Определение № 4251 от 02.10.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1113/2024
- Вид
- Определение № 4251
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4251 гр. Варна, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501113 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. С., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН ********** и П. И. С., ЕГН **********, срещу Решение №2568/12.07.2023г. по гр. дело №7562/2022г. на ВРС, 50-ти състав, в частта с която:
- са осъдени М. И. С., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН ********** и П.
И. С., ЕГН **********, при условията на пасивна солидарност да заплатят на И. Н. И., ЕГН ********** и на Е. Н. К., ЕГН **********, сумата от по 2 580лв. в полза на всеки от ищците,съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – нанесени повреди в притежавания от последните недвижим имот, представляващ апартамент №13А, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „***“ бл. 5, вх. Б, ет.2, съобразно дела им в собствеността, настъпили вследствие на наводняване на 21.12.2021г. от собствения на Община Варна недвижим имот, представляващ апартамент №15, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „***“ бл. 5, вх. Б, ет.3, предоставен за ползване на наемателите М. И. С., С. И. С. и П. И. С., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -13.06.2022г. до окончателно изплащане на, на осн. „чл.50 от ЗЗД“.
Видно от втората страница от подадения от И. И. и Е. К. отговор на въззивната жалба, както и от уточняващата им молба от 26.01.2024г., предмет на разглеждане е и насрещна въззивна жалба на И. Н. И., ЕГН********** и на Е. Н. К., ЕГН **********, срещу Решение №2568/12.07.2023г. по гр. дело №7562/2022г. на ВРС, 50-ти състав, в частите с които:
- са отхвърлени предявените искове от И. Н. И., ЕГН **********, и Е.
Н. К., ЕГН **********, за осъждане на Община Варна, с адрес гр. Варна, ул.
1
„Осми приморски полк“ №43, да заплати на всеки от ищците частта от по 2 580лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди нанесени повреди в притежавания от същите недвижим имот, представляващ апартамент №13А, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „***“ бл. 5, вх. Б, ет.3, съобразно дела им в собствеността, настъпили вследствие на наводняване на 21.12.2021г., поради бездействие на ответника като собственик на апартамент №15, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к.
„***“ бл. 5, вх. Б, ет.3, да поддържа в изправност ВиК инсталацията в апартамента, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 13.06.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД;
- са отхвърлени евентуалните искове на И. Н. И., ЕГН **********, и Е.
Н. К., ЕГН **********, за осъждане на Община Варна, с адрес гр. Варна, ул.
„Осми приморски полк“ №43, да заплати на всеки от ищците частта от по 2 850лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди нанесени повреди в притежавания от същите недвижим имот, представляващ апартамент №13А, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „***“ бл. 5, вх. Б, ет.3, съобразно дела им в собствеността, настъпили вследствие на наводняване на 21.12.2021г. от собствения на общината недвижим имот, представляващапартамент №15, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „***“ бл. 5, вх. Б, ет.3, да поддържа в изправност ВиК инсталацията в апартамента, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 13.06.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. „чл.50 от ЗЗД“.
Подадена е също и частна жалба на на М. И. С., ЕГН **********, С. И.
С., ЕГН ********** и П. И. С., ЕГН **********, срещу Определение №10963/13.09.2023г. по гр. д. №7562/2022г. на ВРС, 50-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на същите лица от 26.07.2023г., уточнена с молба от 02.08.2023г.,за изменение на Решение №2568/12.07.2023г. по същото дело на ВРС в частта за разноските.
Във въззивната жалба на М. С., С. С. и П. С. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Фактическите и правните изводи на ВРС не съответстват на събраните доказателства. Необосновано не са кредитирани възраженията на ответниците за липса на течове в наетото от тях общинско жилище в периода 21-22.12.2021г. Наводнението в апартамента на ищците (ап.13А) не е било резултат от виновно поведение на наемателите, а вероятно от непрекъснатия теч от компрометираната покривна конструкция на блока, водил до чести наводнения при валежи от сняг или дъжд. Нуждата от неотложен ремонт на покрива на блока е бил констатиран и от служители на Община Варна.
Ответниците са са поддържали ап.15 с изискуемата грижа на добрия стопанин повече от 20 години, като при нужда са правели в него и съответните текущи ремонти. Недоказано е те да са извършили действие или бездействие, в т.ч забравяне на спирателен кран, причинило наводнението на 21.12.2021г. в 2 ап.13, след като в ползваното от тях билище е нямало следи от течове в периода 21-22.12.2021г. Свидетелските показания по делото са били неправилно кредитирани от ВРС, като се сочи как следва да бъдат ценени те според въззивниците. Не са били доказани и претърпяните от ищците вреди (по основание и размер), поради липсата на доказателства ищците да са били собственици на оценените от СОцЕ като увредени вещи в ап.13А. На последно място апартаментът на ищците е бил застрахован, но те не са представили доказателства за получените обезщетения по застраховката.
Поради това се моли за отмяна на решението в обжалваните му части, за отхвърляне на исковете в цялост и за присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни (ищите по делото) депозират отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат твърденията си пред ВРС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както и за обоснованост на определения от ВРС размер на обезщетението за претърпяните вреди. Неправилната интерпретация от страна на въззивниците на приетите писмени, гласни и експертни доказателства не е годни отменително основание. Тезата за причиняване на наводнението в имота на ищците от валежи и компрометирана покривна конструкция противоречи на изясненото по делото количеството валежи на процесната дата (21.12.2021г.) от едва 0.4л/кв.м. Молят за потвърждаване на решението в обжалваните части и за съдебни разноски.
