Решение № 167 от 19.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300503152 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД против решение № 3810/27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 5069/2023 г. на Районен съд – Пловдив, V гр. състав в частта му, с която са отхвърлени исковете, предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД за признаване за установено, че М. К. Г. с ЕГН: ********** дължи на банката следните суми по договор за банков кредит от 22.02.2012 г., а именно: просрочена главница в размер на разликата между сумата от 3 905,80 евро и сумата 3 337,68 евро, ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане, 3 675,61 евро - просрочена договорна лихва, дължима на основание т. 4.1 от договора за кредит за периода 10.01.2013 г. – 10.02.2022 г., 4 421,43 евро наказателна лихва за просрочие, начислена на основание т. 10 от договора за кредит, дължима за периода 10.10.2012 г. – 17.11.2022 г., 28,84 евро - разноски за връчени покани, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16772/2022 г. на Районен съд – Пловдив.

Жалбоподателят поддържа, че в тези отхвърлителни части решението е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се относно извода на съда, че сключеният между страните договор за банков кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се счита, 1 че към датата на сключване на договора не е имало изискване в българското законодателство за подписване от страна на кредитополучателя на Методика за формиране на ГПР, нито пък такова изискване съществува към настоящия момент. Оспорва да не е ясно какво се включва в ГПР, като поддържа, че кредитополучателят е бил ясно информиран какво следва да върне и какво включва общо дължимата сума. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение по същество, с което да бъде установена дължимостта на тези суми. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна М. Г. оспорва въззвната жалба като неоснователна. Поддържа, че в обжалваните части постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство в размер на заплатено адвокатско възнаграждение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е основал иска си на твърдението, че на 22.02.2012 г. е сключил с ответницата М. К. Г. Договор за банков № *** от 22.02.2012 г., по силата на който е отпуснал на последната сумата от 4040 евро за погасяване на стари задължения. Съгласно точка 4 от договора, крайният срок за погасяване на кредита бил 10.02.2022 г. Тъй като М. Г. не погасила задълженията си по договора, считано от 10.02.2022 г. целият кредит станал изискуем. За вземанията си по договора ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16772/2022 г. по описа на ПРС. Ответницата подала възражение в срок, поради което ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по заповедта - за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сумите, както следва: просрочена главница в размер на 3905,80 евро, произтичаща от договора за банков кредит № ***/22.02.2012 г., 3675,61 евро просрочена договорна лихва, съгласно т. 4.1, Раздел II от договора, за периода 10.01.2013г. - 10.02.2022.; 4 421,43 евро - наказателна лихва за просрочие/обезщетение за забава за просрочени плащания, начислена по т.10 от Раздел II от Договора за кредит за периода от 10.10.2012г. До 17.11.2022 г. и 28,84 евро - разноски за връчени покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 18.11.2022г. до окончателното й погасяване.

2

Ответницата М. Г. е оспорила исковете като неоснователни.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16772/2022 г. по описа на ПРС, за процесните вземания ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против която е постъпило възражение от длъжника в предвидения от закона срок. Предявеният тук установителен иск за вземанията по заповедта е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

С решението си ПРС е приел, че в процесния договор страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 18,90 %, но кредиторът не е посочил като абсолютна стойност лихвения процент по заема, а по отношение на ГПР липсва ясно определена методика за формиране на ГПР по кредита - кои компоненти включва и как се формира. Приел е, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит са установени задължения за заплащане на комисионна за отпускане на кредита и такса за разглеждане на искането, които не се установява да са включени в ГПР. Налице е несъответствие на посочената в договора обща сума за връщане в размер на 8395,19 евро и отразената в погасителния план в размер на 8293,94 евро, което обуславя и извод за неяснота относно общата дължима сума от потребителя.

Приел е и че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар и в договора да е посочен общия размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размера на отделните задължения, от които е формиран. Таксата за разглеждане и за отпускане на кредита значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Ето защо ПРС е приел, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която постановява, че при недействителност на договора за паричен заем в горепосочената хипотеза, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.

