Решение № 71 от 04.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Горна Оряховица, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря ИвЕ.на Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20264120200146 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от управителя П. Г. Й. останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 04-2500156 от 09.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. ВЕ.ко Търново, с което, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро /левова равностойност 2000 лева/ за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ. Поддържа, че НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание чрез адв. Е. Д. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Оспорва констатациите в НП. Счита, че същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като нарушението не е доказано. Моли съда да отмени НП. Претендира присъждане на разноски.

Подробни съображения адв. Д. излага в писмени бележки.

ВЪЗЗИВАЕМАТА

СТРАНА

ДИРЕКТОР

НА

ДИРЕКЦИЯ

„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. ВЕ.КО ТЪРНОВО се представлява от старши юрисконсулт С. С., която оспорва жалбата. Поддържа, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на 1 процесуалните правила. Административнонаказателното обвинение се доказва по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли съда да потвърди изцяло НП. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ТЕРИТОРИАЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2025 г. контролни органи от Дирекция „Инспекция по труда” гр. ВЕ.ко Търново в състав инспектор Н. М. Н. и гл. инспектор Х. К. П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от работодателя „А.“ ЕООД. Проверката била извършена по работни места в обект на контрол: животновъдна ферма, намираща се в гр. ********, по повод постъпил сигнал за инцидент - пожар в обекта на контрол , при който пострадало лицето П. Х. Х., с ЕГН ********** – починал по-късно вследствие изгарянията в болнично заведение в гр. Русе. Н. и П. констатирали, че пострадалото лице П. Х.е полагал труд на 29.08.2025 г., предоставяйки работната си сила в обекта за работодателя „А“ ЕООД. В писмените сведения от 01.09.2025 г. /л. 20/ управителят на работодателя П Г. Й. отразил, че пострадалият П. Х. Х. е дошъл при него във фермата бос, гладен и в не добро състояние. Управителят го е познавал задочно и е бил запознат с историята на неговия живот, че няма роднини и няма къде да живее, затова го е приютил във фермата. Посочено е, че през времето, прекарано във фермата е започнал да извършва задължения по отглеждането на животните и понеже е живеел в тази ферма, бил е и като пазач. До настъпването на инцидента му е било възложено да се грижи за реда в нея. Посочено е, че не е сключен трудов договор заради липсата на лични документи на пострадалия. С оглед на тези сведения контролните органи установили наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране от П. Х. на работна сила за извършване на еднородна дейност - отглеждане на животни и охрана на установеното работно място - Ферма за отглеждане на едър рогат добитък - гр. *********, както и отношения на контрол от страна на дружеството no отношение на извършваната работа - дадени указания относно грижи за реда във фермата.

Поради това контролните органи приЕ., че в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ на 29.08.2025 г. П. Х. Х., с ЕГН ********** е предоставял работната си cила за работодатепя „A.“ EOOД, като отношенията между тях не са били уредени като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Поради това нa основание на чл. 405 a, a л. 1 от KT, съществуването на трудово правоотношение със страни пo него П. Х. Х., с ЕГН **********, длъжност „общ работник“ и „А.“ ЕООД, с ЕИК *********** /работодател no смисъла на §1 , т. 1 от ДP на KT / с начална дата на възникване 29.08. 2025 г., било обявено с постановление от 01.09.2025 г. /л. 27/. Със същото било 2 направено предписание за сключване на трудов договор от същата дата.

На управителя след приключване на проверката била връчена призовка за представяне на документи.

От РП – ВЕ.ко Търново били изискани материали от образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК, които са предоставени на контролните органи.

Въз основа на представените от работодателя документи била извършена проверка по документи от контролните органи, отразена в Протокол за извършена проверка № ПР2534876 от 28.10.2025 г. /л. 59-60/.

Констатирано било и друго нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ от „А.“ ЕООД, за което е постигнато споразумение по чл. 415Г от КТ /л. 61-62/, одобрено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ /л. 63/.

На 28.10.2025 г. инспектор Н. Н. съставил против „ А.“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ АУАН № 04-2500156 /л. 8-9/, с който констатирал извършено от работодателя нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ, изразяващо се в това, че на 29.08.2025 г. П. Х. Х., с ЕГН ********** е предоставял работната си cила за работодатепя „A.“ EOOД, като отношенията между тях не са били уредени като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството П. Г. Й. и е предявен същия ден за запознаване със съдържанието и подписване. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

След като разгледала преписката, образувана по акта, на 09.12.2025 г. Р.

