Решение № 64 от 22.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600177 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1 -3 от ЗПИИАКОРНФС.

С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е признал и е допуснал изпълнението на Решение № 96/113321-22 г. от 24.10.2022 г., постановено от съдебен орган в Кралство * за налагане на финансова санкция на българския гражданин И. Л. К.,с ЕГН **********,роден на 16.03.* г., с което му е наложена финансовата санкция „парична глоба“ в размер на 100 евро с левова равностойност в размер на 195,58 лева по курса на БНБ към момента на постановяване на решението- 24.10.2022 г.

Срещу решението е постъпила жалба от служебния защитник на засегнатото лице- адв. Б.. В жалбата, която е своевременно предявена, се твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, поради неконстатирано от първия съд несъответствие на съдържанието на Удостоверението по чл. 4 от РР с дължимото. С оглед това се настоява 1 обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови отказ за приемане и изпълнение на чуждестранния акт.

В съдебно заседание прокурорът от въззивната прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и иска решението, като обосновано и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Защитникът поддържа жалбата и заявените в нея доводи за незаконосъобразност на решението.

Засегнатото лице не се явява, нередовно призовано. На установения настоящ и постоянен адрес не е намерено. От наличните по делото данни се установява да е извън страната и адресът му да е неизвестен.

Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е приел, че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия съд съдържат всички изискуеми реквизити на ЗПИИАКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Намерил е, че са налице влязъл в сила акт на съдебен орган за извършено нарушение по законодателството на Кралство * с наложена парична санкция и съответното удостоверение по образец, придружено от превод на български език.

Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като е заключил, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС. Изложил е и подробни съображения, с които е отхвърлил възраженията на защитата на засегнатото, като неоснователни.

Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да изпълни решението.

Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и законосъобразно в преобладаващата му част.

Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво нарушение е извършил българският гражданин И. Л. К..

Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите на

ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 2

24.02.2005г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и решаването на процесната проблематика по същество от настоящата инстанция.

Неправилно контролираният съд е приел, че санкционираното нарушение е сред визираните в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдържащ изключение от установения в ал. 1 на с. т. принцип, че решение за налагане на финансови санкции, постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава - членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство. Приетото от окръжния съд, че е санкционирано поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, е в противоречие с уредбата в ЗДвП и ППЗДвП, установяващи правилата за движение по пътищата в Република България. И двата нормативни акта не регулират задълженията на лицата, ползващи обществен транспорт относно наличието на валиден документ за договореност и възмездност на услугата, респ.– за освобождаването им от задължение да притежават такъв.

Задълженията на пътниците в обществения транспорт, в частност – в трамвай( за каквото нарушение е санкциониран К.), са уредени в Закона за автомобилните превози/ЗАП/. В чл. 1 , т. 4 от същия е указано, че той приложим за особените правила при договорите за превоз на пътници и товари. В чл. 36 от закона билетът е посочен като превозен документ, установяващ наличието на такъв договор и е установено задължение на превозвача да го издаде. В чл. 37, ал. 3 от ЗАП се предвижда, че за превозите, извършени с трамваен транспорт(в какъвто е било извършено нарушението, санкционирано в издаващата държава) се използват превозните документи по този раздел. Съответно и санкционирането на нарушения на обсъдените погоре норми е по реда на този именно закон, в чл. 101 на който е предвидено административно наказание „глоба“ за „пътник в моторно превозно средство за обществен превоз по общинските, междуселищните и международните транспортни схеми, който пътува без билет или друг превозен документ“.

Т.е., нарушението, за което е санкционирано засегнатото лице, не е измежду тези, за които не се изисква двойна наказуемост, но е административно нарушение и според законодателството на страната ни и е наказуемо по чл. 101 от ЗАП.

На анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са 3 представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво нарушение е извършил И. К.. И въззивната инстанция констатира липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.

За санкциониращото го решение и неговата обжалваемост засегнатото лице не е било уведомено. В Удостоверението по чл. 4 от РР изрично е отбелязано, че макар лицето да не се е явило лично в съдебния процес, в който е постановено решението, то на 18.06.2023 г. К. лично е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си на повторно разглеждане или обжалване, при което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество.

Внимателният прочит на приложеното по делото Удостоверение по чл.

4 от РР сочи то да съдържа всички реквизити, установени в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. и в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, с който същото е транспонирано в националното ни законодателство. Наведените пред настоящия съд общо заявени оплаквания в тази насока са неоснователни.

Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при отсъствие на процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.

34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от

ЗПИИАКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №129/ 02.04.2024 г. по ч.н.д. №451/2024 г. по описа на ОС- гр. Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4