Решение № 167 от 31.07.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Габрово, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20264200500219 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М., чрез адв. В.С. против решение № 47/09.03.2026г, постановено по гр.д. № 1065/2025г по описа на РС Севлиево.

Твърди се, че решението е неправилно, необосновано, несъобразено с факти и обстоятелства по делото и постановено в противоречие с практиката на съдилищата.За да постанови своето решение, РС Севлиево е обсъдил събраните доказателства, но достигнал до неправилни и необосновани от фактическа и правна страна изводи. Неправилен бил извода на съда за липсата на двугодишен период на бездействие от страна на взискателя и/или упълномощения на основание чл. 18 от ЗЧСИ ЧСИ, който да изключва прекратяване на ИД по силата на закона на основание чл.433, ал.1 т. 8 от ГПК.

Макар настъпването на перемпция да се отнася до процесуалноправните последици и да не засяга материално-правните такива, като давността, то отричането на настъпило прекратяване на изпълнителното производство ex lege e предпоставка за неправилно възприемане и подреждане в правния мир на релевантни факти. Посочва се молба на взискателя вх. № 1291/08.02.2023г, депозирана по ИД № 20117350400462 по описа на ЧСИ И.И. с рег. № 735, след 1 което не са предприемани други действия, които прекъсват давността за вземането. Образуването на новото ИД № 20248090401015 по описа на ЧСИ С.К. с рег. № 809, справката относно настъпилата смърт на длъжника, конституирането на наследник на негово място и връчването на ПДИ не са действия, които прекъсват давността.

Позовавайки се на задължителна съдебна практика, жалбоподателя сочи, че до 26.06.2015г давност не е текла, а след това давностният срок е прекъснат със следните действия по принудително изпълнение: запор на банкови сметки №11712/24.09.2015г; № 5595/28.04.2016; № 5851/16.05.2017г; № 15407/19.10.2017г; запор на пенсия №9087/06.06.2019г.Запорното съобщение е връчено на НОИ на 07.06.2019г. След това няма други валидни изпълнителни действия, които реално да влияят върху имуществото на длъжника и да ограничават негови права. Според ТР № 2/2013г на ОСГТК на ВКС и последващата практика по чл. 290 ГПК, погасителната давност се прекъсва само с реално предприети действия по принудително изпълнение, насочени към удовлетворяване на вземането. Подготвителни действия, включително насрочване на опис без той да бъде извършен, не представляват такива действия и не водят до прекъсване на давността.Молбите на взискателя вх. № 4314/11.08.2020г; № 1554/18.02.2022г; №1291/08.02.2023, с които се искат определени изпълнителни действия, както и насрочените описи на движими вещи и изпратени съобщения - призовки за принудително изпълнение изх. № 6240/20.06.2022 и № 1659/28.02.2023г не са годни да удовлетворят вземането на взискателя. С тези бланкови молби не са предприети реални изпълнителни действия, които да имат за последица прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането.ЧСИ е изпратил запорни съобщения и е насрочил опис на движими вещи, но нито едно от тези действия не е извършено, като ответникът не доказал, че неосъществяването им не се дължи на негово бездействие и той като взискателят е предприел всички необходими процесуални действия. В подкрепа на тезата си сочи многобройна съдебна практика.

Цитира се и решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., в което е посочено, че „искането за предприемане на изпълнително действие не е равнозначно на самото действие. "т.е. давността се прекъсва само с извършване на изпълнително действие. Молбата на взискателя не прекъсва давността, ако не е последвана от действие на ЧСИ. Прекъсване на давността 2 има само при действия, които непосредствено водят до удовлетворяване на взискателя, при ефективно предприет изпълнителен способ.Подготвителни / формални/ действия не са достатъчни. Необходимо е действие, което засяга имуществената сфера на длъжника, а не всяко действие на ЧСИ е такова..

Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Цитира се т. 10 на ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК, където е посочено, че прекъсването на давността по чл. 116, б.

