Протокол № 847 от 22.11.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 847 гр. Разград, 10.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330100768 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЗА ИЩЦАТА Н. О. се явява пълномощника и А. К..

ИЩЦАТА И. Ж. се явява лично.

ИЩЦАТА Н. Н. се явява лично и с адв. Н..

ИЩЦАТА Ф. С. не се явява. За нея адв. Ч..

ОТВЕТНИЦАТА Т. С. Г., не се явява. За нея се явява адв. З..

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

А. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

В ПРЕДХОДНОТО съдебно заседание съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, ето защо съдът пристъпва към разпит на свидетелите.

СНЕ СЕ самоличността на свидетеля.

И. С. Ж., роден на *** г. в с. Мортагоново, български гражданин, неосъждан, син на И. Ж.. Желая да бъда свидетел по делото.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Ж.: Живея в момента в с. Каменар. Ходя често в с.

Мортагоново, там съм роден и периодично го посещавам. Двадесет години съм живял там – от 1961 г. до 1981 г. Н. Й. Н. я познавам. Тя почина миналата година, м. август. Тя е първа братовчедка на майка ми. Тя живееше в с.

Мортагоново, на централната улица. Сама живееше, откакто почина майка и и брат и. Доста години минаха, 1998 г. мисля, че беше. Тя беше изключително добра домакиня, подредена, градинка, къща, сама се грижеше за всичко.

Допреди година преди да почине нямаше нужда от помощ, сама се оправяше със всичко. Нямаше нужда от непосредствена помощ. Получаваше пенсия, рента ежегодно от кооперацията, но размера не знам. Правен е ремонт и лично аз съм водил първия ремонт. Моята бригада извърши първия ремонт.

1

Това беше вероятно 2009 – 2010 г. Тогава правихме оградата, беше паднала оградата към улицата и трябваше спешно да се направи оградата- масивна – каменна плюс бетонови тухли и шапки. Тя лично си заплащаше материалите.

Аз и давах касовите бележки. След това правихме ремонт на покрива, но тя не остана доволна и после сина ми с някакви майстори го правиха. Тя не можеше да ходи до магазина и доколкото знам я обслужваха съседи и брат ми ходеше и я водеше с автомобила си до града за лекарства, лекари. Когато имаше такива нужди нас с брат ми търсеше. Не знам кои съседи и помагаха.

Познавам М., не я познавам като М.. Тя е от гр. Русе. Родом е от с. Каменар, а живее в гр. Русе. Тя идваше при леля Н. всяко лято и си отиваше зимата.

Всяко лято стоеше при нея, правеше си зимнина. Мисля, че всяко лято идваше и си правеше зимнина. Леля Н. си гледаше градината и правеха зимнина. За леля Н. беше зимнината и М. си правеше отделно. Предполагам, че всяко лято беше. Последните 2 – 3 години това не е правено. Предполагам, че леля Н. е ходила в Русе, но за колко време не знам. През зимата съм чувал, че е ходила. Майка ми знае нещата по-добре. Аз инцидентно съм бил свидетел на неща. Някакъв разрез се получи между тях и М. затова не е идвала. М. почина и след това леля Н. нищо не ми е споменавала. По-скоро тези отношения са след смъртта на М. с дъщеря и. М. не и е роднина, позната е. Доколко е помагала М., не мога да кажа. Присъстваше там, правеха общо зимнина, обслужваха общо домакинство, но да е правила нещо не знам.

Доколкото знам и ми е казвала леля Н. тя сама си е плащала сметките, данъци и всичко. Леля Н. си е плащала месечните консумативни вноски. Не е ставало дума, че М. ги е плащала. Не знам М. да е носила лекарства от Русе. Брат ми купуваше лекарствата и с нея идваше по лекари. Всяка седмица я носеше да се къпе. Дори една зима преди около 3 години беше при майка ми.

Периодично за по седмица също е идвала. Н. доколкото знам е родена 1933 г., като е починала да е била на 87- 88 г. Майка ми в момента е 92 г. И аз и майка ми живеем в с. Каменар. Откакто почина брат ми на 17 февруари, майка ми живее при мене. Може и по-често от един път в месеца да съм ходил в с.

Мортагоново. Редовно съм ходил в къщата на Н.. Помагал съм и за градинката, носех и препарати за градинката. Там има други роднини, които също ходеха и помагаха – първи братовчед, сина му и дъщеря му, които живеят насреща. Доста години минаха, откакто почина брата на Н.. Моят брат, който гледаше и майка ми и гледаше и леля Н. я носеше на лекар.

