Решение № 1071 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100514487 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 13395 от 06.07.2024 г., постановено по гр.дело № 24964/2022 г. на СРС, Г.О., 51 състав, са отхвърлени предявените от Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.**** срещу И. С. И., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.**** и срещу М. Р. Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.****, партер, субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.53 ЗЗД за осъждане на И. С. И. и М. Р. Д. да заплатят на Т. Д. П., при условията на солидарна отговорност помежду си, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -трайни морални болки и страдания вследствие от противоправното им бездействие във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е образувана прокурорска преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура. С решението на съда е осъден Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на И. С. И., с ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр.**** сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски по делото. С решението на съда е осъден Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на М. Р. Д., с ЕГН 1

**********, със съдебен адрес гр.****, партер, сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 51 състав е постъпила въззивна жалба от Т. Д. П., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго в негова полза. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно.

Въззиваемата страна- ответник И. С. И., чрез пълномощника си адв.В. П. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ищеца, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник М. Р. Д., чрез пълномощника си адв.Л. П. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ищеца, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. С оглед релевираните в жалбата на ищеца оплаквания, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на претенциите на ищеца за солидарно заплащане от страна на ответниците на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД в размер на сумата от 1000 лв./ хиляда лева/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 от ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ищеца Т. Д. П. бланкетно възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което очевидно водело до неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ищец основни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на 3 доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон.

Неоснователни са и изложените от въззивника- ищец доводи за нарушение на процесуални правила при преценката на събраните по делото гласни доказателства.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения /съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.дело № 1740/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС - тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието „вреда“ /което не е нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.

С оглед на така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказан по несъмнен начин от страна на ищеца, че е налице действие на ответниците, от което като пряка и непосредствена последица да са му били причинени твърдяните в исковата молба неимуществени вреди.

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму.

То произтича непосредствено от закона / чл.45 от ЗЗД/. В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в 4 накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посочените ответници- И. С. И. и М. Р. Д..

Следователно, за да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание. При доказаност при условията на кумулативност на изброените по-горе предпоставки са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, което обуславя основателността на заявената искова претенция. Установяването на обективните елементи от горепосочения фактически състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД е в тежест на ищеца- аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците. Както се посочи погоре, за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fb4262c-0210-46ae-9c7d-d3ed329d090b