Определение № 8559 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8559 гр. Варна, 23.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван С. като разгледа докладваното от Иван С. Гражданско дело № 20263110100693 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № 41892/27.05.2026 г. от ответника „************* чрез юрисконсулт Татяна Величкова, с искане постановеното по делото Определение № 6645 от 07.05.2026 г. да бъде допълнено в частта за разноските съразмерно с прекратената част от производството на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Молителят застъпва становището, че съдът е прекратил производството по делото, но е пропуснал да се произнесе по искането му за присъждане на разноски и същевременно същото не е отхвърлено изрично. Сочи, че съдът е приел изменение на предявения иск, като същият да се счита предявен за сумата от 1 103,87 лв. вместо първоначално предявения размер от 1 200 лв., както и е прекратил производството за разликата над 1 103,87 лв. до пълния предявен размер. Претендира разноски в размер на 150 евро на основание чл.

78, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е депозирала отговор, в който моли молбата да бъде оставена без уважение. Сочи , че когато частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, отговорността за разноски се разпределя само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, т.е само върху уважената част, а не и спрямо неуважената такава.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Депозираната молба е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК , от легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба от К. Н. С., гр. Варна, с която срещу „************* гр. София, е предявен осъдителен иск за връщане на платени без основание суми, с които ответникът неоснователно се е обогатил, във връзка със сключен между страните нищожен договор за 1 потребителски кредит, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.

С Определение № 6 6 4 5 о т 07.05.2026 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 693/2026 г. по описа на Варненски районен съд В ЧАСТТА му относно предявения осъдителен иск за заплащане на сумата от 96,13 лв., представляваща разликата над 1 103,87 лв. до първоначално предявения размер от 1 200 лв., поради частично оттегляне на претенцията.

Приел е за разглеждане предявения осъдителен иск за сумата от 1 103,87 лв. представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание поради недействителност на Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.д №1085/2022 г., I т.о. на ВКС, е прието, че Съдът на Европейския съюз е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В т. 95 от решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност.

Правният спор касае осъдителен иск за неоснователно обогатяване, предявен от потребител във връзка с твърдения за неравноправни клаузи, поради което съдът счита, че посочената практика на ВКС, както и Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, са относими и следва да бъдат приложени по настоящото производство.

Поради изложените мотиви, съдът счита, че натоварването на ищеца с разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно с прекратената част от производството, би противоречало на горецитираната задължителна за съдилищата практика.

Водим от гореизложеното, съдът намира молбата за изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 41892/27.05.2026 г. от ответника „************* чрез юрисконсулт Татяна Величкова, с искане за допълване на Определение № 6645 от 07.05.2026 г., постановено по делото, в 2 частта за разноските, съразмерно с прекратената част от производството на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3