Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 30.01.2023, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1374/2022
Вид
Решение № 15
Подписан
30.01.2023
В сила
10.04.2023
Състав
КРАСИМИР СЕМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 6, т. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15, ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл.61, ал.3 · Наредба № 18
  • чл.79 · Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
  • чл.10, ал.3 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Монтана, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20221630201374 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021 г.) вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба Серия К № 6208917 на ОДМВР - Монтана е наложено на М. П. Г. с посочен адрес в гр.Монтана административно наказание - глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Недоволен от наложената глоба Г. моли да бъде отменен издадения фиш. Редовно призован, Г. се явява лично и с адв.В П. от МАК, поддържат жалбата и се навеждат доводи за отмяна, както в съдебно заседание, така и в писмена защита. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния срок.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 09.07.2022г. в 18:18 часа в гр.Монтана, бул.Христо Ботев, пред мебелен магазин ВИДЕНОВ, с посока на движение от ЖП – Гара към бул.Александър Стамболийски, в населено място, при наличието на пътен знак В - 26 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” – 40 км/ч и в зоната му на действие, е установено и заснето с техническо средство ТFR – 1M 516/07 (мобилна система за видеоконтрол), че мпс – во л.а. “П 307 1.6 ХДИ” с рег. № М ХХХХ ВА се е движил с превишена скорост от 78 км/ч, като действително отчетената била 81 км/ч при приспаднати 3 км/ч – 78 км/ч, при разрешена скорост 40 км/ч. За нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на жалбоподателя М. П. Г., като собственик по регистрация на процесния л.а., съгласно справка от централна база КАТ за регистрация.

Превишението на максимално допустимата скорост е установено чрез мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС тип TFR – 1M № 516/07, като видно от приложения и приет Протокол № 1-25-22/19.04.2022г. автоматизираното техническо средство е било годно за работа, преминало последваща проверка.

Жалбоподателят Г. е навел в жалбата следните доводи за отмяна на обжалвания ЕФ:

Оспорвам да съм извършил нарушението, тъй като на мястото, на което е заснет автомобилът ми, не са съществували посочените във фиша ограничения установени с пътен знак В 26.

На първо място от така описаното в ЕФНГ не става ясно точно къде е поставен знака В26, с който е въведено ограничение на скоростта, както и какъв е периметърът на това ограничение.

Съгласно чл.79 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци: Пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ се използва за въвеждане на ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като числото върху пътния знак, указващо 2 допустимата максимална скорост на движение, трябва да е кратно на 10“.

Видно от извадка от програмата „Гугъл Карти“ (Приложение № 1 към настоящата жалба) актуално към месец юли и към месец август 2022 година на бул.Христо Ботев № 71 в гр.Монтана след спирката на Автогара Монтана е монтиран знак В26 с посочено ограничение в него числото 40 указващо допустимата максимална скорост за движение от 40 км/ч., с което е спазена разпоредбата на чл.79 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.3 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци: „Въведената забрана с пътни знаци В20; В24; В25; В26; В27; В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище“.

В обжалвания ЕФНГ е посочено, че съм заснет пред мебелен магазин „Виденов“ с посока на движение ЖП Гара към бул.Ал. Стамболийски, тоест от мястото на поставяне на знака видно от снимка Приложение № 1 след спирката на Автогара Монтана находяща се срещу ЖП Гара, и с посока на движение от знака за ограничение към бул.Ал. Стамболийски (видно от извадка от програмата „Гугьл Карти“ - Приложение № 5).

Между мястото на монтиране на пътния знак В26, от което започва действие на ограничението на скоростта до мястото, на което е посочен като заснет собствения ми автомобил има изградени и действащи две кръстовища посочени на извадка от програмата „Гугъл Карти“ на Приложение № 2 и Приложение № 3. Първото е на бул.Христо Ботев № 71 (Приложение № 2), а второто е на бул.Христо Ботев № 69 (Приложение № 3), като на това кръстовище има монтиран знак път с предимство.

След второто кръстовище на стълба няма монтиран знак за ограничение въведено с нов знак В26, а има монтиран само знак от групата на забраняващите В27 „Забранени са престоя и паркирането“, видно от Приложение № 4.

И двете кръстовища отговарят на определението визирано в § 6, т.8 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съгласно която:„Кръстовище е мястото, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво“.

3

Считам, че ЕФНГ ми е съставен за нарушение което не съм извършил, ето защо моля съда да приеме, че не съм извършил приписваното ми с електронния фиш нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а издадения ми фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Моля да присъдите на доверителя ми направените по делото разноски.

В рамките на съдебното следствие по искане на защитата даде показания св.ВМ Г., който е колега на жалбоподателя. На 09.07.2022г. св.Г. бил заедно с жалбоподателя М. Г. и синът му, който е управлявал л.а. П 307 1.6 ХДИ с рег. № М ХХХХ ВА, ходили до гр.Берковица при клиенти и се връщали в гр.Монтана, бул.Христо Ботев, в посока паркинга на ЖП Гарата.

