Решение № 423 от 16.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200620 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на защитниците на подсъдимите Ч. С. Н., Н. Д. Н., В. М. М. и А. И. П., както и по лична жалба на подс. П. против решение № 402/23. 11. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д.

№ 58/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

В жалбите на адв. Г. Н. и адв. С. К., защитници на подс. Н., са релевирани всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като са изложени сходни съображения в тяхна подкрепа. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като в него не са описани обстоятелства, обосноваващи обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 321 от НК, а вместо това са направени неподкрепени от доказателствената съвкупност декларации. В тази връзка акцент е поставен върху отсъствието на факти, отнасящи се до извършените от групата вторични престъпления и до крайния момент на действието . Наред с оплакване за необоснованост на съдебния акт в тази му част се правят и такива за превратно и избирателно интерпретиране на доказателствата по делото. Представен е собствен доказателствен анализ досежно обвинението по чл. 321 от НК, за който се настоява да бъде възприет от касационната инстанция и въз основа на това да бъде направен извод за недоказаност на 1 обвинителната теза, за неправилно приложение на чл. 321 от НК в настоящата му редакция вместо тази, действала до 2009 год. и за изтекла давност за това престъпление. Сочи се, че във възприетата от първостепенния съд фактология са включени и еднолични търговци и търговски дружества, които според обстоятелствената част на обвинителния акт нямат отношение към обвинението за ръководене на група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления. Поддържа се, че не са обсъдени възраженията за наличие на противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата относно мястото на извършване на деянието и началния момент на действие на групата. Във връзка с обвинението за престъпление по чл. 255 от НК е оспорено заключението на икономическата експертиза и отново са изложени доводи за необоснованост на фактическия извод на САС за фиктивност на доставките.

Настоява се да се приеме, че те са реално извършени, след което да бъде ревизирано становището на въззивната инстанция за съставомерност на деянието. Недоволството от размера на наложеното наказание е обосновано с твърдения, че макар всички значими обстоятелства да са били съобразени от въззивния съд, са подценени тежестта и значението на смекчаващите такива.

При условията на алтернативност са направени искания за оправдаване на подсъдимия по всички обвинения, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

В жалбата на адв. Ж. Н., защитник на подс. Н., е направено оплакване за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Поддържа се, че подсъдимите са осъдени по непредявено обвинение, тъй като е прието, че са извършили и други действия извън описаните в обвинителния акт. Твърди се, че обвинението не е доказано, като е представен собствен анализ на доказателствената съвкупност с настоятелно искане да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите, описващи действията на Н. за мотивирането им да регистрират еднолични търговци или търговски дружества. Сочи се, че неправилно не е възприета по-ранна дата на приключване на дейността на групата от инкриминираната. В тази връзка са и част от доводите за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е приложен по-благоприятният закон, а именно редакцията на чл. 321 от НК, действала до 2009 год. Наред с това са изложени и съображения за несъставомерност на деянието от субективна страна.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието е подкрепено с доводи за неразумна продължителност на наказателното производство, която не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите. Искането към касационната инстанция е за частично оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наложеното му наказание.

С касационната жалба на защитника на подс. М., адв. Г., също са заявени и трите касационни основания по чл. 348 от НПК. Твърди се, че обвинението е недоказано, както и че липсват мотиви към въззивния съдебен акт, който дословно възпроизвежда първоинстанционната присъда и не съдържа отговор на възраженията на защитата. Изразено е несъгласие с извода 2 на съда относно периода, в който е извършено деянието на подсъдимия, като се поддържа, че то е приключило през 2005 год., с оглед на което е приложен неправилно и материалният закон. Наред с това се излагат и съображения за несъставомерност на деянието от субективна страна. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието се акцентира върху продължителността на наказателното производство. При условията на алтернативност се настоява за пълно или частично оправдаване на подсъдимия или за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В жалбите на подс. П. и на защитника му се съдържат сходни твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви, в неправилно обединяване на няколко досъдебни производства без да са налице основания за това единствено с цел делото да бъде подсъдно на закрития понастоящем Специализиран наказателен съд (СпНС). С доводи за превратна интерпретация на събраните доказателства се атакува аналитичната дейност на въззивния съд. Поддържа се, че деянието е несъставомерно, тъй като от една страна при наличието на значителна по обем търговска дейност и съпровождащия я документооборот подсъдимият не би могъл да съзнава, че част от инкриминираните фактури са с невярно съдържание, а от друга – поради това, че всички доставки са реални и стоките, които са техен предмет, са налични в патримониума на дружеството. Направено е искане за отмяна на проверявания съдебен акт и за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива е предложено връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Защитниците на подс. Н. поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения. Акцентират върху изтеклата давност за престъплението по чл. 255 от НК. Настояват да се приеме, че престъпната група е съществувала до 2008 год. и с оглед действалия към този момент поблагоприятен закон намират, че такава е налице и по отношение на деянието по чл. 321 от НК.

