Решение № 4080 от 13.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4080 гр. София, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Кюркчиев при участието на секретаря Диана Ст. Б. като разгледа докладваното от С. Кюркчиев Гражданско дело № 20241100102300 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с предявен от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК 201056687, срещу Й. П. К., ЕГН **********, иск за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9343/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав. Искът е предявен за следните суми: 25 000 евро, представляващи непогА.а главница по Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № 240321 от 24.03.2021 г.; 12 000 евро, представляващи дължимо възнаграждение за ползване на кредита, уговорено като възнаградителна лихва; 2 339,13 евро, представляващи обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 25.03.2022 г. до 17.02.2023 г.; 1 122,78 евро, представляващи обезщетение за забава върху претендираната възнаградителна лихва за периода от 25.03.2022 г. до 17.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата и върху претендираната възнаградителна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че на 24.03.2021 г. между ищцовото дружество, в качеството му на кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател и ипотекарен гарант, е сключен Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № 240321. Съгласно договора кредиторът предоставил на ответника кредит в размер на 25 000 евро за срок от дванадесет месеца, считано от датата на сключването му, с краен падеж 1

24.03.2022 г. Твърди се, че страните уговорили възнаградителна лихва в размер на 48 % годишно, възлизаща в абсолютен размер на 12 000 евро за целия срок на договора, поради което общият размер на всички плащания по кредита възлизал на 37 000 евро.

Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на ответника договорената сума чрез банков превод на левовата равностойност на кредита в размер на 48 895,75 лв. по банкова сметка на ответника в „Алианц Банк България“ АД. Твърди се, че въпреки настъпването на крайния падеж ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената главница и за заплащане на уговореното възнаграждение за ползване на кредита, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Сочи се още, че за обезпечаване на задълженията по договора ответникът е учредил в полза на ищеца договорна ипотека върху притежаваните от него 8/24 идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент № 6, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. ****, на втори надпартерен етаж, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и тоалетна, заедно със съответните принадлежности и идеални части от общите части на сградата, подробно индивидуализиран в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.

Ипотеката е обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 54, том I, рег. № 1505, дело № 47 от 2021 г. на нотариус М.Т., рег. № 334 на НК, с район на действие Районен съд – София, вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 17415/24.03.2021 г., акт № 66, том X, дело № 13183/2021 г.

Поради неизпълнение на задълженията по договора ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 9343/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав. След постъпило възражение от длъжника ищецът предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че процесният договор попада в приложното поле на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, тъй като кредитът е предоставен на физическо лице и е обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Според ответната страна договорът не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 7 и т. 9 ЗКНИП, тъй като към него не е изготвен погасителен план, а годишният процент на разходите не е посочен с подробна информация относно всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Навеждат се и възражения, че не са представени общи условия и че не са доказани обстоятелства относно предоставяне на информация на потребителя във връзка с просрочие. Поддържа се възражение за нищожност, съответно неравноправност, на клаузата, уреждаща възнаградителна лихва в размер на 48 % годишно. Излагат се доводи, че уговорената лихва е прекомерна, противоречи на добрите нрави и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Оспорва се и 2 реалното предоставяне на кредитната сума, като се твърди, че представеното платежно нареждане не доказва само по себе си постъпването на сумата по сметка на ответника. Наведено е и възражение за липса на доказателства за надлежно уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва наведените възражения.

Поддържа, че договорът съдържа всички съществени параметри на кредита – размер на кредита, срок, лихва, ГПР и общ размер на задължението. Счита, че липсата на погасителен план не води до недействителност, тъй като страните са уговорили еднократно погасяване на главницата и възнаградителната лихва на един краен падеж.

Оспорва и възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, като поддържа, че същата е индивидуално уговорена, ясна и разбираема, а посоченият ГПР не надхвърля допустимия по закон размер.

В допълнителния отговор особеният представител поддържа възраженията си. Посочва, че договорът предвижда и други разходи, включително разходи за банкови преводи, нотариални такси и такси по вписванията, които според него следва да бъдат включени в ГПР. Поддържа и възражението, че възнаградителната лихва от 48 % е неравноправна и нищожна.