Св.В Г. работи и като таксиметров шофьор. Последния слязъл на паркинга на ЖП Гарата в гр.Монтана, за да вземе таксито си, а синът (не е посочено име) на жалбоподателя продължил за управлява процесното мпс, направил ляв завой и излязъл от паркинга на бул.Христо Ботев, в посока ул.Граф Игнатиев и бул.Александър Стамболийски в гр.Монтана. В този момент процесния л.а. бил заснет, че превишава максимално разрешената с пътен знак В26 (40) скорост в населено място в района на мебелен магазин „Виденов”.

В допълнение на изложените доводи в съдебно заседание, адв.В П. от МАК излага доводи за отмяна на ЕФ и в писмена защита, считайки, че ограничението 40 км/ч не важи в района където е заснет процесния л.а., като същият е следвало да се движи с 50 км/ч, като доводите са следните:

Моля да постановите решение, с което да уважите подадената до съда жалба, като отмените като незаконосъобразен издадения на доверителя ми електронен фиш за налагане на глоба за нарушение на и по реда на ЗДвП, серия К, № 6208917.

Фактическата обстановка не е правилно, пълно и несъмнено изяснена в административното производство, до момента на съдебното дирене.

В о.с.з. по делото, проведено на 26.01.2023г. от показанията на разпитания свидетел ВМ Г. се установи, че преди извършване на нарушението, автомобилът, заснет от камерата на Пътно полиция се е движил по бул.Христо Ботев (кръстовището с ул.Граф Игнатиев) в посока ж. п. гара Монтана, като преди гарата, автомобилът е направил десен завой и е спрял на паркинга на гарата, в непосредствена близост до гаровия перон и релсите (на една от снимките в преписката се виждат паркираните коли на заден план).

4

Следва да се поясни, че знак за ограничение на скоростта на движение на мпс до 40 км/ч. в участъка от бул.Христо Ботев (кръстовището с ул.Граф Игнатиев) в посока ж. п. гара Монтана е имало към м. юли 2018г.

(приложение на „Гугъл-карти“, сателит) Към месец август 2021г. този знак е бил премахнат, като такова е и състоянието към м. март 2022г. и към м. октомври 2022г. (приложение на „Гугъл-карти“, сателит), а следователно и към датата на нарушението. При движението си преди да навлезе в паркинга на гарата (с десен завой по посока на движението), водачът на автомобила е следвало да спазва ограничение на скоростта до 50 км/ч.

След кратък престой, водачът на процесното мпс извършва маневра за излизане от паркинга на гарата с ляв завой (който не е забранен), по бул.Христо Ботев в посока кръстовището с ул.Граф Игнатиев, извършен пред входа с бариера на автогарата и сградата на печатницата (приложение № 2, представено с жалбата). При това фактическо положение водачът на мпс е нямало как да знае, че по бул.Христо Ботев, в района на автобусната спирка (откъм автогарата) на разстояние около 20 метра преди входа за Автогарата, има поставен пътен знак за ограничаване на скоростта на мпс до 40 км/ч.

(приложение № 1, представено с жалбата).

Точното място на нарушението е изобразено (с вероятно отклонение няколко метра) на приложения № 4 и № 5, по-точно в разстоянието между тях като заснемане, където е изобразен лек автомобил с тъмен цвят, сниман от задната му страна от камерата на „Гугъл карти“, като на последното приложение (№ 5) ясно (вляво) се вижда сграда с надпис на нея „Мебели Виденов“.

От гореизложеното е видно, че мястото на нарушението не е обхванато от действието на посочения пътен знак В26, находящ се в района на автобусната спирка в района на автогарата (приложение № 1). Същото важи и ако водачът, идвайки от кръстовището с ул.Граф Игнатиев посока Гарата, беше направил обратен завой преди входа на Автогарата, който ще му се яви от лявата страна, а отклонението за паркинга на гарата - от дясната.

Следователно, опитът на Община Монтана в писмото до съда, относно посочения процесен пътен знак В26, да представи зоната на действие на знака като такава до кръстовището на бул.Христо Ботев с ул.Граф Игнатиев, издава или липса на компетентност или опит да бъде въведен в заблуждение съда.

5

По същество това е изцяло невярно твърдение. То не държи сметка и как излизащите от Автогарата мпс с маневра десен завой в посока кръстовището на бул.Христо Ботев с ул.Граф Игнатиев (които преди това са минали по маршрута на процесното мпс преди мястото на нарушението, описан по-горе), но са извършили не десен, а ляв завой - за влизане в Автогарата, ще спазят твърдяното от Община Монтана и издателя на електронния фиш ограничение на скоростта от 40 км/ч.

В електронния фиш е отразено, че нарушението е извършено в района на мястото, където би трябвало да е било поставено някакво техническо средство, но следва да се държи сметка, че електронният фиш не се ползва с презумптивна доказателствена сила и стойност, както посочих по-горе относно възприетите в него фактически положения. Обратното, освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмет на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаносг са в обхвата на преценката на съда по същество. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да установи по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. В настоящия случай за жалбоподателя при подаване на жалбата до съда, единственото доказателство се явява самия фиш, при това с липсващ снимков материал, от който обаче не става ясно при обикновен прочит кое е мястото на нарушението. Това означава, че е необходим допълнителен анализ и други данни, от които да може да се установи, че в действителност мястото на нарушението е посоченото във фиша. Посочената непълнота препятства упражняването на правото на защита на административнонаказания (който следва да знае всички факти от състава на нарушение, срещу които да се защитава като знае и въз основа на какви доказателства се установяват тези факти).