Dual Silver разлика в цената между устройството без абонаментен план по преференциална цена по сключен договор за лизинг; 2) по договор за лизинг от 13.02.2021 г. - сумата от 84,00 лева 1 незаплатена цена на базови аксесоари; 3) по договор за лизинг от 13.02.2021 г. - сумата от 1230,31 лева - незаплатени лизингови вноски за периода от 15.03.2021 г. до 14.08.2021 г. за устройство Huawei P40 Pro 256 GB Dual Silver; 4) по застрахователна полица от 13.02.2021 г.

- сумата от 50,97 лева - незаплатени застрахователни премии за периода от 15.03.2021 г. до 14.07.2021 г.; 5) по договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер 359893652348 от 09.07.2020 г. - сумата от 186,86 лева - представляващи незаплатени абонаментни такси и такси за потребление за периода от 15.03.2021 г. до 14.07.2021 г., както и сумата от 145,98 лева - неустойка за разваляне на договора в размер на три стандартни месечни такси и цена за невърнато устройство Huawei B311-211 with Antenna; 6) по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги за предпочетен номер 359888821436 от 15.01.2021 г. сумата от 165,24 лева - незаплатени абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.03.2021 г. до 14.07.2021 г., както и неустойка за разваляне на договора в размер на три месечни абонаментни такси; 7) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897355884 от 13.02.2021 г. - сумата от 116,57 лева - незаплатени абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.03.2021 г. до 14.07.2021 г., както и неустойка за разваляне на договора в размер на три месечни абонаментни такси. Навежда доводи, че за сумите е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, като ответницата била възразила, поради което бил налице правен интерес от предявяването на исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и присъждането на сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са процесуално допустимо, но неоснователни. Твърди, че към договорите била приложима уредбата на ЗПК, като същите били недействителни. Поддържа, че не била спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което обосновава. Навежда доводи по отношение на договорите за лизинг, че липсвало каквото и да било описание съгласно погасителния план каква е стойността на лизинговата вещ, както и какво е оскъпяването, дължимо по договора за лизинг, освен това аргументира, че не била посочена първоначалната падежна дата, както и останалите падежни дати по договора, а единствено била посочена месечна вноска, начално и крайно салдо. Излага съображения, че твърдените услуги не били предоставяни, поради което не се дължало плащането им. Твърди, че не е получавала устройство Huawei B311 Antenna. Иска отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.

Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза; 4) ищецът да е упражнил надлежно правото си да развали договора, поради виновно неизпълнение от страна на ответника.

По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно 2 устройство; 2) ищецът да е предоставил на ответника мобилното устройство за ползване.

По отношение претенцията за незаплатени застрахователни премии, същата е обусловена от проявлението на следните материални предпоставки: 1) валидно сключен застрахователен договор, който да е влязъл в сила – т.е. да е заплатена застрахователната премия или поне първата вноски; 2) клауза от договора, че именно на ищецът следва да се заплатят застрахователните премии; 3) ищецът да е заплатил дължимите от ответника застрахователни премии.

От извършена служебно справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е променил търговската си фирма, като понастоящем същата е „ЙБ“ ЕАД (с предишна търговска фирма „ТБ“ ЕАД).

По делото са представени писмени доказателства, както следва:

- Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897751806 от 13.02.2021 г. сключено между Ц. В. М. от една страна в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга страна, в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговорените в договора цени.

По силата на допълнителното споразумение, потребителят е потвърдил, че е получил и устройство HUAWEU Pro 256 GB Dual Silver, чиято цена в брой или лизингова цена с абонаментния план е 1358,16 лева, при предоставена отстъпка от оператора в размер на 291,74 лева.

- Договор за лизинг от 13.02.2021 г., сключен между Ц. В. М. от една страна, в качеството на лизингополучател и „ТБ“ ЕАД от друга страна в качеството на лизингодател.

По силата на договора лизингодателят е предоставил на лизингополучателя устройство HUAWEU Pro 256 GB Dual Silver, а лизингополучателят се е задължил да заплаща лизинговите вноски, съобразно уговорения по договора погасителен план, която е в общ размер на 1301,57 лева на равни месечни вноски от по 56,59 лева. В чл. 4 от договора лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предоставил устройството уговорено по договора.

- Договор за лизинг на базови аксесоари от 13.02.2021 г. сключен между Ц. В. М. от една страна, в качеството на лизингополучател и „ТБ“ ЕАД от друга страна в качеството на лизингодател. По силата на договора лизингодателят е предоставил на лизингополучателя описаните в договора базови аксесоари, а лизингополучателят се е задължим да заплаща уговорената по договора лизингова вноска. В чл. 4 от договора лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предоставил базовите аксесоари по договора.

- Застрахователна полица № 10199794 сключена между Ц. В. М. от една страна в качеството на застрахован и Чъбб Юръпиан Груп СЕ – дружество регистрирано по правото на Франция, като „ТБ“ ЕАД е действало като застрахователен посредник. По силата на застрахователния договор, застрахователят е предоставил застрахователно покритие срещу описаните в полицата рискове по отношение на устройство HUAWEU Pro 256 GB Dual Silver, а застрахованият се е задължил да заплати дължимата застрахователна премия.

- Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер 359893652348 от 09.07.2020 г., сключен между Ц. В. М. от една страна в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД от друга страна в качеството на оператор. По силата на договора оператора се задължава да предостави интернет достъп на потребителя на мястото уговорено по договора, а потребителят се задължава да заплаща месечно възнаграждение за предоставения интернет достъп.

- Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги за предпочетен номер 359888821436 от 15.01.2021 г., сключено между Ц. В. М. от една страна в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга страна, в качеството на оператор. По силата на договора 3 оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговорените в договора цени.

- Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897355884 от 13.02.2021 г. сключен между Ц. В. М. от една страна в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга страна, в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговорените в договора цени, вкл. месечен абонаментен план.

- Неподписани общи условия на „ТБ“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителя на електронни съобщителни услуги (л. 110-124 в кориците на делото).

Договорът за мобилни услуги е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени. Издаването на едностранно подписани от ищеца фактури и сметки, каквито са представени в хода на производството, нямат доказателствената сила да установят пълно и главно обстоятелството, че ответникът реално е ползвал мобилните услуги, респ. че е имал възможност да ги ползвал, поради което същият не дължи да заплати съответното потребление или абонаментен план. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест да установи този факт пълно и главно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав следва да приеме неустановеният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Този извод на настоящият съдебен състав се извежда и ex definitione от определителната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС, според която „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от 4 пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н.