Решение № 2818 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12917/2025
- Вид
- Решение № 2818
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2818 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330112917 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. М. К., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4495,39 лева – платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024 г., до окончателното изплащане (горепосочената сума е претендирана от ищеца след заявено в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2025 г., увеличение в размера на иска и представлява пълният претендиран от ищеца размер, вместо първоначално заявената с исковата молба частична претенция).
В исковата молба се твърди, че ищецът имал сключени множество договори за парични заеми с **** С.А., клон ***“ КЧТ. На 07.01.2020 г. с платежно нареждане била заплатена сумата от 4495,39 лева. Твърди се, че към датата на извършване на плащането ищецът нямал каквито и да било парични задължения във връзка със сключените от него договори за заем, но въпреки това от него се претендирало заплащането на посочената сума. Сочи се, че плащането било извършено без правно основание, поради което се предявява настоящият осъдителен иск. В случай че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит 1 се твърди, че същият е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Посочва се, че поради прехвърляне на търговското предприятие искът е насочен срещу правоприемника „Юробанк България“ АД. С оглед изложеното е направено искане да бъде уважен предявеният осъдителен иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Юробанк България“ АД е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска. Излага съображения за нередовност на исковата молба. По същество счита, че исковата претенция е неоснователна, доколкото след направена проверка в счетоводството на ответното дружество не се установявало на посочената от ищеца дата 07.01.2020 г. да е извършен паричен превод от лицето К. К. в полза на ответника в размер на 4495,39 лв. Счита, че по делото не са налице доказателства за направено подобно плащане от страна на ищеца. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С молба вх. № *****., подадена по делото от ответника, същият твърди, че при извършена справка в счетоводството на ответната банка са установили, че действително на **** г. е постъпил паричен превод в претендирания от ищеца размер.
Твърди се в молбата, че тази сума е заплатена за предсрочно погасяване на Договор за кредит ****., сключен между ищеца К. К. и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ. Ответникът поддържа, че сумата е платена на валидно правно основание и е реално дължима.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В постановеното по делото Определение № 11099/29.08.2025 г., в което е обективиран проект за доклад по делото, е коментирано възражението на ответника за нередовност на исковата молба, но доколкото същото се поддържа от ответната страна и в хода на производството, като се възразява и за местна неподсъдност на спора пред Пловдивския районен съд и се оспорва представителната власт на процесуалния представител на ищеца, съдът намира за необходимо да обсъди този въпрос и в акта по същество на спора.
По редовността на исковата молба: съдът намира, че е сезиран с редовна искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава претенцията си и е отправил съответно искане, а дали твърденията отговарят на действителното положение, е въпрос по същество на спора, който ще бъде обсъден в настоящия съдебен акт.
По възражението за местна неподсъдност на спора пред Пловдивския районен съд: въпросът е разрешен с Определение № 14099/22.07.2025 г. по в. ч. гр. д.
№ 7551/2025 г., по описа на Софийски градски съд, съгласно което Районен съд – 2
Пловдив е определен за компетентен да разгледа настоящия спор, поради което доводите на ответника се явяват неоснователни.
По оспорването на представителната власт на процесуалния представител на ищеца: съдът намира, че за ответника липсва правен интерес от оспорване на представителната власт на процесуалния представител на ищеца, доколкото се касае за вътрешни отношения между представляван и представител, а ответникът е трето лице за посоченото отношение лице.
По същество на правния спор:
По делото е прието като писмено доказателство Заявление от 07.01.2020 г. – Споразумение за пълно предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит ****, сключен между ищеца К. М. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е ответникът „Юробанк България“ АД. От съдържанието на представеното от ответната страна Споразумение (т. 2 от същото) е видно, че страните са се договорили посоченият договор за кредит да се смята за прекратен след плащането на „Обща сума за предсрочно погасяване“, а именно – сумата от 4495,39 лева, посочена под № 9 в таблица 2 от същото споразумение, с отразени параметри за предсрочно погасяване.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по искане на ответника, с формулирани от него въпроси в молба вх. № ****. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в. л. Т. Р., се установява, че параметрите на Договор за кредит ***** са, както следва: размер на кредита – 6000 лева; брой месечни вноски – 60; размер на погасителната вноска – 216,45 лева; ГПР – 32,89 %; обща сума на плащания – 12 987 лева. В таблица 1 от констативно-съобразителната част на заключението е обективиран погасителният план по кредита за периода *****. В заключението е отразено, че на в. л. е предоставена необходима за изготвяне на заключението информация от счетоводните записвания на ответното дружество. Експертът е установил, че платената по Договор за кредит № **** сума е в общ размер на 10 123,09 лева и е разпределена за погасяване на следните задължения, а именно: главница в размер на 6000 лева; лихва в размер на 3173,59 лева; обезщетение за предсрочно погасяване в размер на 42,30 лева; застрахователни премии в размер на 907,20 лева. В таблица 2 от констативно-съобразителната част на заключението са отразени постъпилите по договора плащания с посочване на дата на получаване, размер на получена сума, номер на погасена вноска, основание за осъщественото плащане, банка – наредител, сметка – наредител. Видно е от същата таблица, че на дата 08.01.2020 г. е постъпила сума в размер на 4495,39 лева, с която сума е посочено, че е погасена просрочена 27ма вноска с падеж 05.01.2020 г. и всички останали вноски за главница с ненастъпил падеж (общо 4230,31 лева), както и 6,33 лева – лихва за периода 05.01.2020 г. – 3
07.01.2020 г. и 42,30 лева – обезщетение за предсрочно погасяване. Като основание за осъщественото плащане на сумата от 4495,39 лева е посочено: „ЕГН ********** К. М.
