Решение № 565 от 29.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503068 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от В. Н. Т. – Р. и С. И. Р., чрез процесуалния им представител адв.В. Р. против Решение

№504/04.09.2025г. постановено по гр.д.№2866/2024г. по описа на АРС, четвърти гр.с., с което се отхвърля предявеният иск от В. Н. Т. Р. ЕГН ********** и С. И. Р. ЕГН **********, и двамата от ********* да бъде осъден А. Д. Т. ЕГН **********, от ************** да опразни заетата за послужване южна стая на паянтова стопанска постройка със ЗП от 28 кв м, разположена в северната част на ПИ 549 с площ 2030 кв м в кв 45 по КП на ********, за който е отреден УПИ VІ-549 кв 45 по КРП на ********, при граници: улица, УПИ VІІ-550 , УПИ ХІ-557 , УРИ ХІІ-558 УПИ ХІІІ-558, УПИ V-548 и да предаде владението на ищците - заемодатели. С постановеният съдебен акт в полза на А. Д. Т. ЕГН **********, са присъдени разноски по производството пред първата инстанция в размер на 2000/две хиляди/лв.

Решението на първата инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания 1 доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата.

Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи изцяло предявения иск като основателен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, като пред въззивната инстанция се претендира само държавна такса в размер на 40лв. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна А. Д. Т. ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.Н. П. оспорва жалбата като изцяло неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива в размер на 1000 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.248 чл 249 ЗЗД. Ищците В. Н. Т. и С. И. Р., молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден А. Д. Т., да опразни заетата за послужване южна стая на паянтова стопанска постройка със ЗП от 28кв.м, разположена в северната част на ПИ 549 с площ 2 030 кв.м. в кв 45 по КП на **********, за който е отреден УПИ VІ-549 кв 45 по КРП на ************, и да предаде владението на заемодателите – ищци в производството.

Ищците са съпрузи, сключили брак на ***********г , като ищцата на 25.08.2023г е закупила ½ ид ч от ПИ 549 с площ 2 030 кв.м. в кв. 45 по КРП на *******, за който е отреден УПИ VІ-549 в кв 45 по КРП на ***********, ведно с построените в имота сгради двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 120 кв м, масивна стопанска постройка с предназначение цех за алкохол с площ от 227 кв м , масивна стопанска постройка с предназначение пункт за изваряване и офис със ЗП от 117 кв м, ведно с всички подобрения и приращения в имота, включително и процесната паянтова стопанска постройка със ЗП от 28 кв м, паянтова стопанска постройка със ЗП от 14 кв 2 м , навес със ЗП от 7 кв м и навес със ЗП от 35 кв.м.

Ответникът е съсобственик на недвижимия имот и чичо на ищцата.

Процесната постройка, отразена като паянтова стопанска, в действителност е масивна стоманобетонна такава с застроена площ от 28 кв.м. , състояща се от две стаи и малък коридор. Ищците твърдят, че през различни периоди от 2023г до средата на юни 2024г, на ответника е заемана от ищците за послужване южната стая, без да е уговарян краен срок за заемането. В средата на юни 2024г ищците установили, че всичките им вещи от южната стая на постройката, са струпани от ответника в северната стая. Не след дълго, констатирали, че входната врата на стопанската постройка е заключена от ответника, който отказал да им даде ключ. Навеждат твърдения, че ответникът няма никакви права върху тази постройка и никога преди да му е дадена в заем за послужване южната стая, не е ползвал постройката.. Заявяват, че прекратяват договора за заем за послужване, тъй като имат нужда от постройката.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ 549 с площ от 2030 кв.м. в ************ в кв 45 по КРП на *********, за който е отреден УПИ VІ-549 кв 45, както и на ½ ид.ч. от всички обслужващи постройки допълнително застроени в двора към двете жилищни сгради. В имота се намират две жилищни сгради – северозападна и североизточна, от които североизточната е собственост на Н. Т., а северозападната е изключителна собственост на ответника.