Много пъти съм виждал М. и сме разговаряли. Двете с М. са си обработвали градината и са си шетали. Разбрах твърде късно, че Н. прехвърлила на М. имота си. Преди делото разбрах. Чувал съм леля Н. да се оплаква от това, че М. не се грижи добре по този договор, за който разбрах после. Тези грижи ги нямаше. Дъщерята на М. запознах се с нея на погребението е започнала да я притеснява за излизане от имота леля Н.. Това са думи на леля Н.. Твърди го тя, а не аз. Преди да почине пролетта разговарях с нея. Беше в изключително подтиснато състояние, силно разтревожена, човек под стрес и беше ясно какво ще се случи, тя не можеше да се защити сама. Тя беше откровен човек.

Не съм разговарял с роднините на М.. Едва по-късно леля Н. ми даде да прочета договора и видях, че договора не се спазва и я посъветвахме да си потърси правата в съда. Брат ми я беше посъветвал да заведе делото.

Кулминацията на всичко е било идването на хора от селото да питат за къщата. Хора от село са разбрали, че къщата се продава. Леля Н. така ми каза, че къщата се продава и това беше кулминацията на стреса и и стана ясно, че имат някакво желание да излезе от там. Мисля, че беше м. март. Тъй като по 2 време на работата на съда едно дело е минало и тя беше останала с впечатлението, че делото е загубено. Децата на М. след смъртта и не съм ги виждал да идват да носят храна и да почистват. Аз лично платих погребението. Представих на М. списък, на Т. и Т. плати по списъка и ми възстанови средствата. Т. направи паметника. Не са съседни имоти на майка ми и на леля Н..

СНЕ СЕ самоличността на свидетелката.

Ж. С. Д., родена на *** г. в гр. Разград, живуща в с. Мортагоново, български гражданин, б.р.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Живея в с. Мортагоново от 1996 г. от 16.10.1996 г. и сега там живея. Познавам кака Н.. Тя почина миналата година. Не живеем толкова близко, но минавам от там. Поддържаме контакти. Ходила съм да и работя – обръщам и градината. Това съм го правила 3 – 4 пъти.

Домакинството тя си поддържаше. Тя си ходеше на магазина и сама се оправяше. Сама си плащаше нещата. За лекарства и доктори се грижеха роднините и. Познавам предния свидетел и брат му. Не знам точно откъде са.

Виждала съм М.. Не я знам точно откъде е, но знам, че е от гр. Русе. На годината я виждам най-много 1 – 2 пъти, есен и зима, да е стояла около един месец. Не е идвала всяка година. Не знам какво е правила тя за леля Н.. Не мога да кажа за техните отношения. Знам само, че един път кака Н. е ходила в Русе по коледните празници. Кака Н. имаше пенсия и рента вземаше в годината един път. На къщата оградата правиха, но беше отдавна. Тя си викна хора и си направи оградата. На мен преди да почине нищо не ми е казвала за отношенията си с М.. Тя сама живееше. Като мина я поздравявам, говорим си.

Не познавам дъщерята на М. – Т.. Видях я като почина как Н.. Преди това да съм я видяла най-много 1 - 2 пъти. Не съм виждала като минавам М. да копае, чисти, изтупва завивки. Виждала съм Н. редовно да го прави. Чувала съм в селото, че искат да продават къщата на леля Н., миналата година преди да почине. Една жена от селото ми го каза- роднина на леля Н.. Не я продаваше баба Н.. Чух, че Т. продавала къщата.

СНЕ СЕ самоличността на свидетелят.

Д. Д. С., роден на *** г. в гр. Русе, живущ в гр. Варна, внук на М. и син на Т. ответницата.

