Решение № 152 от 25.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велико Търново , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000123 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 260003/ 20.01.2021 г., постановено по т.д. № 254/ 2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца ХР. Л. ХР., ЕГН **********, от гр. Долни Дъбник, община Левски, област Плевен, сумата 75 000 лева, както и да заплати на Л. ХР. М., ЕГН **********, от същото населено място, сумата 10 000 лева, които суми представляват обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди поради смъртта на сина на ищеца и брат на ищцата Л. Х. Л., настъпила в резултат на ПТП на 04.09.2018 г., поради виновно поведение на П. А. Р. – водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ЕН 63****, който е бил застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка 1

„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.05.2019 г. до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е исковете, като неоснователни, за разликата над 75 000 лева до 180 000 лева по отношение на ищеца и за разликата над 10 000 лева до 30 000 лева - по отношение на ищцата, както и за законната лихва върху главниците за периода от 12.09.2018 г. до 01.05.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 3 336 лева по иска, предявен от ищеца ХР. Л. ХР. и адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева по иска, предявен от ищцата Л. ХР. М., както и да заплати по сметка на Плевенския Окръжен съд държавна такса в размер на 3 000 лева и 400 лева, а също така и сумата 180,28 лева, която е част от направените от бюджета на съда разноски, съобразно уважената част на исковете; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на ответника направените разноски в размер на 416,67 лева, съобразно отхвърлената част на исковете.

Недоволни от постановеното Решение в неговата отхвърлителна част за разликата над 75 000 лева до 150 000 лева – по отношение на ищеца ХР. Л.

ХР. и за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева – по отношение на ищцата Л. ХР. М., ищците, чрез пълномощника адвокат К., са подали въззивна жалба.

Навеждат се доводи за противоречие на решението, в обжалваните части, с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, както и за липсата на съпричиняване. Твърди се, че следва да се присъди законна лихва върху главниците, считано от 01.02.2019 г., когато застрахователят е бил уведомен.

Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията, като се цитира съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да уважи исковете, съответно за още 75 000 лева до размер от 150 000 лева – по отношение на ищеца ХР. Л. ХР. и за още 10 000 лева до размер на 20 000 лева – по отношение на ищцата Л. ХР.

М., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2018 г., евентуално – от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на главниците. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт К. А., е подала отговор.

В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Посочено е, че правилно е бил определен размера на обезщетението за 2 претърпени неимуществени вреди от ищеца ХР. Л. ХР., както и че претенцията на ищцата Л. ХР. М. е неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да остави без уважение жалбата, като потвърди решението в частта относно размера на присъденото на ХР. Л. ХР. застрахователно обезщетение, както и да отмени решението в обжалваната част, с която на Л. ХР. М. е присъдено застрахователно обезщетение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Срещу решението, в осъдителната му част, в която ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е бил осъден да заплати на ищцата Л. ХР. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, е подадена въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт К. А..

Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда се довод, че ищцата не е материално-правно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си Л. Х. Л., тъй като от доказателствата по делото не се установява наличието на трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия. Излагат се съображения в подкрепа на довода. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни са подали отговор чрез пълномощника адвокат К.. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени доводи в тази насока и е приложена съдебна практика. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 13296/ 19.11.2019 г., от двама ищци: ХР. Л. ХР., ЕГН ********** и Л. ХР. М., ЕГН **********, и двамата от гр. Долни Дъбник, община Левски, област 3

Плевен, чрез пълномощника адвокат К., срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба се посочва, че в резултат на ПТП от 04.09.2018 г., настъпило по вина на П. А. Р. - водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ЕН 63****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, който е управлявал автомобила с несъобразена за пътните условия скорост, е била причинена смъртта на Л. Х. Л., на 42 години – син на ищеца и брат на ищцата. По случая е било образувано досъдебно производство, което е било прекратено с Постановление на прокуратурата от 16.05.2019 г., поради смъртта на виновното лице – водача на лекия автомобил. Ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетение през ответното застрахователно дружество, но им е било отказано заплащане на такова. В исковата молба се твърди, че между пострадалия и двамата ищци са съществували близки отношения, характеризиращи се с обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Пострадалият е бил в добро здравословно състояние, жизнен за възрастта си. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на пострадалия е особено трагично обстоятелство, което завинаги променило живота на ищците. Болките и страданията от тази загуба представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени – спрямо ищеца ХР.