Подс. Н. се солидаризира с аргументите на защитата си, като изявява желание за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство, а ако се приеме, че не е изтекла абсолютната давност, моли да бъде оправдан по всички обвинения.

Защитникът на подс. Н. поддържа жалбата, но сочи, че е изтекла давността за наказателно преследване.

Подс. Н. изразява желание за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност.

Защитникът на подс. М. излага доводи за отмяна на съдебните актове и за прекратяване на наказателното производство поради наличие на предпоставките на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.

Подс. М. моли наказателното производство спрямо него да бъде прекратено.

3

Защитникът на подс. П. пледира присъдата и въззивното решение да бъдат отменени, а наказателното производство срещу подзащитния му да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Подс. П. настоява за прекратяване на наказателното производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимите П., М. и Н.. Досежно подс. Н. намира, че абсолютната давност е изтекла единствено за престъплението по чл. 255 от НК и с оглед изявлението на подсъдимия в тази му част наказателното производство подлежи на прекратяване. Сочи, че не са налице предпоставките за това касателно обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и пледира по отношение на него решението да бъде оставено в сила поради неоснователността на касационните жалби.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 260012/01. 07. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 3457/2016 год., Специализираният наказателен съд (понастоящем закрит) е признал подсъдимите Ч. С. Н., Н. Д. Н., В. М. М. за виновни в това, че за времето от началото на м. май 2003 год. до 14. 01. 2010 год. на територията на /населено място/ и /област/ първият от тях ръководил, а останалите двама участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления против данъчната система по чл. 255 от НК, като до 19. 05. 2007 год. в групата участвал и И. П. М., поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т.

1 от НК за подс. Н. и чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за подсъдимите Н. и М. ги е осъдил както следва: подс. Н. – на три години лишаване от свобода; подс. Н. – на две години лишаване от свобода; подс. М. – на две години лишаване от свобода.

Подсъдимите са оправдани по обвинението групата да е действала в цялата страна, по обвинението в нея да е участвал И. М. след датата на смъртта му – 19. 05. 2007 год., както и по обвинението целта на групата да е била извършването на престъпления по чл. 256 от НК.

С присъдата СпНС (закрит) е признал подсъдимите Ч. С. Н. и А.

И. П. за виновни в това че при условията на продължавано престъпление, първият като помагач за времето от началото на м. юни 2006 год. до 14. 08.

2008 год., а вторият като извършител в периода от началото на м. юни 2006 год. до 14. 01. 2010 год. избегнали установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери за /фирма/– ДДС в размер на 704 598 лева за извършителя П. и 137 040 лева за помагача Н., като при воденето на 4 счетоводство били съставени документи с невярно съдържание (отчетни регистри, дневници за покупки на /фирма/), в които били отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС и на услуги по чл. 9 от ЗДДС; била потвърдена неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, поради което на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал.

1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. П. и вр. чл. 20, ал. 4 от НК – за подс. Н. ги е осъдил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК както следва: подс. П. – на две години лишаване от свобода; подс. Н. – на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът е признал подс. Н. за невинен за по обвинението за помагаческа дейност след 14. 08. 2008 год., както и за разликата до пълния размер на обвинението, а подс. П. е бил оправдан по обвинението да е подпомаган от подс. Н. след 14. 08. 2008 год.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подс. Н. найтежкото измежду така определените му наказания, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 66 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила е отложено изтърпяването на наказанията, наложени на подсъдимите П. и Н..

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ о т ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, наложено на подс.

М..

В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалби на защитниците на четиримата подсъдими, като с решение № 402/23. 11. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 58/2023 год. на САС, е потвърден.