Решение № 2812 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110124410 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на **** да заплати на „****“ ЕАД сумата от 1029.00 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „***“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК вследствие на ПТП от 10.06.2022г., настъпило на общински път- на ул. „***, пред блок № ***, в гр. София, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 10.06.2022г. в гр. София, на ул. „***, пред блок № *** застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на МПС лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания по предна дясна джанта на стойност 1014.00 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 12.09.2022г. Застрахователят отправил регресна покана до ответника да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, което последният отказал да стори с изрично писмено уведомление от 11.11.2022г. При тези съображения в настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане, законна лихва върху него, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, оспорвайки към датата на ПТП между собственика на увредения лек автомобил и ищеца да е съществувало валидно облигационно отношение по договор за застраховка „***“, доколкото по делото не били представени подписани от страните по този договор и приложими към него общи условия на застрахователя. Счита за недоказано и евентуалното попадане в дупка на пътното платно да 1 представлява покрит съгласно условията на застраховката застрахователен риск. Оспорва доказаността на точното място на настъпване на ПТП, механизма на същото, вкл. наличието на дупка на пътното платно, както и на евентуално настъпилите в резултат от ПТП увреждания по лекия автомобил, като подчертава в тази насока, че за ПТП не бил съставен констативен протокол. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който не съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, в частност с евентуално наличната дупка на пътя. В условията на евентуалност оспорва иска и по размер, поддържайки, че необосновано при ремонта на автомобила увредената джанта била подменена, след като в описа на застрахователя било посочено, че същата е със степен на увреждане, изискваща единствено боядисването й, както и че при определяне на обезщетението следвало да бъде съобразено овехтяването на вещта. Като самостоятелно основание за недължимост на претендираните ликвидационни разноски сочи обстоятелството, че същите не са пряка и непосредствена последица от ПТП, а косвена такава, поради което не подлежат на възстановяване, евентуално- че не е доказано извършването на разходи в претендирания размер от 15.00 лева.

Твърди, независимо от всичко изложено, че изпълнил задължението си да поддържа пътния участък в изправно състояние, като възложил поддръжката и текущия ремонт на същия на „***“ АД по силата на сключен помежду им договор от 14.06.2019г. и на конкретни възлагания въз основа на него от 09.02.2022г. и от 11.05.2022г., касаещи процесната улица. Поради това поддържа, че в случай че се установи, че сочените от ищеца увреждания по процесния лек автомобил са резултат от недобрата поддръжка на пътния участък, последната е резултат от неизпълнение на договорно задължение на „***“ АД, обосноваващо отговорността му за обезщетяване на **** за вредите, претърпени в резултат от това неизпълнение. При тези фактически и правни доводи ответникът е предявил срещу конституираното като трето лице- негов помагач „***“ АД обратен иск, приет за съвместно разглеждане с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД за обезщетяване на вредите от неизпълнение на договорно задължение, равняващи се на стойността на ищцовата претенция. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба на **** срещу „****“ АД, с който последното оспорва изцяло предявения срещу него обратен иск, поддържайки, че възлагателното писмо от 09.02.2022 г. е неотносимо към процесния случай, доколкото значително предхожда датата на настъпване на процесния пътен инцидент. По отношение на възлагането с възлагателното писмо от 11.05.2022 г. твърди, че извършил надлежно и качествено възложените му СМР по ул. „***, както и че спрямо него не са отправяни уведомления за констатирани от **** дефекти или недостатъци по процесния пътен участък, въпреки че съобразно чл. 13, ал. 2 от сключения между страните по обратния иск договор за да ангажира гаранционната отговорност на ответното дружество, възложителят е следвало да уведоми изпълнителя в петдневен срок от установяване на недостатъците. С оглед на това и доколкото такова уведомление не било адресирано до ответника по обратния иск, счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на гаранционната му отговорност. Независимо от горното, счита, че не са налице доказателства за установяване наличието на причинна връзка между евентуално негово поведение и настъпване на процесния пътен инцидент.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически 2 факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“ с предмет увреденото имущество; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП (попадане в дупка на пътното платно), в причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника или на трети лица, на които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „***“ в полза на правоимащите лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение за репариране на вредите от процесния пътен инцидент в полза на правоимащото лице по застраховка „***“, което се установява и от приобщеното като писмено доказателство платежно нареждане от 12.09.2022г. за сумата от 1014.00 лева, както и принадлежността на релевантния за спора пътен участък към общинската пътна мрежа.

От представената с исковата молба в заверен от страната препис съобразно нормата на чл. 183, ал. 1 ГПК застрахователна полица № *** се установява, че същата е подписана от името и на двете страни, поради което следва да се приеме, че е спазена изискуемата от закона, в частност нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за действителност на застрахователния договор. С оглед на това, при съобразяване на предвидения в съдържанието на договора период на застрахователно покритие, както и че предмет на същия е именно соченото като увредено МПС, следва да се приеме за безспорно установено съществуването към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „***“ на МПС между ищеца и собственика на увредения автомобил. Изводът в последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че по делото не е представен подписан от застрахования екземпляр на приложимите към договора общи условия, доколкото същите регламентират съдържанието на правоотношението, но не учредяват същото. Наред с това, изрично в застрахователната полица е посочено, че потребителят на услугата е запознат със съдържанието на и е получил екземпляр от всички документи, съставляващи неразделна част от договора, вкл. приложимите към него общи условия, както и че ги приема, под което изявление застраховащият се е подписал, с което е удостоверил верността на изложеното в последния смисъл. С оглед на това необосновано е съждението на ответника, че липсата на представени по делото подписани от застрахования общи условия обуславя извод за недействителност на съглашението. Нещо повече, след като страните по правоотношението са предприели извънсъдебно поведение, с което недвусмислено са демонстрирали зачитането на правното действие на договора, позовавайки се на съдържанието му, регламентирано и от въпросните общи условия- застрахованият, като е сезирал застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като е изплатил същото, никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още по- малко това би могло да стори трето за договора лице, каквото е ответникът по регресната претенция- арг. нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и съдържащите се в т. 2а от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, задължителни за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения.

Обстоятелството, че описаното в исковата молба ПТП съставлява покрит 3 застрахователен риск по сключената от собственика на лекия автомобил застраховка „***“ се установява от представените застрахователна полица, в която изрично е отбелязано, че покрити рискове са включените в клауза „Пълно ***“ по общите условия на ищеца, както и от съдържанието на последните, представени в заверен от страната препис в първото по делото открито съдебно заседание, съгласно които на обезщетяване от застрахователя подлежат уврежданията по МПС в резултат от ПТП, каквото попадането в дупка на пътното платно несъмнено е съобразно дефинитивната разпоредба на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП.

Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се установяват от адресираното от водача на сочения за увреден лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК до ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие, съгласно което движейки се по ул. „***, пред бл. *** автомобилът преминал през дупка на пътя, която нанесла увреждания на предната му дясна джанта. Данните в последния смисъл не се опровергават от приобщената по делото доказателствена съвкупност, а напротив- намират опора в същата, в частност в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което така установеният в писмените доказателства механизъм на ПТП е правдоподобен от техническа гледна точка и е от естество да причини уврежданията, предмет на процесната застрахователна претенция. С оглед на това и при липсата на други данни в тази насока настоящият съдебен състав счита за установено в хода на производството настъпването на пътния инцидент- така, както същият е описан в исковата молба, а именно, че на 10.06.2022г., в гр. София, на ул. „***, пред бл. ***, управляваният от А. С. Г. лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК е попаднал в дупка на пътното платно.