Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14087 от 19.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74821/2024
Вид
Решение № 14087
Подписан
19.07.2025
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14087 гр. С., 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110174821 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № .......... г. на Н. Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ..........., срещу „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. ............., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за заем ............ № ............... г. и на Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на Договор за заем ............ № ............... г. ответникът „..........." АД – като заемодател, е предоставил на ищцата Н. Х. Л. – като заемател, сумата в размер на 2 500,00 лева за срок от 18 месеца, при първа платима вноска на 23.03.2024 г. и последна, платима на 23.08.2025 г., фиксиран лихвен процент – 40,48 %, ГПР – 48,90 %, и размер на месечна погасителна вноска от 187,56 лева. Съгласно условията на сключен между страните на същата дата – 07.02.2024 г., договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............ г. на заемателя били предоставени допълнителни услуги по пакет „К.“, в който се включвали услуги, както следва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „..........." АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на ответника; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции. За предоставянето на тези допълнителни услуги потребителят дължал заплащане на възнаграждение – месечни вноски по 176,70 лева за срок от 18 месеца, или общо дължимата по този договор сума възлизала на 3 180,60 лева. Средствата по договора за заем били реално усвоени от заемателя. В погашение на задълженията към заемодателя, заемателят извършил 4 броя плащания на сума в общ размер на 1 228,52 лева. Оспорва се дължимостта на възнаграждението за допълнителните услуги по пакет „К.“ по подробно изложени в исковата молба аргументи за сключване на процесните договори в нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 и т. 20 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Конкретно се твърди, че договорът за заем е недействителен, като сключен в нарушение на изискванията на чл.19, ал.

1 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор за заем липсвало методика за формиране на ГПР. Отделно, при формиране на ГПР не са били включени таксите за допълнителните услуги по пакет „К.“, които водели до оскъпяване на кредита. Счита се, че стойността на пакета от допълнителни услуги води до 1 оскъпяване на кредита и по същество представлява скрита лихва. Позовава се на неравноправност на клаузите на договора за предоставяне на допълнителен пакет. Моли се за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...........“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Навеждат се подробни аргументи за сключване на договора за заем съобразно изискванията на ЗПК и ЗЗП. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски по делото.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за заем ............ № ............... г. /л. 9/ се установява, че той е сключен между „...........“ АД – като заемодател, и Н.

Х. Л. – като заемополучател, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 2 500,00 лева, срок на договора – 18 месеца, размер на месечната погасителна вноска – 187,56 лева, фиксиран лихвен процент – 40,48 %, ГПР – 48,90 %, обща сума за погасяване – 3 376,08 лева; начин на усвояване: чрез банков превод; дата на първо плащане: 23.03.2024 г. Към договора за заем е приложен Погасителен план, представляващ неразделна част към него.

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г. /л. 11/ се установява, че той е сключен между „...........“ АД – като изпълнител, и Н. Х. Л. – като клиент, по силата на който изпълнителят се е задължил да предостави на клиента пакет от допълнителни услуги „К.“, както следва: 1./ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на ........... АД; 3./ Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4./ Разглеждане до минути; 5./ Преференциално обслужване; 6./ Право за участие в специални промоции, за което се дължи вноска в размер на по 176,70 лева месечно за целия срок на договора или общо 18 * 176,70 – 3 180,60 лева.

Представен и приет по делото е График за плащанията към договора за заем и услуги ............ № ............... г. /л. 12/, видно от който общият размер на месечното задължение по тях възлиза на сумата от по 364,26 лева, от които 187,56 лева – размер на вноската по договора за заем, и 176,70 лева – размер на услугите.

Представени и приети по делото са 4 броя разписки, удостоверяващи плащания чрез системата на „И..........“ АД /л. 13 – л. 16/, извършени от Н. Х. Л. в полза на „...........“ АД, както следва: на 06.06.2024 г. – сума в размер на 367,81 лева, на 25.06.2024 г. - сума в размер на 367,81 лева, на 12.09.2024 г. – сума в размер на 202,17 лева, на 10.10.2024 г. - сума в размер на 303,27 лева.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице С. Р. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.

Според ССчЕ при включване в ГПР на начисленията по договора за заем и за допълнителни услуги, то ГПР би бил в размер на 107,88 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за заем ............ № ............... г. и Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г.

По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за заем ............ № ............... г. и Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че тези договори са нищожни на сочените в исковата молба основания – като противоречащи и заобикалящи закона или накърняващи добрите нрави. В 2 тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в т. ч., че Договор за заем ............

№ ............... г. и Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г. са действителни, вкл. договорени индивидуално.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 22819/23.05.2025 г., обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 25.06.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между страните е сключен Договор за заем ............ № ............... г. за сумата в размер на 2 500,00 лева за срок от 18 месеца, при първа платима вноска на 23.03.2024 г. и последна, платима на 23.08.2025 г., фиксиран лихвен процент – 40,48 %, ГПР– 48,90 %, и размер на месечна погасителна вноска от 187,56 лева; 2./ заемателят е усвоил изцяло сумата по заема; 3./ между страните е сключен Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на ищеца допълнителни услуги по пакет „К.“, в който се включвали, както следва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „..........." АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на ответника; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции, срещу насрещно задължение на заемателя да му заплаща възнаграждение – месечни вноски по 176,70 лева за срок от 18 месеца.

Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото /в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, III ГО/. При въведени в процеса множество пороци, обуславящи нищожност на договора или отделна клауза от него поради противоречие със закона, съдът следва да разгледа пороците в последователност от специалните към общите разпоредби.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

При извършване на преценка относно действителността на договора за заем съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, тъй като нормите, уреждащи нищожността са от такива от императивен порядък и за тях съдът следи служебно. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК, вменяваща служебно задължение на съда да следи за съществуването на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед изложеното, настоящият състав дължи цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.