Решение № 487 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20251100902188 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба на длъжника „ФЪН 21“ ЕООД, с твърдение за наличие на непогасени публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които не могат да бъдат удовлетворени поради настъпила неплатежоспособност на търговеца, евентуално свръхзадълженост. Моли съда да постанови решение, с което да открие за него производство по несъстоятелност и да обяви дружеството в несъстоятелност, като на основание 629 б ТЗ производството бъде спряно, тъй като не разполага с имущество за покриване на първоначалните разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

1

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.

От служебно събраните от съда писмени доказателства се установява, че „ФЪН 21“ ЕООД не притежава в собственост моторни превозни средства и вещни права върху недвижими имоти, както и парични средства по банкови сметки.

Установява се от вписванията в последния баланс на дружеството към 31.12.2024 г., че краткотрайните активи на дружеството са в размер на 48 000 лева /парични средства/, а краткосрочните задълженията на дружеството към тази дата са формирани от 42 000,00 лева задължения за осигурителни вноски и 21 000,00 лева данъчни задължения. Към тази дата дружеството има непокрита загуба в размер на 8 000 лева. Молителят не представя баланс на дружеството към 31.12.2025 г., както и междинен такъв, като в молбата сочи, че не разполага с налични парични средства.

Към 31.12.2024 г. показателят за обща ликвидност на дружеството е под референтната стойност 1 – 0,76. От събраните по делото служебно доказателства и приложените баланси за 2023 г. и 2024 г. може да се направи извода, че публичните задължения на дружеството, в т.ч. и за осигурителни вноски, се увеличават.

При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.

Осъществен е юридическият критерий за трайност на състоянието.

Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

От страна на молителя, чиято е тежестта на доказване не се установява кога е последното доброволно плащане, като видно от предоставената информация от ТД на НАП София за публичните задължения на „ФЪН 21“ ЕООД са започнати принудителни изпълнителни действия по ДОПК, като са наложени обезпечителни мерки с постановления от 08.02.2024 г., 28.11.2025 г. и 21.02.2025 г. – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Финансовото състояние на ответника е влошено в началото на 2024 г., като състоянието се е запазило до края на 31.12.2024 г., когато дружеството минава на загуба във финансовия резултат и с оглед декларираното от молителя той е преустановил дейността си.

Предвид изложеното съдът приема, че за дата на неплатежоспособността следва да се определи най-ранната доказана дата, към която едновременно са били налице непогасени публични задължения в голям размер и влошено състояние – а именно 31.12.2024 г.

2

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

По аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, предвид разпоредбата на чл. 193 ДОПК за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност).

Дружеството декларира, че не разполага с парични средства в каса.

В указания с определение от 27.03.2026 г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.

Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

О БЯ ВЯ ВА неплатежоспособността на „ФЪН 21“ ЕООД, ЕИК 204651893.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2024 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ФЪН 21“ ЕООД, ЕИК 204651893.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ФЪН 21“ ЕООД, ЕИК 204651893.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ФЪН 21“ ЕООД, ЕИК

204651893.

СПИРА производството по т.д. № 2188/2025 г. по описа на СГС, ТО, 26 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632, ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника „ФЪН 21“ ЕООД, ЕИК 204651893 в едномесечен срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.

ОСЪЖДА „ФЪН 21“ ЕООД, ЕИК 204651893 да заплати по сметка на съда сумата от 127,82 евро държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, 3 изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4