В хода на производството ищецът е представил допълнителни писмени доказателства относно разноските по учредяване на ипотеката, като поддържа, че същите са били заплатени от кредитора, а не от кредитополучателя.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 240321 от 24.03.2021г., се установява, че между „Варна Кредит Груп“ ООД, в качеството му на кредитор, и Й. П. К., в качеството му на кредитополучател и ипотекарен гарант, е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставянето на кредит в размер на 25 000 евро. Съгласно чл. 2 от договора кредитът е предоставен за срок от 12 месеца, считано от датата на сключването му, като крайният срок за издължаване е 24.03.2022 г.

Съгласно чл. 4 от договора кредитната сума следва да бъде предоставена в левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на усвояването по посочена от кредитополучателя банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД. В същата договорна клауза е посочено, че всички свързани с изпълнението на задълженията по договора разходи, в това число банкови разходи и комисиони, са за сметка на кредитополучателя съобразно действащата тарифа на доставчика на конкретната услуга.

Съгласно чл. 5 от договора лихвата за целия период на кредита е в размер на 48 % годишно върху главницата, като абсолютният размер на възнаградителната лихва възлиза на 12 000 евро. В договора годишният процент на разходите по кредита е посочен в размер на 48 %, а общият размер на всички плащания по кредита е посочен в размер на 37 000 евро. Съгласно 3 чл. 6 от договора при непогасяване на парично задължение кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

От представения нотариален акт се установява, че за обезпечаване на задълженията по договора ответникът е учредил в полза на ищеца договорна ипотека върху притежаваните от него 8/24 идеални части от апартамент № 6, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. ****, втори надпартерен етаж, със застроена площ от 114 кв.м., подробно индивидуализиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 54, том I, рег. № 1505, дело № 47 от 2021 г. на нотариус М.Т., рег. № 334 на НК, с район на действие Районен съд – София, вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 17415/24.03.2021 г., акт № 66, том X, дело № 13183/2021 г. От съдържанието на нотариалния акт се установява, че ипотеката обезпечава вземанията на кредитора за главница, възнаградителна лихва, законна лихва, както и разноски и други вземания, свързани с договора.

Като доказателство по делото е прието платежно нареждане за кредитен превод от 29.03.2021 г., от което е видно, че от банкова сметка на ищцовото дружество е наредена сума в размер на 48 895,75 лв., представляваща левовата равностойност на договорения кредит от 25 000 евро, с основание „По договор 240321“.

Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице С. И. И. посочва, че след извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество и въз основа на официално предоставените банкови извлечения от „Алианц Банк България“ АД, може да се установи по категоричен начин, че на 29.03.2021 г. по банковата сметка на ответника с титуляр Й. П. К. е постъпила сумата от 48 895,75 лв., наредена от „Варна Кредит Груп“ ООД с основание /цит./„По договор 240321“. Вещото лице е установило и изходящото движение на същата сума от банковата сметка на ищцовото дружество към сметката на ответника.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно, обективно и изготвено въз основа на проверка на относимите банкови документи. Заключението не е оспорено и кореспондира с останалия доказателствен материал по делото.

Не се установява след усвояването на кредита ответникът да е извършил плащания за погасяване на задълженията си по процесния договор. Не са представени доказателства за изпълнение на задължението за връщане на главницата, нито за погасяване на задълженията чрез друг предвиден в закона способ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

След извършена проверка съдът намира, че искът е предявен в предвидения от закона срок и е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество. Съдът е сезиран с иск за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на 4 парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9343/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.

С Определение № 12680/24.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 20231100510320 по описа на Софийски градски съд е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.

След подадено от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедното производство.

По основателността на предявения иск:

Предмет на настоящото производство е установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва самостоятелна преценка относно съществуването на спорното материално право, като установява дали към момента на приключване на устните състезания претендираните вземания съществуват по основание и размер.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи възникването на облигационното правоотношение, предоставянето на уговорената кредитна сума, настъпването на изискуемостта на задължението и размера на претендираните вземания. В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения.

Разпечатката съдържа 38 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fb42a66-5c0f-4549-bc64-ae60cac0e9ba