В обективирана в отговора и уточнена с молба от 26.01.2024г. насрещна въззивна жалба на И. И. и Е. К. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно. Не са били обсъдени в цялост и детайли задълженията на Община Варна по контрол и стопанисване на имота (ап.15), което е довело до неправилни изводи. Община Варна е бездействала значително дълъг период от време и не е провела контрол за поддържането на общинското жилище по правилен начин, с което е станала причина за теча в ап.13 и за причинените на ищците щети от него. Налице са предпоставките за отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД, евентуално по чл.50 от ЗЗД, като приетата от ВРС причина за наводнението „забваен кран“ не е изяснена; кранът е бил „повреден“, а със тоянието на ап.15 – лошо, отговорността за което е на собственика на жилището.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата по тази жалба страна (Община Варна) не представя отговор по жалбата.
Отговор по насрещната жалба е подаден само от М. С., С. С. и П. С. (с оглед дадената им от ВРС възможност за това), но тези лица не са страни по насрещната жалба с предмет отхвърлени искове само срещу Община Варна.
След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищците (въззиваеми по първоначалната жалба) внасят следните уточнения по 3 исковата молба: Отговорността на Община Варна по главния иск по чл.49 от ЗЗД следва от качеството й на собственик на ап.15 и постоянната липса на контрол относно спазване от наемателите на задълженията им по договора за поддържане и за текущи ремонти на наетото общинско жилище; така Общната е допуснала дори безстопанственост на собствения й имот и носи отговорност за неизпълнените задължения на наемателите на същия. Евентуално с този иск се претендира да бъде реализирана деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на самите наематели за претърпените от ищците вреди, в резултат на системното им бездействие да поддържат наетия имот в добро състояние и да извършват текущите ремонти в него, в т.ч. и на повредения ВиК кран, причинил наводнението в ап.13А на дата 21.12.2021г.; като вината на ползвателите се презюмира на осн. чл.45, ал.2 от ЗЗД и не е оборена. Евентуално с посочените искове на деликтно основание и ако се приеме, че няма увреждане от бездействие на служители на Общината или от наемателите, или не е налице вина у последните, се моли за ангажиране на отговорността на Община Варна, евентуално наемателите, на обективното основание по чл.50 от ЗЗД, при твърдения за претърпяни вреди от обичайните качества на ВиК инсталацията в ап.15 (потребление и пренос на вода),собствен и под надзора на ответниците.
По така направените уточнения на исковата молба ответникът Община Варна не изразява становище.
По така направените уточнения на исковата молба ответниците М. С., С.
С. и П. С. оспорват всички изложени твърдения и аргументи на ищците, поддържат началния си отговор на исковата молба и своята въззивна жалба, молят за отхвърляне на исковете срещу тях и на уточнените от ищците основания.
По редовността и допустимостта на жалбите : При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
За квалификацията на спорното право, съобразно изложените в исковата молба твърдения и съобразно уточненията на исковата молба, направени пред ВОС, настоящият състав приема, че коректната правна квалификация на евентуалните (спрямо главния по чл.49 ЗЗД) искове срещу ответниците М. С., С. С. и П. С. е тази по чл.45 от ЗЗД. Ето защо и дадената от ВРС квалификация конкретно на тези искове е неправилна, в резултат на което на страните са били дадени неточни или непълни указания за подлежащите на доказване факти. Поради това и на осн. т.2 от ТР №1/2013г. на ОСТГК на ВКС въззивният съд следва да даде на страните указания относно релевантните факти и разпределението доказателствената тежест (чл.146, ал.1 от ГПК) по тези искове.
4
По доказателствата: Предвид извършените от съда действия по т.2 от ТР №1/2013г. на ОСТГК на ВКС и дадените указания на страните по исковете по чл.45 от ЗЗД срещу наемателите, представеният от тях препис на съобщение от 07.02.2023г. от Община Варна следва да бъде допуснат до приемане като доказателство.
Други доказателствени искания няма отправени пред ВОС.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата, а на ищците - и от становището по уточняващата им молба.
ОБЯВЯВА на страните, че съобразно изложените в исковата молба твърдения и съобразно уточненията, направени пред настоящата инстанция, коректната правна квалификация на евентуалните (спрямо главния по чл.49 от ЗЗД) искове срещу ответниците М. С., С. С. и П. С. е тази по чл.45 от ЗЗД.
УКАЗВА на ищците, на осн. чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, че по исковете по чл.45 от ЗЗД срещу М. С., Св. С. и П. С. следва да докажат: деянието на ответниците, изразяващо се в действия или бездействия (относно поддържане и стопанисване на наетото общинско жилище в изправност, в т.ч. инсталациите за ползване и отвеждане на вода, в т.ч. и спирателните кранове); противоправността на поведението на ответниците (с оглед конкретна правна норма (която се сочи да произтича от наемния договор с Общината) или с оглед на общата забрана да не се вреди на другиго); вредите по вид и характер (в т.ч. правата си върху увредените вещи); причинната връзка между поведението на ответниците и установените вреди; размера на претендираното обезщетение по делото.
Разпечатката съдържа 42 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fb9db36-4199-437a-9280-6c7c38975dc6