Решение № 1457 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100506641 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20073450 от 07.01.2023г., постановено по гр. дело № 13662/2019г. по описа на СРС, 31-ви състав е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Национален дворец на децата, че „Тера нет 1“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Долни Пасарел, м. Гробища- Шопова Кория, район Панчарево, общ. Столична, вид собственост частна, вид територия земеделска, категория 10, НТП Гори и храсти в земеделска земя, площ 1150 кв.м., стар номер 018339 по КК и КР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-19/27.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК като е осъден Национален дворец на децата да предаде на „Тера нет 1“ ЕООД владението на горепосочения имот. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- К. А. З., и на трети лица-помагачи на страната на ответника- Министерство на образованието и науката и Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез управител на област София.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Национален дворец на децата, с която се обжалва решението изцяло. Изложени са съображения, че ищецът не бил представил доказателства, от които да било видно, че бил получил с право в действителност собствеността върху претендирания имот. Сочат, че нямало доказателства по делото, че продавачът бил легитимиран собственик на процесния имот и реално бил прехвърлил собствеността върху терена съгласно закона. По делото липсвали доказателства имотът да бил деактуван като държавна собственост. Поддържат, че 1 техните съображения, че имотът бил публична държавна собственост не се били коментирали изобщо. Не били налице и данни, които да установявали по несъмнен начин, че продаденият на ищцовата страна имот действително съвпадал с този, в който се намирали.

По делото нямало доказателства, че закупените от ищеца 1150 кв.м. попадали в ползвания от двореца имот, който имал площ от 5 дка. Сочат, че със Заповед № РД-14-138/10.12.1996г. на МОН Националният дворец на децата бил преобразуван като юридическо лице, поделение на министерството. В заповедта изрично било посочено, че Националният дворец на децата осъществявал дейността си с имуществото, предоставено за ползване с Решение № 79 на Бюрото на Министерския съвет от 14.04.1990г. Безспорно било също, че към 1990г. е ползвал базата на язовир „Искър“ за осъществяване на своята дейност. С влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование от 01.08.2016г. Националният дворец на децата осъществявал дейността си по този закон като специализирано обслужващо звено по чл. 50, ал. 1, т. 2 и можел да извършва и дейности по чл. 49, ал. 1, т. 1 от закона, което превръщало Националният дворец на децата в ЦПЛР с много важно положение сред цялата система на обучението, възпитанието и социализацията на децата и учениците. Със Заповед № 1607/12.09.1982г. Министерството на горите и горската промишленост на основание чл. 9 от Закона за горите било разрешило на ЦК на ДКМС да построи ветроходна и плувна база за нуждите на пионерския дворец върху 5 дка незалесена горска площ в землището на село Ново село, част от подотдел 13-2 на горското стопанство гр. Самоков при граници съгласно приложените протоколи, списък, скица и акт за категоризация на голите площи, без площта да се изключва от Държавен горски фонд и без право да получава дървесината. Изрично било отбелязано, че строителството върху този терен оставало в собственост на ЦС на ДКМС. Предвид което към 1982г. недвижимият имот бил собственост на Държавен горски фонд, респ. публична държавна собственост. На 27.05.1982г. имало протоколно решение по Закона за горите, с което била предоставена площта от 5 дка за ветроходна и плувна база на ЦК на ДКМС- пионерски дворец София. С оглед на което намират, че дворецът ползвал недвижимия имот на правно основание. Поддържат, че базата и прилежащата й територия били станали публична държавна собственост и като такива не можели да бъдат обект на реституция или частни сделки. Намират, че на практика имало учредено право на строеж от страна на Държавен горски фонд в полза на ДКМС за построяването на ветроходна и плувна база. Това мероприятие било реализирано като в протокола било записано, че ЦК на ДКМС приемало посочената площ с право на собственост върху извършения върху него строеж съгласно издадената Заповед № 1607/12.09.1982г. на Министерство на горите и горската промишленост. Поддържат, че Националният дворец на децата упражнявал владение върху имота върху който била разположена ветроходната и плувна база като лице, което било построило сгради върху чужд имот, който му бил предоставен по надлежен ред. Освен това в постановеното решение не било разгледано релевираното от страна на областния управител на област Софийска област възражение, че имотът бил придобит от Държавата въз основа на изтекла придобивна давност. Искането към съда е да отмени решението.

Претендират разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Министерство на образованието и 2 науката, с която е обжалвано решението като незаконосъобразно и необосновано.

