Решение № 1687 от 15.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1687 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330102598 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.

Г. М., чрез адв. И. И., против Е. Г. Д. , с която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в общ размер на 2750 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 18.03.2022 г. - 20.02.2023 г. на собствените на ищцата 1/3 ид. части от УПИ *** от кв. ... по плана на с. Г., общ. К., обл. П., и 4/6 ид. части от построените в имота: двуетажна жилищна сграда с площ от ... кв. м., полумасивна жилищна сграда с площ от ... кв. м. и масивна сграда с площ от ... кв. м., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че процесният поземлен имот е бил собственост на К. Г. Д. и С. П. Д., които били дядо и баба на ищцата по майчина линия. Сочи се, че приживе на 10.01.1975 г. същите прехвърлили собствеността върху имота чрез дарения в полза на сина им Г. К. Д., но без правото на собственост върху построените в имота сгради. Последните били включени в наследствената маса, оставена след смъртта К. Д. и С. Д., наследена при равни квоти от майката на ищцата - Л. К. К. и Г. К. Д. По силата на договори за покупко-продажба на наследство, слючени на 1

07.10.2011 г. и 11.11.2011 г., Л. К. продала наследствените права останали от нейните родители на дъщеря си – ищцата Д. М.. Посочва се, че на 03.08.2021 г. починал Г. К. Д., който бил наследен от своята съпруга – ответницата Е. Г.

Д. и сестра си – майката на ищцата Л. К. К.. Последната прехвърлила наследените идеални части от имотите в полза на ищцата със сключен на 27.10.2021 г. договор за покупко-продажба. Поддържа се, че от няколко години владението и ползването на имотите се осъществявало само от ответницата, като ищцата не била допускана да ползва имотите съобразно правата си в съсобствеността. По този повод ищцата отправила покана по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС връчена на пълномощник на ответницата на 10.03.2022 г., като единствено били оспорени квотите в съсобствеността. По изложените съображения се претендира уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Е. Г.

Д., чрез пълномощни - адв. Н. Ш., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява се срещу посочените в исковата молба квоти в съсобствеността. Излагат се доводи, че по силата на посочения в исковата молба нотариален акт от 10.01.1975 г. Г . Д. придобил чрез дарение от родителите си собствеността върху процесния поземлен имот, а чрез продажба – новопостроената едноетажна и еднофамилна сграда с тавански етаж в източната част на имота. Сочи се, че към онзи момент ответницата била в брак с Г. Д., поради което въпросната сграда била придобита в режим н а СИО. След смъртта на Г . Д . негови наследници били ответницата преживяла съпруга и сестра му - ищцата, при което процесното УПИ е останало в наследство при квоти 1/3 ид. част за ищцата и 2/3 за преживялата съпруга, а новопостроената еднофамилна жилищна сграда е останала в съсобственост при квоти 1/6 за ищцата и 5/6 за ответницата, тъй като последната е разполагала с 1/2 от сградата поради прекратяването на СИО и е наследила 2/3 от другата 1/2 ид. част от тази сграда. По отношение на останалите сгради ищцата притежавала 4/6 ид. части, а ответницата 2/6 ид. части. Оспорва се твърдението на ищцата, че ответницата препятствала възможността на ищцата да ползва правата в съсобствеността. По наведените доводи се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от 2 фактическа страна следното:

С нотариален акт № ..., том ... , дело № ...... г. на нотариус при ПРС на 10.01.1975 г. К. Г. Д. и съпругата му С. П. Д. подарили на сина си Г. К. Д. дворно място, представляващо I – първи, имот планоснимачен № *** в кв. ... по плана на с. Г., П. цялото от ... кв. м. по скица, а по нотариален акт – ... кв. м., без старата жилищна сграда, като едновременно с това му продали новопостроената едноетажна и еднофамилна жилищна сграда с тавански етаж в източната част на дворното място. Тук следва да се посочи, че съдът приема за доказано по делото, че посоченият имот е идентичен с процесния УПИ *** от кв. ... по плана на с. Г., общ. К., обл. П., а с оглед даденото описание на продадената сграда, същата отговаря на процесната двуетажна жилищна сграда с площ от ... кв. м.

По силата на договори за покупко-продажба на наследствени права с нотариална заверка на подписите, на 07.10.2011 г. и 11.11.2011 г. Л. К. К. продала на ищцата Д. Г. М. наследството, останало от починалите К. Г. Д. и С.

П. Д.

Видно от представеното удостоверение за наследници Г. К. Д. е починал на 03.08.2021 г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си – ответницата Е. Г. Д. и сестра си Л. К. К.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №..., том ..., рег. № ..., дело № ...г. на нотариус М. С. с рег. № ... на НК и район на действие – Районен съд Пловдив, на 27.10.2021г. Л. К. К. продала на ищцата Д. Г. М. своята 1/6 ид. част, придобита по наследство от Г. К. Д. от процесния поземлен имот ведно с построените в него сгради.