Желая да бъда свидетел по делото.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Познавам леля Н., откакто се помня. Приятелски семейства, познавам майка и, брат и Д.. Идва ли са на гости в Русе, леля Н. е идвала във Варна. С баба ми М. бяха много близки приятелки. Леля Н. може би след смъртта на брат си чичо Митко, бях малък и знам, че баба ми от тогава се грижи за нея. Зимата идва при нас на парно. Бих казал, че всяка зима идва в Русе. Лятото баба ми ходеше при нея и се грижеше за нея и и помагаше. Баба ми и чистеше, готвеше, градината. На ранен етап леля Н. можеше сама да се грижи, но после като закъса с краката основно баба ми се грижеше. Тя от доста години има нещо ошипяване и трудно вървеше. Не е казвала нищо, че е недоволна от баба ми. Предлагал съм и дори мой апартамент, ако иска да живее там. Март месец по-миналата година почина баба ми. Баба като почина след погребението аз минах да и оставя някоя и друга консерва, пакети. Аз съм във Варна и горе-долу един път в месеца ходя 3 да и нося –консерви, храна, лекарства. Основно майка ми ги купуваше и пращаше или отиваше лично да и ги занесе. Леля Н. като почина баба казваше, че ако има нещо ще ни се обажда. Майка ми и със сестра ми е ходела, но тя е в София и по-рядко се случваше това, но майка ми ходеше често с нейни познати. Леля Н. има телефон и сме се чували. Майка ми беше вземала карта и плащаше разходите по телефона. На погребението и не съм идвал, аз разбрах няколко дни след това. Не знам за братовчедката и. Знам, че са имали проблеми с някакви съседи – битови проблеми и по нейни думи, че са я кълнели, не знам подробности, баба ми се занимаваше. Ремонти не само на покрива – и на тоалетна, на зид, поддръжка на стаите това е правено от баба ми и от майка ми. Тя в Русе зимата стоеше колкото време искаше.

Зимният период стоеше по няколко месеца, а иначе като пожелае да дойде на гости е идвала. Лично аз съм я водил и в Разград. Това, което произведяха в градинката на леля Н. си оставаше там и двете си го деляха. Ние дори сме им купували допълнително зарзават за зимнина с наши средства и със средства на баба ми. Може и да е плащала Н., но основно се купуваше от баба, майка и от мене. Тя беше трудно подвижна особено последните години. Никога като съм ходил не съм виждал нейните роднини да ходят там и да и помагат.

Майка ми плати погребението и тя направи паметника. Не съм живял лятото в Мортагоново. Като минавам от там от Варна и се е случвало 1 - 2 пъти да преспа там. Доколкото знам пенсията на леля Н. е била малка. Нямам информация дали е получавала рента.

СНЕ СЕ самоличността на свидетелката.

Р. С. П., родена на *** г. в гр. Русе, живуща в гр. Русе, български гражданин, б.р.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА П.: Познавам леля Н. от Мортагоново и леля М. майката на Т.. Познавам ги много отдавна, може би повече от 15 години и съм видяла прекрасни отношения между тях, базирани на 60 годишно приятелство. Лично сме идвали няколко пъти с моя мъж с колата да носим продукти, лекарства, да помогнем на приятелката ми Т.. При първата среща ми беше казано, че завещанието на майката на леля Н. е „М. грижете се за Н., не я оставяйте сама, тя няма да може да се справи“. Това го знам от леля Н..

Много често сме контактували с леля Н.. Знам за доста положени грижи. Т. и беше купила мобилен телефон, за да може да се чуват. Когато и се наложи операция на окото леля М. я носи на лекар и беше при нея да изпълнява предписанието на лекаря. Основният двигател за почистването беше М. Г.. Тя беше инициатор на всички дейности, търсеше майстори да поправят оградата, тоалетната, нишата където си държеше дървата леля Н. и за всичко имаше грижата М. и съответно заплащането беше от нейна страна. М. ходеше в Разград да и урежда документите за пенсия и другите социални разходи. Знам за случката с плодни дръвчета засадени до къщата на леля Надя и след като молбите не са помогнали се наложило да се подаде жалба в полицията.

Съседката не съм я виждала, но знам, че се казва Невяна и са братовчеди и от нейна страна мазилката на къщата наполовина я няма. Преди Коледа с кола вземаха леля Н. при леля М.. Това ставаше със съдействието на приятелка на Т. д-р А. и към 27 декември се връщаха двете заедно да посрещат Нова година. Няколко години бяха в апартамента в Русе при удобства. Т. плащаше тока, храната, водата, лекарствата. Към края на месец март двете заедно с М. ги докарваха в селото. След смъртта на майка и идвахме двете с Т. и с автобус 4 до автогарата и от там със саковете Т. викаше от с. Мортагоново такси, който срещу 12 лв. ни закарваше и когато започваше да разтоварва чантите изброява какви продукти е купила и ние с леля Н. си говорехме и тя ми казваше, че роднините и само я кълнат, обиждат и само и искат, а нищо никой не и е дал.