Поддържат, че проведеното реституционно производство, приключило с Решение № 3622/27.10.2008г. на ОСЗГ „Панчарево“, не може да бъде противопоставено на Министерство на образованието, тъй като не били страна в това производство, което било едностранно. Не бил наличен протокол за въвод във владение в процесния имот съгласно разпоредбата на чл. 17 ЗСПЗЗ. Твърдят, че в действителност за процесния имот не е съставен акт за държавна собственост, но актовете за държавна собственост нямали правопораждащо действие, а само констатирали придобитото право на собственост по някои от предвидените в чл. 77 ЗС способи. Съгласно Заповед № 1607/12.09.1982г. на Министерството на горите и горската промишленост било разпоредено на ЦК на ДКМС да построи ветроходна и плувна база за нуждите на Централния пионерски дворец „Георги Димитров“ върху 5 дка незалесена горска площ в землището на с. Ново село, част от подотдел 13.2 на горското стопанство гр. Самоков при граници съгласно приложените протоколи, списък, скица и акт за категоризация на голите площи. Физически имотът бил предаден на ЦК на ДКМС с протокол от 19.04.1983г. Считат, че изводът на съда за липса на идентичност между процесния имот и имота, предоставен за управление на Националният дворец на децата, бил неправилен. Твърдят, че ищецът не бил доказал по безспорен начин идентичност на отчуждения с възстановения имот. Не била предоставена възможност на Държавата в качеството й на трето лице-помагач да осъществени правото си на отговор на исковата молба. Искането към съда е да отмени решението като неправилно, необосновано и противоречащо на закона и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. З. и от „Тера нет 1“ ЕООД, с който е посочено, че от представените по делото доказателства се установявало, че поземлен имот с идентификатор *** бил част от имот с планоснимачен номер 000711 по картата на землището на язовир Искър и бил възстановен на праводателя на „Тера нет 1“ ЕООД с решение на поземлената комисия № 3622 от 27.10.2008г., който от своя страна съгласно лесоустройствения план на ГС Самоков към 1982г. образувал подотделение 13-л. Сочи, че от заключението на вещото лице се установява, че процесният имот не бил попадал в държавен поземлен фонд, както и че не можело да се установи идентичност на имота, описан в заповедта от 1982г. От отговорите на вещото лице можело да се направи заключение, че процесният имот не бил идентичен с този от заповедта, както и че имотът, означен че се използва от ответника в лесоустройствен план от 1982г. и имотът, защрихован в представената комбинирана скица, не били идентични.

Намира, че изводите на първоинстанционния съд били правилни. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, с който е посочено, че въззивните жалби са основателни. Присъединяват се към изложените в тях аргументи.

С протоколно определение от 26.09.2024г. е допусната замяна на страна като на 3 мястото на третото лице-помагач- К. А. З., е встъпил приобретателят на имота- Е. П. И.. Със същото протоколно определение е прекратено производството по отношение на К. А. З..

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От приетия препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том Първи, рег. № 7441, дело № 89 от 28.08.2014г. на нотариус Е.Е. се установява, че И.И.Е. е продала на „Тера нет 1“ ЕООД следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Долни Пасарел, общ. Столична, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-19/27.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Долни Пасарел, район Панчарево, местност „Гробища- Шопова Кория“ с площ от 1150 кв.м. с предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване- гори и храсти в земеделска земя, номер по предходен план- № 018339, при съседи: ***, ***, ***, който имот е идентичен с описания в документ за собственостнотариален акт за продажба на недвижим имот № 144, том XIX, дело № 4337/06.03.2009г. на Агенция по вписванията- гр. София, а именно: гора в земеделски земи, находяща се в землището на язовир Искър, СО, район Панчарево, местност „Гробища- Шопова Кория“ с площ от 1150 кв.м.

Приета е Заповед № 1607 от 12.09.1982г. на министъра на горите и горската промишленост, с която е разрешено на ЦК на Димитровския комунистически младежки съюз- София да построи ветроходна и плувна база за нуждите на пионерския дворец върху 5 дка незалесена горска площ в землището на с. Ново село, Софийски окръг, част от подотдел 13-2 на горско стопанство гр. Самоков, Софийски окръг, при граници съгласно приложения протокол, списък, скица и акт за категоризация на голите площи без площта да се изключва от Държавния горски фонд и без право на ползване на дървесината.

Със Заповед № РД-14-138 от 10.12.1996г. на министъра на образованието, науката и технологиите е преобразуван Централен дворец на децата в Национален дворец на децата като обслужващо звено- юридическо лице със седалище: гр. София, бул. „Ал.

Стамболийски“ № 191. Определен е предмет на дейност- осъществяване на държавна политика за работа с деца и ученици на национално ниво чрез организиране на дейности в свободното им време за развитие на индивидуалните им способности и дарования в областта на изкуството, науката, техниката, спорта и туризма. В т. 3 е посочено, че Националният дворец на децата осъществява дейността си с имущество, предоставено за ползване с Решение № 79 на бюрото на Министерски съвет от 14.04.1990г.

4

Със Заповед № РД-11-25/18.08.1993г. на Министерство на науката и образованието е предоставен на Национален дворец на децата за стопанисване обект „Лагер Дружба“ край яз.

Искър с обща стойност на вложените средства 1291816 лева. Разпоредено е обектът да се заприходи в счетоводството на двореца като дълготраен актив.