Предвид това е приел за основателен и доказан иска за установяване дължимостта на главницата за размера от 3337,68 евро, след приспадане на заплатените по договора от ответницата 702,32 евро, за който размер искът е уважен. Искът за установяване дължимостта на главницата за разликата над посочената сума от 3337,68 евро до пълния предявен размер от 3905,80 евро е отхвърлен като недоказан по размер. Отхвърлени са и исковете за устновяване на дължшмостта на сумата от 3675,61 евро - просрочена договорна лихва, за периода 10.01.2013г. - 10.02.2022.; на сумата от 4 421,43 евро - наказателна лихва за просрочие/обезщетение за забава за просрочени плащания, начислена по т.10 от Раздел II от Договора за кредит за периода от 10.10.2012г. до 17.11.2022 г., на сумата от 28,84 евро - разноски за връчени покани, както и на законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на 3 заявлението в съда - 18.11.2022г. до окончателното й погасяване.

С въззивната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва тези изводи на съда, като поддържа, че договорът за банков кредит, сключен с ответницата е действителен и не е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК при сключването му.

Установява се от представения по делото Договор № ***/22.02.2012 г. за банков кредит, сключен между банката-ищец и ответницата М. Г. в качеството и на кредитополучател, че ищецът е предоставил на ответницата банков кредит в размер на 4040 евро по разплащателната сметка, за която е сключен договор за откриване от същата дата. Целта на кредита е за погасяване на съществуващи задължения по два договора от 24.01.2008 г. и от 20.09.2007 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.02.2022 г.

В раздел II, т. 4 от договора е уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8,51 пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на Банката в евро е в размер от 7,99 %.

Към датата на сключване на договора годишният процент на разходите е 18,90%, а общата дължима сума е 8395,19 евро. Съгласно чл. 6 от договора за кредит кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лева. Съгласно чл.7 банката събира и комисиона за управление на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита. В чл. 8 е предвидено, че ако до изтичане на срока на усвояване по т. 2 кредитополучателят не усвои цялата сума по кредита, същият дължи на банката комисиона за ангажимент в размер на 2 % върху неусвоената част от кредита. В чл.9 е уговорено, че кредитополучателят има право да погаси предсрочно част или всички свои задължения по кредита, без да дължи на банката такса за предсрочно погасяване. В чл.10 е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя на банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, чл. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. По делото е представен и подписан от банката и от кредитополучателя погасителен план, в който е посочен падежът на всяка вноска, както и разпределение на вноските по главница и лихва. Като общо дължима сума е посочена сумата от 8293,94 евро, която е разликата между посочените в договора като общо дължими 8395,19 евро и изплатени в деня на сключването му такси и комисионни.

Представени са и общи условия на банката, неразделна част от договора.

Поради оспорване на автентичността на договора за кредит от 22.02.2012 г. Пред ПРС е открито производство по чл. 193 ГПК, като въз основа на приетото по делото заключение на СГрЕ първоинстанционният съд 4 е приел за установено, че договорът за кредит от 22.02.2012 г. е подписан от ответницата, като последната е изписала и имената си под подписа. Този извод на съда не се оспорва пред настоящата инстанция.

Установява се от приетата пред делото пред ПРС ССЕ с вещо лице М.

М., че предоставената в заем сума е в размер от 4040 евро, която е усвоена от ответницата еднократно на 23.02.2012 г. по разплащателна сметка № ***.

Сумата е послужила за погасяване на съществуващи задължения на кредитополучателя към ищеца по Договор за кредит № ***/24.01.2008 г. и по кредитна карта с № ***/20.09.2007 г. Според вещото лице, по сметката, обслужваща кредита за периода от датата на сключване на договора до датата на проверката са постъпвали суми, като общо платената сума е в размер на 702,32 евро, с която е погасена главница в размер от 134,20 евро, договорна лихва в размер от 562,23 евро и наказателни лихви в размер от 5,89 евро.

От приетото по делото допълнително заключение по ССЕ се установява, че ответницата е платила на каса на 06.07.2012 г. сума в размер на 81,70 евро с левова равностойност от 160 лв., с която са погасени задължения по процесния договор за кредит за главница и лихви. Тази сума е взета предвид при изчисляване на платените и дължими суми в основното заключение на вещото лице.