Твърди се, че към настоящия момент между страните е налице спор за собственост по отношение на процесната сграда от 28 кв м, находяща се в северозападната половина от двора, като в исковото производство се оспорват като нищожни двата нотариални акта - за придобиване правото на собственост на имота по обстоятелствена проверка и за закупуване на имота от ищцата на 25,08,2023г.. Ответника твърди, че процесната сграда се ползва наполовина от семейството на ответника и ищците, като северната стая се ползва от семейството на ищците и майката на първата ищца, а южната стая – от семейството на ответника, като всеки си има ключ за своята стая. Оспорва да е сключвал каквито и да било договори – устни или писмени с ищците или поотделно с всеки един от тях, оспорва твърденията за сключен договор за послужване по отношение на южната стая от процесната постройка, твърди че 3 я ползва на собствено основание като собственик и това е било така от построяването й.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, че че през 2023г, ищците са предоставили на ответника за послужване помещението от процесната сграда.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база на събраните пред първата инстанция доказателства. Фактическата обстановка е подробно и прецизно изложена от първоинстанционния съд, поради което касаещо същата, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Наведените в жалбата оплаквания съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът е неформален, безвъзмезден, реален, едностранен, за валидността, на който е необходимо страните да постигнат съгласие относно безвъзмездното предоставяне от заемодателят на заемателя на определена вещ, което може да бъде постигнато и с конклудентни действия за временното й ползване, при задължение на последния да я върне. Договорът е сключен щом се постигне съгласие между страните, последвано от предаване на заетата вещ предвид реалния характер 4 на договора, а предвид неформалния му характер – липсва изискване за особена форма. С предаване на заетата вещ се пораждат последиците на договора за заем за послужване.

Следователно, ищците които претендират връщане на процесния имот на основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, носят доказателствената тежест да установят, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване, че е било фактически осъществено уговореното предоставяне за безвъзмездно ползване на вещта, както и изтичане на уговорения срок или завършване на ползването, респективно, че е поискала връщането на вещта в случай, че времето или целта на ползването не са били определени с договора. В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на присъдено нещо като елемент на претенцията, имаща изцяло облигационно правен характер.

В конкретния случай, ответникът е съсобственик на идеална част от парцела и в отделно исково производство е предявил собственически претенции по отношение на идеална част от процесната сграда предмет на настоящия иск, с твърдения, че я ползва като съсобственик от построяването й.

Във връзка с наведените от ищците твърдения, че ответникът е ползвал едната стая в процесната постройка, която е собственост на ищците, тъй като именно те са го допуснали в тази стая, следва да бъде отбелязано, че съгласно трайната практика на ВКС - може да се основава на заем за послужване по чл. 243 ЗЗД, но може и да представлява търпими действия /в която хипотеза упражняването на фактическа власт в чужд имот не почива на конкретно правно основание/. Една от съществените характеристики на договора за заем за послужване, съгласно нормата на чл. 243 ЗЗД, е временното ползване на вещта – за определен срок или до приключване на необходимостта, за която е предоставено ползването /арг. чл. 249, ал. 1 ЗЗД/. В разглеждания случай, от събраните по делото доказатества, разгледани в тяхната съвкупност, не би могъл да се направи обоснован извод, че е било постигнато съгласие между ищците и ответника за предоставяне на имота за временно ползване, като ответникът е поел задължението да го върне /съществени елементи на договора за заем за послужване/.

5

В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. дело № 3549/2019 г., I г. о., ГК и Решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. дело № 493/2012 г., I г. о., ГК, е изведена разликата между държане на имот, въз основа на правно основание / в случая договор за заем за послужване/ и търпими действия. Общото между тях е в обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ, а разликата е в субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт. При търпимите действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва, няма никакво право. Търпими са всички онези действия, които представляват, според обстоятелствата, незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот и за които може да се допусне, че последният би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с негово съгласие. В конкретния случай, ответникът е съсобственик на парцела и чичо на ищцата, поради което и с оглед събраните доказатества по делото, настоящият съдебен състав приема, че дори ответникът да е бил допуснат от ищците до процесната стая в сграда от 28 кв м, находяща се в северозападната половина от двора, то се касае не до облигационни отношения основани на договор за заем за послужване, а до търпими действия, основани на добри роднински взаимоотношения.