Решение № 351 от 22.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. гр. Хасково, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100969 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против Б. М. П., с която при условията на обективно кумулативно съединяване е предявен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 ГПК, вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 8704,74 евро (равностойни н а 17025 лв.), от която 8691,96 евро (равностойни на 17000 лв.), представляваща платено от застрахователя застрахователно обезщетение и 12,78 евро (равностойни на 25 лв.), представляваща ликвидационни разноски по щета № 2601-1000-63-19-7909, ведно със законната лихва от 22.01.2025г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. №105/29.01.2025.

Ищецът твърди на 11.12.2017г., около 06:40 часа, в гр. Хасково, на кръстовището на ул. „Дунав“ и бул. „Васил Левски“, ответникът като водач на лек автомобил марка „*****“, модел „******“, с рег. № ***** да е реализирал ПТП, като при извършване на маневра завой наляво да е ударил преминаващата по пешеходната пътека М.Н.Д., след което да е напуснал мястото на ПТП; при процесното ПТП да е причинена средна телесна повреда на пешеходеца М.Н.Д., която да се изразява в счупване на дясната ключица, довела до трайно затрудняване на движението в дясната ръка, както и контузия на гърдите; към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „*****“, модел „******“, с рег. № *** да е застрахована по 1 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ищцовото застрахователно дружество по полица № BG/22/117002005177, със срок на валидност от 19.07.2017 г до 18.07.2018 г. Твърди към 25.01.2018г. регистрационния номер на автомобила да е сменен с рег. № *******. Твърди вината на ответника за настъпване на процесното ПТП да е установена по образувано н.о.х.д. № 1655/2018г. по описа на РС – Хасково, приключило с одобрено на 20.11.2019г. споразумение, което съгласно чл.300 ГПК, приравнено по правни последици на присъда, да е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Твърди пострадалото лице М.Н.Д. да е предявила застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, по което да е образувана ликвидационна преписка по щета № 26011000-63-19-7909, а на 13.02.2020г. между ищцовото дружество и пострадалото лице да е сключено Споразумение № 132/11.02.2020г. за заплащане на сумата от 17000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради счупване на дясната ключица, контузия на гърдите, както и от оздравителния период, настъпили в причинна връзка с осъществилото се ПТП; сумата от 17 000 лв. да е изплатена на пострадалото лице М.Н.Д. с платежно нареждане от дата 23.04.2020г. Счита с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗК „Лев Инс“ АД да е придобило право на регрес срещу виновния водач – Б. М. П. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 17000 лева, както и 25,00 лева ликвидационни разноски по щета № 2601-1000-63-19-7909. Твърди по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за размера на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 2601-1000-63-19-7909 да му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№164/2025г., съдът да му е указал да подаде иск за установяване на вземането си и поради това да е подал исковата молба, по която да е образувано настоящото производство. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът оспорва изцяло иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, да е сключил споразумението по н.о.х.д. № 1655/2018г. по описа на РС – Хасково, поради продължителността на разследването и лишаването му от управление през този период. Оспорва да има изключителна вина за настъпилото ПТП. Твърди да е налице съпричиняване и виновно поведение от страна на пострадалата, което да се установява от материалите 2 по досъдебното производство. Твърди да не е напуснал местопроизшествието, а да е спрял автомобила и да е попитал жената има ли наранявания, а тя да е отрекла. Твърди тогава доброволно да е предоставил на пострадалата телефонния си номер за връзка. Оспорва констатациите относно здравословното състояние на пострадалата и твърди сочените увреждания да не са в причинна връзка с действията му.

По делото са събрани писмени доказателства, депозирани от ищеца, изслушано е заключение на вещи лица по съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), приложено е н.о.х.д. № 20189564021655 по описа на РС-Хасково и заповедното производството по гр.д. № 20255640100164 по описа на РСХасково.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. №20255640100164 по описа на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. рег. №1377/24.01.2025г. съдът е издал заповед за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. №105/29.01.2025г. в полза на ЗК „Лев Инс“ АД против Б. М. П. за сумата в общ размер на 17025 лв. за застрахователно обезщетение и разноски на осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за вреди, нанесени вследствие на ПТП, настъпил на 11.12.2017г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва от 22.01.2025г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 314 лв. – държавна такса и 50 лв.

– юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по образец срещу издадената заповед за изпълнение. В законоустановения срок, след дадени указания на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск, ищецът е предявил иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Следователно, ищецът е надлежно легитимиран и има правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Исковата претенция е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

За да се уважи предявеният иск, ищецът следва да докаже наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество по отношение на управляваното от ответника МПС към датата на процесното ПТП; настъпването на процесното ПТП на посочената в исковата молба дата и по описания от ищеца механизъм; причинените вреди - по вид и размер съгласно наведените твърдения; че ответникът виновно е причинил процесното ПТП като е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата и след ПТП е напуснал мястото на настъпването му преди идването 3 на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон; причинната връзка между събитието и вредите; наличието на отправена застрахователна претенция от пострадалото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и платено от застрахователя на пострадалото лице застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в твърдения от ищеца размер, както и размерът на разноските за определяне на обезщетението.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложената „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Застрахователна полица № BG/22/117002005177/18-07-2017г. (л. 11 по делото), че отговорността на собственика, респ. - водача на автомобил с рама ***, марка „*****“, модел ******, е застрахована при ищеца за срок 19.07.2017г. – 18.07.2018г. В застрахователната полица е посочено, че застрахованият автомобил е с рег.

№******, но по делото не е спорно, че впоследствие регистрационният номер на застрахованият автомобил е променен на № *******, който е посочен в изготвения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №117 от 11.12.2017г., водачът на който ищецът твърди да е причинил процесното ПТП.

Освен това, в Констативен протокол за ПТП е посочена застрахователната полица (л. 7-8 по делото). При тези данни, както и предвид разпечатка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от сайта на Гаранционния фонд, решаващият състав приема за доказана валидността на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил с марка „*****“, модел „******“, описан в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №117 от 11.12.2017г.

По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 117 от 11.12.2017г., от който се установява, че на 11.12.2017 г., около 06:35ч. в гр. Хасково, на кръстовището на ул. „Дунав“ и бул. „Васил Левски“, ответникът като водач на лек автомобил марка „*****“, модел „******“, с рег.

№ ***** е реализирал ПТП, като при извършване на маневра завой наляво на пешеходна пътека е ударил преминаващата по пешеходната пътека М.Н.Д., след което да е напуснал мястото на ПТП. Посочено е, че пострадалата е с фрактура на дясна ключица без опасност за живота (л. 7-8 по делото).

От приложеното н.о.х.д. № 1655/2018г. по описа на РС – Хасково се установява, че за твърдяното ПТП, е повдигнато обвинение срещу Б. М. П. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, по което е образувано н.о.х.д. № 1655/2018г. по описа на РС – Хасково. Същото е приключило със споразумение за решаване на делото в съдебното производство по реда на чл. 384, вр. чл. 381-383 НПК от 31.10.2019г., с което Б. М. П. е признат за виновен за това, че на 11.12.2017г., в 4 гр. Хасково, на кръстовището на ул. „Дунав“ и бул. „Васил Левски“, Б. М. П. като водач на лек автомобил марка „*****“, модел „******“, с рег. № ***** не е бил предпазлив към пешеходеца М.Н.Д., нарушавайки разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и не е спрял при възникнала опасност за движението, нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Н.Д., изразяваща се в счупване на дясна ключица, довела до трайно затрудняване на движението на дясна ръка, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б.

„а“, предл. първо, вр. чл.343, ал. 1, б. „а“, предл. първо, вр. чл. 343,ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. За извършеното престъпление на подсъдимия му е наложено наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Съгласно нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази норма намира приложение и по отношение на одобреното от съда споразумение за решаване на делото, тъй като то има последиците на влязла в сила присъда на основание чл. 383, ал. 1 НПК.

Доколкото процесното престъпление е резултатно, то съдът, разглеждащ гражданско-правните последици от престъплението е обвързан и от установените в наказателното производство конкретни увреждания, станали основание за квалификацията на деянието като средна телесна повреда, поради което в рамките на настоящето дело този въпрос не може да бъде преразглеждан.

Като съобрази обвързващата сила на представеното споразумение, съдът приема за установено по делото, че ответникът Б. М. П. с противоправното си и виновно извършено деяние е причинил на пострадалата М.Н.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица, довела до трайно затрудняване на движението на дясна ръка.

От приложения лист за преглед на пациент, амбулаторни листове, медиконодиагностична лаборатория за рентгенова диагностика (л. 16-21) и заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че е проведено лечение на пострадалия с мека имобилизация 30 дни, придружено с препарати за локално третиране и обезболяващи. Установено е, че счупването на дясната ключица е причинило затруднение в движението на дясната ръка за срок по-голям от 30 дни. Според вещото лице продължителността на оздравителния процес до възстановяване движенията на ръката не превишава 2-3 месеца. От писмените доказателство за проведено изследване от 5