К. *** захранване на сметка 4495,39“.
Съдът кредитира заключението на в. л. по изготвената и приета по делото без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, като счита същото са обективно, обосновано и компетентно изготвено.
По делото е представено нареждане за касов паричен превод от страна на ищеца за заплащане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на сумата от 4495,39 лева, а като основание за плащането е отразено: „****Захранване на сметка*Сума на погасяване – 4495,39 BGN“. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът сам е посочил номер на кредита, както и размер на общодължимата сума по същия. Наличието на отразено в представеното от ищеца нареждане за касов паричен превод нарочно основание на паричния превод се цени от съда като извънсъдебно признание на неблагоприятен за ищеца факт, който намира опора и в приобщените по делото доказателствени материали.
От горепосочения платежен документ и от Заявление от 07.01.2020 г. – Споразумение за пълно предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит ***, както и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ищецът е заплатил на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ процесната сума в общ размер на 4495,39 лева п о споразумението от 07.01.2020 г. във връзка с предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит ***, сключен между ищеца К. М. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е ответникът „Юробанк България“ АД.
Предвид изложеното, съдът кредитира твърдението на ответника, отразено в молба вх. № 120041/19.11.2025 г. и последващите подадени от него молби вх. № 13128/09.02.2026 г. и вх. № 43361/29.04.2026 г., че плащането на процесната сума от 4495,39 лева е осъществено по Споразумение от 07.01.2020 г. във връзка с пълно предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит ***. По делото не са налице доказателства, които да опровергават този извод. Видно е от съдържанието на представеното Заявление от 07.01.2020 г. – Споразумение за пълно предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит ****, че в същото фигурира подпис за кредитополучател. Посоченият документ, в който е индивидуализирано правоотношението – Договор за потребителски кредит ****, индикира, че между страните е налице такова кредитно правоотношение, което обоснова и конкретното имуществено разместване.
В открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г., бе предоставена възможност на ищцовата страна да вземе становище по представеното от ответника Споразумение от 07.01.2020 г. Процесуалният представител на ищеца оспори така 4 представения документ и заяви, че не е налице такъв договор за потребителски кредит между страните. От страна на ищеца обаче не се ангажираха каквито и да било доказателства или доказателствени искания в насока установяване на направеното възражение. В тази връзка, възражението остава изцяло лишено от основание.
Същевременно, в исковата молба са изложени твърдения за наличие на множество договори за парични заеми, сключени с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е ответното дружество „Юробанк България“ АД.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че в хода на устните състезания, в открито съдебно заседание от 30.04.2026 г., пълномощникът на ищеца поддържа, че процесната сума е заплатена над главницата по кредита, поради което счита, че същата подлежи на възстановяване. Изложеното обосновава извод, че сумата е платена по договор за кредит, по който ищецът е страна.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание, в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а ответникът да установи наличие на основание да го задържи (в този смисъл – Решение № 227/22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 421 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 592/2014 г., на ВКС IV г. о.). В конкретния случай по делото се установи, че ищецът е платил процесната сума от 4495,39 лева, но също така се установи, че плащането е осъществено във връзка с погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит ***. Ответникът доказа основанието, на което е получено даденото. Ищецът обаче не доказа възражението си, че това основание е нищожно. Действително, касае се за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като ищецът – кредитополучател е физическо лице, което е сключило договора за кредит за задоволяване на свои лични потребности, предвид липсата на данни същият да е действал с оглед на професионалната си дейност. Потребителят – ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят, но при така установената фактическа обстановка и липсата на конкретни твърдения от ищеца защо счита за недействителен договора за кредит (доколкото се установи, че е заплатил процесната сума във връзка с погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит ****, а не без основание), липсата на ангажирани доказателства от страна на ищеца във връзка с установяване на направените от него възражения и оспорвания, както и предвид липсата на представен екземпляр от посочения договор за кредит (което обуславя невъзможност за съда да осъществи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител), то предявеният от ищеца осъдителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fb6983e-5cae-43ee-b8c4-468b29b9b722