“в“ ЗЗД настъпва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие. Поради това, според жалбоподателя, молбите от 2020г, 2022, 2023г, с които се иска определено изпълнително действие имат отношение към института на перемпцията, но не и по отношение на давността. Според жалбоподателя, давността е започнала да тече на 06.06.2019г/след налагане запор на пенсията/ и е изтекла към 06.06.2024г., като се вземат предвид дните, в които давността е спряла да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение - 20.05.2020 г. включително или давността е изтекла към 15.08.2024г.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен е иск за оспорване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 21.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 2799/2010г. по описа на Районен съд - Габрово, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Образувано е изпълнително дело № 462/2011 г. по описа на ЧСИ И.И., рег. № 735 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд - Габрово, по молба от 17.06.2011г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу 3 наследодателя на ищцата – Х.З.М., с възлагане на ЧСИ на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. На 11.08.2015 г. е постъпила молба за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като взискател по изпълнителното дело на осн. чл. 429 ГПК, поради сключен договор за цесия между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Служебният архив ЧСИ И.И. е прехвърлен и предаден на основание на заповеди на Министъра на правосъдието № СД-04-1 /20.02.2024 г. и № СД-04-4/02.05.2024 г. на ЧСИ С.К., per.N°809 , район на действие ОС - Велико Търново.На 09.03.2024г. от кантората на ЧСИ С.К. е приет протокол за приемане на изпълнителното дело и същото е преобразувано под N° 1015/2024г. по описа на ЧСИ С.К..

Първоинстанционният съд подробно е проследил в хронологичен ред поисканите и извършени изпълнителни действия по двете изпълнителни дела.

Прието е, че по първото образувано изпълнително дело № 462/2011 г. по описа на И.И., рег. № 735 в РКЧСИ не се установява да е изминавал срок повече от две години, в който взискателят да не е искал или съдебният изпълнител да не е предприемал изпълнителни действия. Последното валидно извършено изпълнително действие по делото преди неговото преобразуване, което е годно да прекъсне погасителната давност е от 08.02.2023 г., когато по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника. Позовавайки се на съдебната практика, съдът е приел, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно.Обосновано е прието, че по изпълнително дело № 462/2011 г. по описа на И.И., рег. № 735 в Регистъра на Камарата на ЧСИ са извършвани валидни изпълнителни действия ритмично, като не са били налице основания за прекратяването му поради настъпила претенция.

Първоинстанционният съд, в съответствие със задължителната съдебна практика е приел, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, какъвто е процесния случай. За вземанията, предмет на 4 такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато с посоченото ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност за вземането на взискателя не тече.

Предвид факта, че до 2015 г. давност не е текла относно процесното вземане, направеното искане по чл. 18 ЗЧСИ, наложените запори и описи, множеството направени искания от взискателя за извършване на валидни изпълнителни действия след 2015 г., първоинстанционният съд е приел, че петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба 16.09.2025 г. и към приключване на устните състезания, като по новообразуваното изпълнително дело, последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността е молба на взискателя от 08.02.2023 г. с вх. № 1291 за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, както и за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първата инстанция и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Оплакванията в жалбата се свеждат до твърдението, че молбите на взискателя до ЧСИ през 2020 г.,2022 и 2023 г., с които се искат изпълнителни действия не са годни да удовлетворят вземането на взискателя, а извършените от ЧСИ действия не са засегнали имуществената сфера на длъжника, поради което не са в състояние да прекъснат давността.

В жалбата се твърди, че последното изп. действие, е връчване на запорното съобщение на НОИ на 07.06.2019г. за запор на пенсията на длъжника.След това няма други валидни изпълнителни действия, които реално да влияят върху имуществото на длъжника и да ограничават негови права.Молбите на взискателя от 11.08.2020г; 18.02.2022г и 08.02.2023, с които се искат определени изпълнителни действия, както и насрочените описи на движими вещи и изпратени съобщения - призовки за принудително изпълнение изх. № 6240/20.06.2022 и № 1659/28.02.2023г не са годни да удовлетворят вземането на взискателя. С тези молби не са предприети реални изпълнителни действия, които да имат за последица прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането.ЧСИ е изпратил запорни съобщения и е насрочил опис на движими вещи, но нито едно от тези действия не е извършено, като ответникът не доказал, че неосъществяването 5 им не се дължи на негово бездействие и той като взискателят е предприел всички необходими процесуални действия.

Това възражение съдът намира за неоснователно. Съгласно установената съдебна практика, за преценката дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ да е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. В този смисъл т. 5 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, според която от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. По силата на разрешението по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Посочени са примерно и неизчерпателно прекъсващите давността изпълнителни действия, които е без значение дали са били успешни. Съгласно мотивите към т. 3 от ТР 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК за давността и нейното прекъсване, основно значение има искането на взискателя, което дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.