С. С. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. ВЕ.ко Търново издала обжалваното Наказателно постановление № 04-2500156, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ от КТ наложила на „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *************, представлявано от управителя П. Г. Й., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал.

2, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Постановлението е връчено на управителя Й. на 11.12.2025 г.

На 24.12.2025 г. дружеството изпратило чрез Спиди /л. 5/ жалбата срещу наказателното постановление.

От показанията на свидетЕ.те П. Г. Й., Н. Х. П., Е. Х. Т., М. М. А., И. Д.

Г., Н. М. Д., С. Д. Г., А. Н. В., П. Р. С., Д. Ф. Ш., Н. К. К., А. П. А., отразени в протоколи за разпит по ДП № ЗМ-472/2025 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, приобщени към АНП и приети като доказателства по делото, се установява, че на 29.08.2025 година в обекта на жалбоподателя е избухнал 3 пожар и в този момент пострадалият П. Х. се е намирал в този обект, като се е появил там значително по-рано, като не се сочи в кой именно момент се е появил. П. Х. е оставил трима наследници.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетЕ.те С. Д. Г., Д. Ф. Ш. и Л. М. П.. В показанията си Г. сочи, че познавала пострадалия като М. и едва след пожара разбрала, че се казва П. Х.. Г. и Ш. сочат, че П. бил доведен от бащата на П. Й. и му помагал в градината. Въртял се из фермата. П. имал здравословни проблеми и странни прояви – криел храна на различни места, криел се и спял на сеновала, изчезвал без да се обади. Не бил добре психически и с него не можело да се проведе нормален разговор. П. сочи, че пострадалият П. Х. е живял в бащината му къща, като бил доведен от баща му.

Знаел, че се казва М. и имал психични проблеми. Не можело да му се възлагат задачи и да се разчита на него, защото е психически нестабилен. Помагал за домашната работа.

В обясненията, дадени в хода на съдебното следствие, управителят П. Г.

Й. сочи, че П., когото познавал като М., помагал на баща му в градината.

Живеел във фермата. Не е работил за него. Баща му се грижел за П.. След като баща му починал, тъстът му се грижел за него. П. изчезвал за няколко дни, после се връщал. П. не е годен за работа. Обясненията писал под диктовка на Н. Н., който му казал, че носят протокол, с който протокол този човек трябва да го назначат на работа. Това се правело с цел, за да може държавата да отпусне пари П. да се лекува, тъй като нямал осигуровки и ще го оставят да умре. Това била и причината да напише, че е работил при него. На П. не може да му се възлага задача, той правел каквото си науми.

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетЕ. и приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти по делото се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред компетентен съд от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът не констатира нарушения на процесуалните правила относно установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди 4 изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Описанието на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател е ясно и пълно, посочващо всички елементи от обективна страна на това конкретно нарушение. Не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и то не е било лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени от административнонаказващия орган факти и дружеството не само е могло, но е и реализирало правото си на защита в пълен обем, инициирайки настоящото производство.

В конкретния случай административнонаказателното обвинение е за това, че жалбоподателят нарушава задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Тази разпоредба гласи следното: „Трудовият договор се сключва в писмена форма“.

Посочената норма следва да се разглежда във връзка с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която предвижда следното: Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“.

В този контекст на установяване от страна на административнонаказващия орган подлежи налично трудово правоотношение, за възникването на което не е сключен трудов договор в изискуемата се от закона писмена форма.

Съдът намира, че необосновано въз основа на събраните в административнонаказателното производство доказателства АНО е приел, че правоотношенията между лицето П. Х. Х., с ЕГН ********** и жалбоподателя „А.“ ЕООД, с ЕИК ********* по правната си природа са били трудови.

В административнонаказателното производство и в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че между П. Х. Х. и „А.“ ЕООД към 29.08.2025 г. е възникнало именно трудово правоотношение, пораждащо задължение за сключване на писмен трудов договор по чл. 62, ал. 1 от КТ.