Л. ХР. справедливият размер на обезщетението е сумата 100 000 лева – частичен иск от 200 000 лева, а спрямо ищцата Л. ХР. М. – сумата 25 500 лева – частичен иск от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 254/ 2019 г. по описа на съда.

С писмена молба, вх. № 7283/ 10.07.2020 г., пълномощникът на ищците адвокат К. е заявила, че подържа исковата молба. С друга писмена молба, вх. № 260132/ 07.01.2021 г., адвокат К. е направила изменение размера на исковите претенции: по отношение на ищеца ХР. Л. ХР. – от 100 000 лева на 180 000 лева, а по отношение на ищцата Л. ХР. М. – от 25 500 лева на 30 000 лева, което е било допуснато от съда. В представената писмена защита адвокат К. е поискала от съда да уважи исковете, като е изложила доводи за 4 тяхната основателност.

С отговора на исковата молба ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт А., е оспорил основателността на исковете, като по отношение на ищцата Л. ХР. М. е възразил, че не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат си Л. Х. Л.. Възразил е също така за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал на предната дясна седалка на автомобила без поставен предпазен колан, както и е приел да пътува в автомобил, управляван от водач употребил алкохол. Признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат М., е поискал от съда да отхвърли исковете. В представената писмена защита са изложени доводи за тяхната неоснователност.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищците са представили заверени преписи от писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна и допуснати от съда.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 с дата 06.09.2018 г. е, че като обстоятелства и причини за ПТП е посочено несъобразената скорост, с която е управляван лекият автомобил от водача на десен завой, вследствие на което автомобилът излиза вляво от пътя и се удря челно в крайпътно дърво, при което водачът и пътникът, които са от с. М. и живеят в съседство на ул. „Хан Аспарух“, загиват на място. Посочено е, че автомобилът има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество за периода от 20.08.2018 г. до 20.08.2019 г.

Видно от Постановление с дата 16.05.2019 г. е, че прокуратурата е прекратила образуваното досъдебно производство с оглед настъпилата смърт на деликвента Пламен Равелов.

От представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки на Л.

ХР. М. се установява, че ищецът ХР. Л. ХР. й е баща, а пострадалият Л. Х. Л.

– неин еднокръвен брат, т.е. те имат един баща, но различни майки.

5

От представената справка от извършена проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционен фонд се установява, че относно процесния автомобил, с ДКН ЕН 63**** е сключена валидна застраховка с полица № BG/ 22/ 118002474136 за периода от 20.08.2018 г. до 20.08.2019 г.

Видно от приложеното на л. 50 от делото писмо на ответното застрахователно дружество е, че на 01.02.2019 г. ищците, чрез адвокат К., са подали писмена застрахователна претенция до застрахователя, на която са получили отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

По искане на ответното застрахователно дружество първостепенният съд е допуснал извършването на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/. В заключението си вещите лица инж. В. Т.

И. и д-р С. Д. К. са отговорили на поставените от страните въпроси. В о.с.з. на 11.01.2021 г. вещите лица са заявили, че подържат заключението, като са отговорили на въпросите на процесуалният представител на ответника – адвокат М.. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По искане на ищците съдът е допуснал до разпит двама свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да се установи наличието едновременно, както на сложния фактически състав на деликтната отговорност, така и на валидно застрахователно правоотношение и предявена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

Ответното застрахователно дружество е признало наличието на валидно застрахователно правоотношение и предявена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, а необжалвайки присъденото на ищеца ХР. Л. ХР. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева – и наличието на деликтна отговорност. Последното обстоятелство се установява от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 с дата 06.09.2018 г., в който като причини за ПТП и смъртта на водача на лекия автомобил, и пътника в него, са посочени 6 несъобразената с пътните условия скорост, с която е управлявал водача, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на пътника Л. Х.