На 10.03.2022 г. на ответницата Е. Д., чрез пълномощник - адв. И. С., е връчена от ЧСИ покана от ищцата, с която й е предоставен седемдневен срок да предаде ключове от входните врати за дворното място и построените в него сгради, а при неизпълнение да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на имотите в размер на 250 лева месечно.

По делото е изискана и представена информация от Хоспис „****“, от която се установява, че ответницата Е. Д. е настанена в хосписа на 11.11.2021 г., където пребивава денонощно без да е преустановявала престоя си.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната на съдебнотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че за периода 18.03.2022 г. - 20.02.2023 г. наемът за процесните имоти е в общ размер на 3

2202 лева, от които 591 лева за УПИ *** от кв. ... по плана на с. Г., общ. К., обл. П., 1469 лева за двуетажна масивна жилищна сграда с площ от ... кв. м., ... лева за полумасивна жилищна сграда с площ от ... кв. м. и 77 лева за масивна сграда с площ от ... кв. м. При излсушването си в съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение, което е прието без оспорване от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, обективни и обосновано.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетеля Й. М. М. се установява, че познава племенницата на ответницата – Р. Б. и нейната майка Д. И. Разказва, че ответницата боледувала от „Ковид“, след което от 2021 г. била настанена в Дом за възрастни хора и постоянно живела там. Споделя, че от 2021 г. ответницата не е посещавала имота в с. Г. и никой не живеел там, като той лично отишъл преди около година и същият бил запустял и без електричество. В показанията си свидетелят К. Г. К., брат на ищцата Д. М., потвърждава обстоятелствата относно боледуването на ответницата и настаняването й в Дом за възрастни хора. Поради отсъствието си ответницата помолила свидетеля да полага грижи за отглежданите в имота кучета, във връзка с което му предала ключ за входната врата. Преди около една година се наложило да премахнат животните поради проблеми със съседи, при което свидетелят върнал дадения му ключ. Споделя, че сестрата на ответницата сменила всички ключове в имота. Разказва за случай, при който ответницата му се обадила и го помолила да я заведе на лекар, поради което излязла от Дома за възрастни хора. Този свидетел също заявява, че в имота няма електричество, защото е спряно поради неплащане на задълженията. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са в общи линии еднопосочни и непротиворечиви помежду си, като допринасят за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, съобразно която разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която 4 са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставките за уважаване на иска са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че страните са съсобственици на процесния поземлен имот и изградените в него постройки, но съществува спор относно квотите в съсобствеността, в частност по отношение на построената двуетажна жилищна сграда с площ от ... кв. м. Тази сграда, наред с дворното място, е била предмет на разпореждане с представения по делото нотариален акт № ..., том ..., дело № ... г. на нотариус при ПРС, с който собствеността върху нея е била прехвърлена чрез покупко-продажба от К. Г. Д. и съпругата му С. П. Д. на сина им Г. К. Д. След смъртта си последният е наследен от своята съпруга – ответницата Е. Д. и сестра си - Л. К. К., която е прехвърлила наследствените си права на дъщеря си – ищцата Д. М.. Наследяването е осъществено по реда на чл. 9, ал. 2 ЗН при 2/3 от наследството за ответницата и 1/3 за праводателя на ищцата. Тук следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба са наведени твърдения, че към 10.01.1975 г. ответницата е била в брак с Г. Д., поради което собствеността върху въпросната двуетажна жилищна сграда е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, но доколкото не са представени доказателства в тази насока, съдът приема този факт за недоказан със съответните правни последици от това. Същевременно, с оглед посочените от ищцата квоти в съсобствеността на УПИ ***, изчислени именно съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН, съдът намира, че не е налице спор относно продължителността /над 10 години/ на гражданския брак между ответницата и нейния покоен съпруг. Що се отнася до другите изградени в процесния имот постройки, Г. Д. и Л. К. са придобили по ½ ид. част от правото на собственост по наследство от своите родители /К. Г. Д. и С. П. Д./, като по отношение на наследствените права на Г. Д. важи гореизложеното, а тези на Л. К., както се установи от доказателствата по делото, са прехвърлени в полза на ищцата Д. М.. В контекста на изложеното съдът намира, че квотите в съсобствеността на страните по делото са каквто следва: 1/3 ид. част за ищцата Д. М. и 2/3 ид. част за ответницата Е. Д. от 5

УПИ *** и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от ... кв. м., както и 4/6 ид. част за ищцата и 2/6 ид. част за ответницата от полумасивна жилищна сграда с площ от ... кв. м. и масивна сграда с площ от ... кв. м.

На следващо място, по отношение на втората материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, съдът приема за доказано по делото, че ищцата е отправила искане към ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот и сгради.

Такова писмено поискване представлява връчената на 10.03.2022 г. чрез ЧСИ покана на пълномощника на ответницата за предоставяне на достъп до имота и при неизпълнение за дължимост на обезщетение от изтичане на седемдневен срок от получаване на поканата. От своя страна ответницата не сочи доказателства да е осигурила на ищцата достъп до имота и сградите през процесния период, поради което недоказаните факти, за които страната носи доказателствена тежест, следва да се приемат за неосъществени.